МВФ очаква 3% ръст на световната икономика, но предупреждава за сериозни рискове

Снимка: БТА

Световната икономика се очаква да нарасне с около 3% през 2026 г., но перспективите остават изложени на сериозни рискове заради енергийния шок, рекордно високия публичен дълг, продължаващия инфлационен натиск и неяснотите около влиянието на изкуствения интелект върху производителността и финансовата стабилност.

Това заяви управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) българката Кристалина Георгиева след срещата на финансовите министри и управителите на централните банки от Г-20 в Ашвил, Северна Каролина, предаде БТА

Според Георгиева перспективите пред световния растеж са се подобрили спрямо април, но очакваният ръст от около 3% през тази година ще бъде по-слаб от прогнозирания от МВФ растеж от 3,4% за 2025 г.

Глобалната икономика засега се справя с енергийния шок по-добре от очакваното. За това са помогнали използването на стратегическите резерви от петрол и газ, въвеждането на нови енергийни източници и мерките за ограничаване на потреблението, посочи Георгиева.

Същевременно бързото увеличаване на инвестициите в изкуствен интелект, включително в проекти за осигуряване на необходимата електроенергия, се превръща в двигател на растежа. Ефектът е особено видим в САЩ, но се усеща и в икономики, които са тясно свързани с веригите за производство и развитие на AI технологии, като Южна Корея.

Зад общата картина обаче се крият значителни различия между отделните икономики, а рисковете остават високи, предупреди ръководителят на МВФ.

Енергийният шок все още не е приключил, тъй като Ормузкият проток остава до голяма степен затворен. Предстои и възстановяване на изчерпаните запаси от петрол и газ, докато разрастването на изкуствения интелект едновременно увеличава търсенето на електроенергия. Допълнителен риск е предстоящият зимен сезон в Северното полукълбо.

Публичният дълг се приближава до 100% от световния БВП

Другото голямо предизвикателство е натрупването на държавен дълг. По думите на Георгиева световният публичен дълг вече се доближава до 100% от глобалния БВП, надминава равнищата от периода непосредствено след Втората световна война и се очаква да продължи да се увеличава.

В същото време забавянето на инфлацията е спряло в редица държави. Повишеният фискален натиск тласка нагоре доходността по основните държавни облигации и засилва опасенията на финансовите пазари за взаимодействието между фискалната и паричната политика.

Според Георгиева централните банки трябва да останат фокусирани върху ценовата стабилност, докато правителствата трябва да изготвят надеждни средносрочни планове за свиване на бюджетните дефицити. Наред с това са необходими структурни реформи за намаляване на бюрокрацията и премахване на пречките пред икономическия растеж.

Развиващите се държави са под натиск от скъпото финансиране

Положението с държавния дълг на нововъзникващите пазари и страните с ниски доходи постепенно се е подобрило през последните години благодарение както на действията на самите държави, така и на международното сътрудничество. Напредъкът обаче остава неравномерен.

Особено тревожно е повишаването на лихвените проценти в развитите икономики, което води до по-висока доходност по облигациите в голяма част от света. Високите потребности от рефинансиране и растящите разходи за обслужване на дълга ограничават възможностите на много развиващи се страни, и особено на държавите с ниски доходи, да инвестират в инфраструктура, здравеопазване и образование.

Натискът се засилва и от рязкото свиване на външното финансиране. Сред причините са намаляването на официалната помощ за развитие и спадът на новото финансиране от кредитори извън Парижкия клуб - неформалното обединение на 22 официални държави кредитори.

Георгиева призова международната общност да помогне на държавите да освободят финансов ресурс за разходи, които могат да подкрепят икономическия растеж. Тя посочи три основни направления - преструктуриране на неустойчивия дълг, ускоряване на реформите в държавите с устойчиви дългови нива и укрепване на икономическите основи чрез по-голяма прозрачност и по-добро управление на задълженията.

Глобалните икономически дисбаланси се задълбочават

МВФ предупреждава и за увеличаване на глобалните икономически дисбаланси. Според последния доклад на фонда прекомерните дисбаланси - тези, които не могат да бъдат обяснени с фундаментални икономически фактори - са нараснали през 2025 г. с 0,7 процентни пункта от световния БВП. Това е най-значителното увеличение за последното десетилетие.

Тенденцията е широко разпространена, като особено голям принос имат двете най-големи икономики в света - САЩ и Китай.

Според МВФ прекомерните дисбаланси могат да предизвикат трансгранични икономически ефекти, ново търговско напрежение и по-голяма фрагментация на световната икономика. За трайното им преодоляване са необходими действия както от държавите с големи излишъци, така и от тези с дефицити.

"Г-20 предлага уникална платформа за този диалог и ние ще продължим да подкрепяме държавите членки", заяви Георгиева.

Тя посочи, че МВФ ще продължи да работи с държавите членки и други международни организации за подобряване на данните и статистиката за външния сектор. Целта е да се изясни по-добре връзката между търговската и индустриалната политика и дисбалансите по текущата сметка.