 |
| Снимка: ББР |
Процедурата по намаляване на капитала на Българската банка за развитие (ББР) с 1,4 млрд. евро може да отнеме месеци и през това време средствата реално няма да могат да се използват нито от банката, нито от държавата. Това заявяват от ББР в официална позиция по повод днешното решението на Министерския съвет, обявено от служебния премиер Андрей Гюров.
Кабинетът гласува предложение на служебния финансов министър Георги Клисурски 1,4 млрд. евро да бъдат извадени от банката и върнати в бюджета. Гюров заяви, че служебното правителство няма да ги харчи, а ще ги остави на новия кабинет да се разпорежда с тях. Средствата са част от взет от кабинета "Желязков" заем в размер на 4 млрд. евро.
"Осем месеца 1,4 милиарда евро прашасват в банката-касичка на модела Борисов-Пеевски. Ще извадим тези пари от ББР. Те не се движат, не влизат в икономиката, но в същото време за този дълг текат лихви, пари, които плащат всички граждани от своите данъци", посочи Гюров. Според него парите трябва да бъдат извадени от ББР, преди да влязат в нечии джобове и да се превърнат в несъбираеми кредити.
От държавната банка обаче подчертават, че подобна процедура не е проста административна стъпка, а изисква спазване на банковото и търговското законодателство, както и одобрението на всички кредитори на институцията. Сред тях са Европейската инвестиционна банка, Банката за развитие на Съвета на Европа, германската KfW и други международни банки за развитие.
Според ББР предложеното намаление на капитала е направено без предварително съгласуване с ръководството на банката и при липса на приет редовен бюджет за 2026 година, а това крие сериозни рискове.
От банката посочват шест преки последици от подобен ход.
Първият риск е свързан с ограничаване на възможностите на ББР да извършва разплащания по инвестиционната програма на общините, по която банката има ключова роля.
Вторият засяга възможността държавната банка да подпомага правителството при антикризисни мерки, особено на фона на проблеми с веригите на доставки, поскъпването на горивата и затруднения в сектори като транспорт и земеделие.
Третото предупреждение е, че решението може да постави под риск текущи финансирания от международни институции и да ограничи възможностите ББР да привлича допълнителни средства и да управлява международни програми.
Четвъртият риск според банката е особено чувствителен - възможно е да бъдат застрашени 246,6 млн. евро по Националния план за възстановяване и устойчивост, предоставени директно от Европейската комисия за саниране на многофамилни жилищни сгради.
На пето място ББР предупреждава, че решението може да се отрази и върху бъдещо финансиране по директни европейски програми. Като пример посочват текуща програма, която дава възможност бизнесът да получи до 1,2 млрд. евро при облекчени условия и в партньорство с търговски банки.
Шестият посочен ефект е ограничаване на възможността банката да изпълнява ангажиментите си по националната програма за енергийна ефективност на жилищните сгради.
От ББР припомнят, че съгласно стратегията и устава на институцията тя изпълнява програми, възложени от правителството с решение на Министерския съвет. Към момента банката е получила 2 млрд. евро, които се намират по сметка на Министерството на финансите в БНБ, като част от тези средства вече са използвани по одобрената програма за общински инвестиции, заложена в бюджета за 2025 година.
В позицията се посочва още, че настоящото служебно правителство не е възложило на ББР нито една държавна програма или проект за изпълнение.
От банката акцентират и върху международната си роля, като припомнят, че с решение на Европейската комисия ББР е избрана да управлява средства по програмата InvestEU. Това я прави първата финансова институция в България с подобна акредитация, получена след двугодишен одитен процес, който удостоверява прозрачност, контрол и надеждно управление на средства от бюджета на ЕС.
Според ББР именно в този контекст всяко решение за промяна в капитала на институцията трябва да бъде внимателно преценено, тъй като последиците могат да надхвърлят рамките на самата банка и да засегнат публични инвестиции, европейски програми и достъпа до международно финансиране.