Рязкото поскъпване на петрола вследствие на конфликта в Близкия изток може да предизвика опасна спирала между енергийните пазари и финансовата система, пише в анализ за "Ройтерс" колумнистът Майк Долън. Анализаторът предупреждава, че петролният шок и финансовият стрес могат да се усилват взаимно, създавайки рискове за глобалната икономика и за стабилността на пазарите.
Войната в региона доведе до рязко покачване на цените на енергията и увеличи опасенията от нов инфлационен натиск. Това поставя централните банки в сложна ситуация - от една страна те трябва да овладяват инфлацията, а от друга да предотвратят сътресения във финансовата система и икономически спад.
Енергийният шок може да разкрие и редица натрупани уязвимости на финансовите пазари. Особено внимание се обръща на т.нар. "сенчеста банкова система" - небанкови финансови институции и силно задлъжнели хедж фондове, които активно търгуват с държавни облигации и други активи. При рязко покачване на лихвите или силна пазарна волатилност тези играчи могат да бъдат принудени бързо да разпродават активи, което да засили напрежението на пазарите, обяснява Долън.
Рисковете не се ограничават само до традиционните финансови институции. Анализатори предупреждават и за потенциални проблеми в бързо растящи сегменти като частните кредитни фондове, огромния пазар на репо сделки - оценяван на около 16 трилиона долара - както и нарастващата роля на стабилните криптовалути (стейбълкойните), които държат значителни обеми държавен дълг.
Международни регулатори, включително Съветът за финансова стабилност към Г-20, вече изразяват тревога относно практиките за маржин изисквания и рисковете от трансгранично разпространение на финансови сътресения. Според експерти силен шок на пазарите може да доведе до верижна реакция от принудително намаляване на дълга и разпродажби на активи.
Допълнително усложнение е възможността държавни инвестиционни фондове от петролни държави да започнат да ликвидират част от международните си активи, за да покриват бюджетни разходи при нестабилни приходи от енергия. В комбинация с други рискове - като балони около нови технологии и изкуствен интелект - това може да усили нестабилността на глобалните пазари.
Историята показва, че подобни сътресения могат да ограничат способността на централните банки да реагират решително срещу инфлацията. Подобен сценарий се наблюдаваше и по време на банковите сътресения в САЩ през 2023 г., когато опасенията за финансовата стабилност ограничиха възможностите за по-агресивна политика.
Ако геополитическото напрежение продължи и цените на енергията останат високи, рискът от нова комбинация от инфлация, финансови сътресения и по-слаб икономически растеж може значително да се увеличи, предупреждава анализаторът./ dir.bg