Барабаните на войната, безспорно, бият. Главният маршал на авиацията Ричард Нейтън, началник на щаба на отбраната на Великобритания, призова да се направи "нашата отбрана и устойчивост по-висок национален приоритет за всички нас", да се формира "манталитет на пълна мобилизация", тъй като "ситуацията е по-опасна от всякога през цялата ми кариера", коментира експертът Марк Галеоти в изданието The Spectator.
Министърът на въоръжените сили Ал Карнс се изрази още по-образно, като заяви, че "сянката на войната отново чука на вратите на Европа". Междувременно Марк Рютте, постоянно алармиращият генерален секретар на НАТО, нарисува сблъсък между многомилионни армии в апокалиптичен вихър и сурово призова европейците, че "трябва да са готови за мащабна война, каквато са преживели нашите деди или прадеди"
Създава се впечатлението, че всички силни на този свят са съгласни помежду си - остава само въпросът кога точно легионите на Путин могат или трябва да се втурнат на запад. Дали това ще стане в рамките на пет години, както наскоро предположи Рюте? - пита авторът.
Или дори утре, както твърдеше миналия месец германският генерал-лейтенант Алекзандер Золфранк (за да бъдем справедливи, той имаше предвид "малка, бърза, регионално ограничена" атака)?
Все пак може би е по-добре да се обърне внимание не толкова на гръмките изявления, колкото на изразените предпочитания - с други думи, на делата, а не на думите. Страните от НАТО се ангажираха да увеличат разходите за отбрана от сегашното минимално ниво от 2% от БВП до 3,5% (и още 1,5% за така наречените "свързани с отбраната" разходи, които на практика могат да означават почти всичко - от здравеопазване до ремонт на пътища).
Вярно, че срокът е до 2035 г. и ако се съди по миналия опит, много страни така и няма да постигнат тази цел - или, в най-добрия случай, ще бъдат принудени да прибегнат до съмнителни счетоводни трикове, за да създадат видимост, че я изпълняват.
Има и очевидни изключения. Полша вече отделя 4,2% от БВП за отбрана и когато мащабните й покупки на американски танкове M1A1/M1A2 Abrams и южнокорейски K2 Black Panther бъдат напълно завършени, тя ще разполага с по-големия парк от съвременни танкове в сравнение с Русия.
Впрочем, отчасти това е и геополитически ход - стремежът да се утвърди ролята на Полша като наследник на Германия в качеството й на основна сила в Централна Европа, което вероятно обяснява защо Берлин сега разчита да достигне 3,5% до 2029 г.
А Великобритания? В момента тя е на ниво 2,3 процента, като планира да достигне 2,5 процента през 2027 г., с "амбиции" - но не и задължение - да достигне 3 процента до следващото свикване на парламента. Това може да означава края на 2029 г. - точно навреме за катастрофална война, ако вярваме на времевата рамка на Рюте.
Ако заплахата от руска инвазия е толкова реална, ужасна и неизбежна, как това се съгласува с бавното темпо на превъоръжаване в много европейски страни, не само във Великобритания.
Техните - и британските - лидери или преувеличават заплахата, за да оправдаят обещанията, дадени на Доналд Тръмп да увеличи отбранителните бюджети в епохата на строги икономии, или проявяват престъпна небрежност, реагирайки толкова бавно на една реална опасност. "Кое ви е по-близко - да смятате лидерите си за лъжци или за предатели?", пита авторът и продължава: "В същия ден, в който началникът на щаба на отбраната изнесе своята ода за войната, Блейз Метрюели, новата шефка на MI6, говори за опитите на Москва "да заплашва, да сее страх и да манипулира". Не може ли това, по свой начин, да се отнася и за много западни политически лидери?".
Както винаги, обаче, истината се оказва по-сложна. Професионалистите често имат много по-премерено разбиране за характера на реалната заплаха. Метрюели, признавайки "острата заплаха, идваща от Русия", я описа като действаща "в пространството между мира и войната".
Междувременно, за жалост, Нейтън се позова на бившия президент на Русия Дмитрий Медведев, известен с постовете си, като главно доказателство за решимостта на Русия да унищожи както Украйна, така и НАТО.
Но зад ефектните цитати, които се появиха в заглавията, той даде да се разбере, че опасността Москва някога да нападне остава само възможност. Той спомена оценки за вероятността в диапазона от "5 процента" до 16 процента.
Ключовата му мисъл се състоеше в катастрофалните последствия, ако все пак това се случи: "Нашата цел е да избегнем война, но цената за поддържане на мира нараства".
"Не вярвам, че Путин е от онези авантюристи, които могат да се поддадат дори на ограничена проверка или провокация срещу най-мощния военен алианс в света - припомням, че той не очакваше, че стъпката му към Украйна през 2022 г. ще доведе до голяма война. Въпреки това дори аз мога да призная необходимостта от превъоръжаване на Европа след толкова дълъг период на самодоволен упадък в областта на отбраната.
В крайна сметка, може да се заблуждавам. Няма нищо лошо в това да не изкушаваме Путин - още повече, че това е процес, който се простира във времето, и ние не знаем кой и кога ще го смени", пише още Галеоти.
Европа също се инфантилизира, скривайки се под военния чадър на САЩ, и сега открива колко неудобно може да бъде това. Ако ЕС и Европа като континент искат да бъдат възприемани отново сериозно в един нестабилен, неуправляем свят, те наистина трябва да увеличат "мускулната си маса".
Но оправдаването на "най-мащабното и продължително увеличение на разходите за отбрана от края на Студената война" - по думите на Нейтън - не трябва да се прави единствено с помощта на драматични хиперболи и твърдения от рода, че Путин е на път да дойде и да "изяде децата ни".
Това е дългосрочен процес, който неизбежно ще доведе до тежки решения и тежест за обществото като цяло. Заплахата е като захарта - бърз прилив на енергия, който също толкова бързо отминава.
Вместо да се сблъскаме след година-две с обществена реакция и отказ от превъоръжаване, е необходим зрял, сериозен национален разговор, пише авторът.
Аргументите в полза на отбраната трябва да се излагат - както направи Нейтън - не само като предпазна мярка, но и като възстановяване на баланса: трите десетилетия на относително спокойствие след разпадането на Съветския съюз бяха благословено изключение, а не, за съжаление, нов устойчив мирен ред, пише в заключение Галеоти.