 |
| Снимка: БТА |
Парламентарната комисия по енергетика отхвърли ветото на президента върху измененията в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, във връзка с управлението на активите на "Лукойл" в България.
Ветото беше наложено от Румен Радев днес следобед.
В гласуването на извънредно заседание няколко часа по-късно "за" бяха 12 депутати, "против" - трима, предаде БТА.
Ветото трябва да бъде гласувано и в пленарната зала.
С ветото си днес президентът предупреждава за сериозни рискове за прилагането на промените в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, приет от 51-вото НС на 7 ноември, каза на заседанието Иванка Иванова, съветник по правни въпроси на Радев.
Рисковете са в три измерения. Първо - нанася се посегателство на правовия ред и конституционното управление, второ - страната ще има репутационни щети и на трето място прилагането на закона може има сериозни финансови щети за публичните финанси, защото може да има искове от юридически лица, каза Иванова, цитирана от БТА.
Фигурата на особения търговски представител фигурира в българското законодателство от януари 2023 година и не се налага извънредно да се увеличават неговите правомощия, посочи Иванова.
Основите аргументи на президента за връщане на закона са свързани с отпадането на възможността да има административен и съдебен контрол върху особения търговски представител, както и върху неговите актове и договори, които той ще сключва.
Като се отменя административният и съдебен контрол, се накърнява конституционното право на защита, каза Иванова пред членовете на комисията. Промяната е необоснована и в мотивите на проектозакона не се казва защо трябва да отпадне съдебният и административният контрол, посочи тя.
Разширяването на правомощията на особения търговски представител да се разпорежда и да отчуждава имущество са притеснителни за правовия ред. Законът не съдържа указания при какви предпоставки ще се отчуждават имущества и дялове от капитала, и при каква процедура ще се прави това. Няма ограничения за лицата, с които ще се договорят тези сделки, каза Иванова, обяснявайки мотивите на президента Радев.
В други държави особеният търговски представител е преди всичко управител и не може да се разпорежда с имуществото, каза още съветникът на президента.
Исканата промяна в закона е нарушение на на конституционния принцип за неприкосновеност на частната собственост и за свободната стопанска инициатива, каза Иванка Иванова по отношение на закона, върнат от Румен Радев.
Друга част в мотивите на президента за издаването на този указ е, че се разширява приложението на закона за юридически лица, които са извън критичната инфраструктура на страната и може да засегне произволен брой предприятия.
Президентът има възражения относно отпадането на ограниченията търговският представител да бъде назначен само за срок от 6 месеца и че срокът може да се удължава само веднъж. Приемането на закона означава, че държавата може да назначава постоянен извънреден търговски представител, каза Иванова.
Президентът се позовава на редица нарушения на законодателната процедура - няма предварителна оценка на въздействието и процедура за обществено обсъждане, посочи още съветникът по правни въпроси на държавния глава.