 |
| Снимка: ЕП |
Годишният доклад на Европейския парламент (ЕП) за напредъка на Република Северна Македония по пътя към ЕС беше приет с 461 гласа "за", 121 гласа "против" и 107 "въздържал се" от 689 гласували в 720-местния парламент на пленарно заседание днес в Страсбург.
Това е първият доклад за напредъка на Република Северна Македония по европейския ѝ път за последните три години, предаде кореспондентът на БТА.
В него са включени т.нар. "български поправки" за езика и идентичността, внесени от ЕНП след възникналия скандал по темата.
Проектодокладът за напредъка на страната по пътя към ЕС предизвика напрежение в България заради наличната в него формулировка "македонски език и идентичност". Те обаче бяха заличени днес.
Докладът беше одобрен от парламентарната комисия по външни работи на 24 юни т.г. с 40 гласа "за", 19 "против" и 10 въздържали се.
Днес едно от внесените изменения - изменение 21, което беше гласувано първо по ред, беше прието с 458 гласа "за", 109 "против" и 118 въздържали се. Съгласно него в параграф 3 се заличава частта "при пълно зачитане на македонския език и идентичност".
Тогава комисията не допусна внасянето на устна поправка от групата на Европейската народна партия (ЕНП) в текста преди думите за "македонски език и идентичност" да бъде добавено определението "съвременен".
Групите на ЕНП, на Социалистите и демократите, "Обнови Европа" и Зелените съобщиха, че преди гласуването на доклада в пленарната зала в Страсбург през юли ще внесат същата поправка писмено.
Анджей Халицки (ЕНП), Катлен Ван Бремпт (СиД) и Дан Барна ("Обнови Европа") внесоха писмени поправки, с които да бъдат заличени споменаванията на езика и идентичността в доклада.
Република Северна Македония подаде молба за членство през март 2004 г. и получи статут на страна членка през декември 2005 г.
Последва и изявление на Министерството на външните работи на Република България
"Министерството на външните работи отчита приетата от Европейския парламент резолюция с убедително мнозинство, с която се избягва въвличането на институцията в опити за политическа инструментализация от страна на Република Северна Македония, насочени към заобикаляне на ангажиментите, произтичащи от т.нар. Европейски компромис от 2022 г.", заявиха от МВнР В контекста на разширяването на Европейския съюз, въпросите, свързани с идентичността и езика, следва да се разглеждат в рамките на научния и академичния дискурс, като по своята същност те не попадат в обхвата на институционалната оценка на напредъка на страните кандидатки спрямо обективните и измерими критерии за присъединяване, добавиха оттам.
"Със своето решение Европейският парламент потвърди ролята си на безпристрастен и независим орган, ангажиран с проследяването на реформаторския напредък на Република Северна Македония. Особено значение имат констатациите в областта на върховенството на правото, защитата на основните права и свободи, функционирането на демократичните институции, провеждането на ключови реформи, изпълнението на договорно поети ангажименти, както и въздействието на външни актьори. Именно тези аспекти следва да бъдат във фокуса на усилията на властите в Скопие, ако целта остава трайна европейска интеграция", заявиха още от Външно министерство.
Оттам добавиха, че Република България последователно подкрепя европейската перспектива на всички държави от региона на Западните Балкани, на основата на обективните критерии за членство и при стриктно прилагане на принципа на собствените заслуги. "Отклоненията от установената условност, както и опитите за използване на европейските институции за постигане на краткосрочни вътрешнополитически цели, не само забавят процеса на присъединяване, но и подкопават доверието между държавите в региона. Това има негативно въздействие върху добросъседските отношения, които са хоризонтален и неотменим елемент от процеса на присъединяване към Европейския съюз", заявиха от МВнР.
Чуйте и изявлението по тази тема в ЕП от вчера и на евродепутата Андрей Ковачев.