петък, 4 ноември 2022 г.

Гласуваме и с хартиена бюлетина на следващите избори (видео)

 

                                           Снимка: БТА

При висок градус на емоциите и близо четиричасови словесни схватки, парламентът върна със 125 гласа хартиената бюлетина като опция за гласуване, наред с машинния вот, още на следващите избори. "За" на първо четене гласуваха вносителите от БСП заедно с ГЕРБ и ДПС. Противопоставиха им се от "Продължаваме промяната", "Демократична България", "Български възход" и "Възраждане", които събраха 100 "против". 

Електронното табло отчете и един глас на социалист, който се обяви срещу хартията, като очакванията са това да е бил Явор Божанков, който предварително се обяви срещу бюлетината. Един представител на БВ пък подкрепи бюлетината. 

С процедурни хватки и изострен тон започна дебатът по поправките в Изборния кодекс. От "Продължаваме промяната" опитаха да отложат разискванията с довода, че не е минало обществено обсъждане, нито 72 часа от гласуването в правната комисия. Последва искане от ПП за проверка на кворума, а след констатацията, че такъв е налице, Никола Минчев поиска заседанието да бъде прекратено. Предложението беше отхвърлено. Не беше прието и искането на ПП гласуването да бъде тайно.

Зам.-председателят на НС Йордан Цонев, който водеше заседанието, парира реакциите на ПП, че трябва обществено обсъждане.

"От 32 години - 30 години гласуваме с хартия, какво точно да обсъждаме?", възмути се Цонев. "Когато вас ви нямаше, сме го обсъждали стотици часове. Стигнахме дотам, че избрахме друг модел, който се оказа също порочен и сега пак трябва да го променим.

Обяснихме ви го сто пъти, но вие имате уста, нямате уши, г-н Петков. А пък тук не ми сочете, защото цяла България видя какво имате там", заяви от трибуната Йордан Цонев, докато Петков сочеше с пръст главата си.

"Това, което съм засегнат, е вместо да се сочат различни органи на тялото, което направихте, ако на ГЕРБ и ДПС основният приоритет е да се гласува хартиената бюлетина, въпреки всички проблеми на българския народ, не знам дали заслужава да стоите в тази зала", отвърна от трибуната Кирил Петков.

Лидерът на ПП обърна внимание колко висок е броят на невалидните бюлетини при хартиен вот, който се опитват да реабилитират от ГЕРБ и ДПС. През 2015 г. невалидните бюлетини са 15 % процента от всички използвани бюлетини, посочи Петков.

"Няма доверие в машините", обобщи по-късно Йордан Цонев. И заяви, че двете най-силно искащи машинния вот партии са БСП и ДПС през годините. "Затова ви казах - с ушите научаваш, не с устата", добави той към ПП. "ДПС никога не сме искали този тип машини, с които се гласува във Венецуела за Мадуро", каза той. "Аз лично ще предложа да остане само хартиеното гласуване", обеща той, докато не се направят машини, които да върнат доверието. По думите му ДПС не целят да си вдигнат резултата с хартията, защото са го постигнали и с машините. Проблемът е с доверието в резултата.

Атмосферата в залата се нажежи при последвал скандал между лидера на ДПС и бившия вътрешен министър Бойко Рашков. Мустафа Карадайъ обвини Рашков, който го репликираше от място, че е опитал да ограничи конституционното право на български граждани да гласуват.

Бившият вътрешен министър отвърна, че "очевидно на някого години наред много му е харесвало да купува и продава гласове". "Само че се появи един министър на вътрешните работи, който защити Наказателния кодекс. Който положи усилия да защити правата на хората", каза той за себе си и обвини ДПС, че притискали хората по престъпен начин. "Доверието, г-н Карадайъ, не се печели с това да плашите хората да гласуват за вас, защото няма да получат дърва за огрев", добави Рашков. И обвини, че именно по тази причина ДПС иска да върне бюлетините.

Карадайъ не остана длъжен и уличи Рашков в лъжа. ДПС не е било на власт и няма как да е притискало избиратели чрез държавни органи, отрече той. "Милицията на Рашков за първи път влезе в секционните избирателни комисии, това не се случи дори и 90-91 г. За първи път българската полиция се превърна в партийна милиция. И го каза съдът и омбудсманът", заключи той.

Лидерът на ДПС изведе като аргумент за връщане на смесеното гласуване съмнението и недоверието в отчитането на изборните резултати с машините.

"И тук става въпрос за машинации с тези машини на изборите", заключи Карадайъ, като попита какво правим, когато имаме разлики между броя контролни разписки и електронния вот. "Затова, убеден съм, че всички ние искаме да улесним българските граждани, да могат да гласуват. Не чак всички, защото едни се гордеят, че са ограничили конституционното право на българите да упражнят правото си на глас", призова той. И даде за пример, че от въвеждането на задължителния машинен вот през юли 2021 избирателите са намалели с 600 хил. спрямо вота през април, когато можеше да се гласува и с бюлетини.

Карадайъ изтъкна, че голяма част от хората не са отишли до секциите заради притеснение от машините. Той призова на следващ етап да бъде върнато и машинното броене на хартиените бюлетини, което ще бъде гаранция, че няма да бъдат субективно броени бюлетините и ще се елиминират грешките в секционните протоколи.

От ПП и ДБ, които водеха словесната битка срещу хартиената бюлетина, изтъкваха като основен аргумент броя на недействителните гласове и манипулации на вота. От БСП и ГЕРБ пък посочиха, че много хора се притесняват от машината и не вярват, че резултатът не е компрометиран. От ДПС също наблегнаха на липсата на доверие в изборния резултат и отчетоха усложняване на изборния процес.

"Ние от ДБ няма да подкрепим законопроектите, в които се предвижда смесено гласуване", изложи позицията на ДБ бившата правосъдна министърка Надежда Йорданова. "Какво казват данните? През 2019 г. 15,9% са недействителните гласове на местните избори, 4,6% са на парламентарните", цитира тя. И добави, че на вота за НС на 4 април 2021 г. недействителните бюлетини са били над 86 хиляди. "Това е близо една парламентарна група или гласовете на всички русенци да отидат в кошчето", направи сравнението Йорданова. Бившата министърка изтъкна и много грешки в протоколите.

Тя не се съгласи с аргументите на БСП и ГЕРБ, че по-възрастните хора се притеснявали от машините. "Свекър ми на 89 г. няма проблем и даже се гордее, че гласува с машини", похвали се Йорданова. Маноил Манов от ГЕРБ заяви, че хората не вярват на софтуера и на резултата от машината, а от БСП призоваха гражданите да имат право на избор между бюлетина и машина. Иван Ченчев попита как така се получава, че на последните избори се появи надписът на машината "дневникът е подправен".

"Ние трябва да дадем възможност на всички български граждани да упражнят правото си на вот", призова Росица Кирова от ГЕРБ. Тя отбеляза, че в секциите само с машини се ограничават изборни права на гражданите. 

"Няма нито аргумент за манипулации с машините", защити машинния вот Милен Матеев и повтори, че вотът с машините е надежден. Депутатът от ПП отново настоя за широко обществено обсъждане.

"Дори неграмотните имат право на глас. Всеки гражданин на държавата има право и ние трябва да му го предоставим", опонира Георг Георгиев.

Противниците на идеята от ПП и ДБ опонираха също, че всички хора вече използват банкови карти, така че не приеха довода за притеснение.

Бившият шеф на Агенцията по горите Александър Дунчев от ПП пък намеси схеми с дървесина, като обяви, че вчера вече имало обявени "хартиени търгове" в разрез със заповедта на служебния министър на земеделието.

"Да включим и билетите за театър, кино и опера", възмути се Манол Генов от БСП и настоя да не се допуска отклоняване от темата на дебата.

Споровете бяха само по проекта на БСП за хартиената бюлетина. Пленарната зала отхвърли другите два, внесени от "Възраждане" и ДБ. Единият предлагаше броене на контролните разписки от машинния вот, а другият - достъп по всяко време на партийните представители до ключа на машините.

Социални и юридически услуги за българи в Италия и за италианци в България!

Новините от днес и със задна дата