четвъртък, 27 октомври 2022 г.

„Обратно броене“. Зависимостта от изкопаемите горива подкопава здравето на хората по света

  

Изменението на климата оказва сериозно въздействие върху здравето в световен мащаб, се посочва в доклад на водещо медицинско издание, цитирано от Би Би Си.

В годишния доклад на Lancet "Обратно броене" се казва, че продължаващата зависимост на света от изкопаемите горива увеличава риска от продоволствена несигурност, инфекциозни заболявания и болести, свързани с топлината.

Авторите обединяват резултатите от проучвания на десетки международни организации, включително Световната здравна организация (СЗО).

В доклада се посочва, че хората вече умират наполовина по-често от горещини и са по-склонни да се заразяват с инфекции като малария и треска Денга, които се предават от комари.

Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш призна в интервю за Би Би Си, че напоследък се наблюдава тенденция за отлагане на въпросите, свързани с климата, и призова темата да бъде върната в международния дневен ред.

Снимка: iStock by Getty Images

Гутериш заяви, че зависимостта на света от изкопаемите горива отдавна е излязла извън контрол. "Трябва да кажем истината. А тя е, че изменението на климата вече има опустошителни последици за някои страни", заяви генералният секретар на ООН.

Годишната конференция на ООН по въпросите на климата ще започне в Египет през ноември, а настоящият доклад е призив за незабавни действия и промяна на енергийната стратегия на човечеството.

"Правителствата и компаниите във всички страни по света продължават да дават приоритет на изгарянето на изкопаеми горива за сметка на човешкото здраве и благосъстояние. И ние наистина трябва да предприемем спешни действия", казва един от авторите на доклада, професор Катрин Боуен от университета в Мелбърн.

Д-р Джоди Шърман, експерт от Медицинския факултет на Йейлския университет и Центъра за климатични промени и здраве, съавтор на доклада, заяви пред Би Би Си, че трябва да се предприемат действия както от развитите, така и от развиващите се страни. Последните обаче са най-малко склонни да го направят.

"Днес нито една държава не прави достатъчно. А страните, които страдат най-много от изменението на климата, са най-слабо подготвени да се справят с последиците от него. Има богати страни, които изпускат най-много емисии в атмосферата, и бедни страни, които нямат ресурсите да се адаптират", отбелязва Шърман.

Какво се казва в доклада

В доклада, публикуван от Lancet, се посочва, че здравето на хората по света е предадено като откуп на привържениците на изгарянето на горива.

Според статистиката през 2020 г. 4,7 милиона души са починали в резултат на замърсяването на въздуха. А 1,3 милиона смъртни случая са пряко свързани с изгарянето на изкопаеми горива.

Един от най-големите проблеми е и продоволствената сигурност. Анализът на Lancet показва, че в момента 100 милиона души повече са изправени пред остър недостиг на храна, отколкото в периода между 1981 и 2010 г.

През последния половин век площта на земята, засегната от тежка засуха, се е увеличила с почти една трета, което води до увеличаване на броя на хората, които не могат да се занимават със земеделие и са изложени на риск от смърт без вода.

"Изменението на климата вече оказва негативно влияние върху продоволствената сигурност, като последиците са тревожни - недохранване и недостиг на храна", коментира Елизабет Робинсън, директор на Изследователския институт "Грантъм" към Лондонското училище по икономика и водещ автор на доклада.

"По-нататъшното повишаване на температурата, честотата и интензивността на екстремните метеорологични явления и концентрацията на въглероден диоксид ще задълбочат проблема с наличието на храна и достъпа до нея, особено за най-уязвимите", допълва тя.

Прекъсването на доставките на храни, причинено от нахлуването на Русия в Украйна през февруари, показа колко чувствителен е светът към нарушаването на логистиката на храните - ситуация, която само изостря последиците от изменението на климата.

Друг проблем са свързаните с горещините смъртни случаи. През последните 20 години броят им се е увеличил повече от два пъти - с 68%.

Броят на дните в годината с висок риск от горски пожари се е увеличил почти със същото количество - сега те са с 61% повече.

Освен това затоплянето на атмосферата е много благоприятно за комарите, които са преносители на много сериозни инфекциозни заболявания. Броят на дните в годината с най-висок риск от предаване на малария се е увеличил с една трета в някои части на Северна и Южна Америка и с 14% в Африка от 1951-1960 г. насам.

Броят на хората, заразени с болестите, които тези комари пренасят, съответно също се е увеличил.

Въглеродните емисии също така засилват въздействието на световните здравни кризи - като пандемията.

От една страна, здравните системи се борят да намерят средства, за да се справят с последиците от COVID-19, докато в същото време правителствата отпускат стотици милиарди долари за субсидии за изкопаеми горива, които често възлизат на суми, сравними със здравните бюджети.

Топло бъдеще, непригодно за живеене

Авторите на доклада са анализирали действията на 86 правителства по света и са установили, че 69 от тях са субсидирали производството и потреблението на изкопаеми горива на обща стойност 400 милиарда долара през 2019 г.

И докато потребителите се борят с нарастващите сметки за енергия, компаниите за изкопаеми горива реализират рекордни печалби.

А плановете на петнадесетте най-големи от тях далеч не отговарят на целта за безопасно затопляне от 1,5 градуса по Целзий, която бе решена да се преследва в Парижкото споразумение за климата.

При сегашните темпове ще са необходими 150 години, за да се отървем напълно от изгарянето на въглерод, което отново е в противоречие с целта на страните от Парижкото споразумение за нулеви емисии до 2050 г.

"Настоящите стратегии на много правителства и компании, свързани с изкопаемите горива, ни водят към фатално бъдеще - по-топъл, но необитаем свят", предупреждава Пол Икинс, професор в Университетския колеж в Лондон.

Той смята, че правителствата демонстрират неспособност да признаят спешността на проблема и да работят за постигане на въглеродно неутрален свят.

В доклада се призовава властите да предприемат "отговор, ориентиран към здравето".

Подчертава се, че това би довело до намаляване наполовина на емисиите от селското стопанство и би предотвратило до 11,5 милиона смъртни случая от хранителни проблеми.

Този доклад в Lancet е призив за действие, пише в коментар Джъстин Роулат от Би Би Си.

Авторите му се надяват, че са представили достатъчно доказателства за спешни действия на срещата на върха на ООН за климата в Египет.

Тези идеи обаче могат да срещнат силна съпротива.

Развиващите се страни ще поискат повече пари от богатите си съседи, които са заложили на изкопаемите горива, за да компенсират загубите и щетите, причинени от изменението на климата.

Те ще попитат какво става със 100-те милиарда долара годишно за борба с изменението на климата, които развитите страни трябваше да отделят след 2020 г.? В този бюджет все още има дупка.

Египетските домакини на срещата на върха на ООН за климата (COP27) предупредиха за криза на доверието в обещанията на развитите страни.

Развитите страни обаче имат свои собствени проблеми: те се борят да се справят с нарастващите разходи за живот, тъй като цените на енергията и храните се покачват. Много от тях харчат милиарди и за военна подкрепа на Украйна.

Затова се пригответе за разгорещен дебат в Египет, пише в заключение Роулат.

Социални и юридически услуги за българи в Италия и за италианци в България!

Новините от днес и със задна дата