В нашия закон за еврото ще бъде описано как точно ще стане преминаването към единната валута. Предвижда се в България в рамките на един месец след евентуалното въвеждане на еврото да може левът да продължи да се използва.
След това в рамките на шест месеца националната ни валута ще може да бъде обменяна в търговските банки, както и в пощите, така че да се гарантира, че и в най-отдалечените региони гражданите имат достъп до всичко това.
Когато този период изтече, в Българската народна банка левове за евро ще могат да се заменят неограничено във времето.
Това обясни по време на проучвателното си посещение в Хърватия служебният вицепремиер Атанас Пеканов.
Както е известно, Хърватия влиза в еврозоната от 1 януари 2023 г., а България - от 1 януари 2024 г., според националния план за приемане на еврото.
Пеканов допълни, че вече има работна група по законопроекта за приемане на еврото, но служебният кабинет няма да внесе текстовете за гласуване в Народното събрание.
Наша отговорност, в ролята ни на служебен кабинет, е да подготвим техническите процеси, заложени като решение в Националния план за въвеждане на еврото, който редовният кабинет прие, отбеляза вицепремиерът Пеканов, цитиран от БТА.
Това е важно, за да може в бъдеще, когато редовен кабинет поеме властта и реши да изпрати искането за присъединяването на България към еврозоната, страната ни да бъде подготвена. Решението за присъединяване трябва да бъде взето от редовен кабинет, но ние не трябва да губим време, напротив - трябва да черпим опит от другите страни, подчерта Пеканов, имайки предвид срещите си с министъра на финансите Марко Приморац и заместник-управителя на Хърватската централна банка Михаел Фауленд.
Навлязохме в детайли по отношение на техническите аспекти на присъединяването към еврозоната, като времето за преминаване от едната валута към друга, както и времето за последващ обмен на куната в банките в страната и с някои от защитните механизми, които страната е въвела във връзка с преминаването от местната валута към еврото, отбеляза Пеканов.
Един такъв механизъм е вече в сила и представлява двойно показване на цените - в куни и в евро. Друг е възможността гражданите да сигнализират за необичайно увеличение на цените след приемането на еврото, като за това са създадени специален уебсайт и телефонна линия, каза още Пеканов. В момента в Хърватия има 12 институции, които ще наблюдават този процес.
На обществеността се предоставя и информация за процеса на взимане на решенията от страна на Европейската централна банка (ЕЦБ) и как Хърватия ще участва в него. В случая на България ние само прилагаме тези решения, защото не сме пълноправни членове на еврозоната, но имаме валутен борд към единната валута, добави вицепремиерът.
"Всичко това, заедно с влизането на страната в единния банков надзор, доведе до това, че оповестяването на окончателното решение за влизане на Хърватия в еврозоната доведе до повишаване на доверието в страната. Точно такъв измерител е и повишеният с две степени кредитен рейтинг на страната, което ще доведе до намаляване на лихвените проценти и по-добри условия за страната", подчерта Пеканов.
Европа се намира в трудни времена на икономическа несигурност, но именно сега европейските институции и еврото могат да служат като "котва на стабилност" за повишаване на доверието в отделните страни членки. Това е извод от срещата на Пеканов с премиера Андрей Пленкович.
"В тази ситуация еврото може да бъде и допълнителен стимул за реформи
в страната, но изисква и редица икономически мерки, които да защитят
гражданите", категоричен е Атанас Пеканов.