петък, 31 декември 2021 г.

Доц. д-р Никола Петров: През 2022 година ни очаква нещо необичайно

 

Доц. д-р Никола Петров е роден на 2 март 1971 г. в Костинброд. Toй е директор на Националната астрономическа обсерватория на връх Рожен, специалист по Слънцето - хелиофизика. Петров даде интервю пред "Монитор":

- Д-р Петров, какви интересни астрономически явления ще наблюдаваме следващата година? - 2022-a като че ли не е толкова наситена със завладяващи астрономически събития, но има и такива, на които някои хора по света ще могат да се любуват и радват. Ще има две пълни лунни затъмнения, но за съжаление няма да можем да ги наблюдаваме от България. Първото ще бъде на 16 май. От България лунното затъмнение ще бъде видимо частично, няма да можем да дочакаме Луната да се закрие напълно от сянката на Земята, защото тя вече ще залезе, когато това се случи.

Само в най-крайните части на Западна Европа за малко ще могат да видят пълно лунно затъмнение през май. То ще бъде добре видимо от Атлантическия океан, Южна Америка, голяма част от Северна Америка.  

Другото пълно лунно затъмнение ще бъде на 8 ноември. То изобщо няма да може да се наблюдава у нас. На него ще могат да му се любуват хората в Тихия океан, Аляска и най-североизточните части на Русия, Япония. Следващата година изобщо няма да има пълно слънчево затъмнение. Ще има само едно частично, което ще можем да видим от България. То е на 25 октомври. За нашата територия най-голяма част от слънчевия диск ще бъде закрита за хората, които са в най-източните части на страната, а най-малка – в западните.

Между 40 и 50% от слънчевия диск ще бъде закрит от сянката на Луната за хората, наблюдаващи у нас. Това обаче не е толкова внушително и забележително. По обяд ще видим как слънчевият диск ще бъде изяден от Луната, но за любителите на астрофотографията или от научна гледна точка частичните слънчеви затъмнения не дават много почва за работа и добри резултати. Като явление това си струва да се види, но не е същото като да видим пълно слънчево затъмнение.

- Планирате ли експедиции, за да може да наблюдавате лунните затъмнения?

- Не. За лунни затъмнения не планираме експедиции, защото за нашия екип, който е свързан с изследване на Слънцето и Слънчевата система, не дават кой знае колко нови научни резултати. Ако това е пълно слънчево затъмнение, със сигурност бихме организирали експедиция.

- Тази година успяхте ли да проведете планираните експедиции или пандемията ви възпрепятства?

- В рамките на година две експедиции пропаднаха заради случващото се от коронавируса. Имахме финансиране и проект, но декември 2020-а не успяхме да наблюдаваме слънчевото затъмнение. На 4 декември тази година имаше друго слънчево затъмнение, което можеше да се види чак от Антарктида, но цената на експедицията дотам е непосилна за нас и също не успяхме да се организираме. На 10 юни имаше пръстенообразно слънчево затъмнение, което се виждаше от Канада.

Това бе едно от местата, на които смятахме да отидем. Въпреки че бяхме организирали и обезпечили финансово експедицията си, не успяхме, защото там не беше позволено да се ходи за такива мероприятия. Това беше твърде тъжно и мъчно, защото не се случва всеки ден, а и не всички дестинации са нормално достижими. Затова и от моя гледна точка се радвам, че следващата година няма пълно слънчево затъмнение, защото не знам как бихме го реализирали на фона на пандемията. Тя обърква нещата.

- Кои дестинации са по-трудно достижими и защо?

- Експедиция в посока Южния полюс звучи екзотично само че възможно най-евтиният билет беше около 20-30 хил. евро на човек, и то минимум за около 2 седмици с круизен кораб. Тоест за месец. Това са средства, които няма как да поемем. Освен това няма как да отиде само един човек. Има и екзотични места, за които все още нямаме такова финансиране, с което можем да си ги позволим, въпреки че имат доста сериозна научна стойност.

Когато медиите ни задавате въпроси къде, какво и как може ще се случи, за да може да си говорим, е добре човек да има опита и да е видял повечето от тези явления. Така може да разкаже от своята гледна точка и ще го пречупи през това, което е усетил, видял, почувствал, научил и получил като резултат. За съжаление в България не можем да си позволяваме чак такива експедиции, за да можем да си говорим често за явления, за които се опитваме да споделим.

- Казахте, че експедицията до Канада е била финансово обезпечена. Откъде идва финансирането?

- Имахме спечелен проект от фонд „Научни изследвания”, който започна още 2019-а. Тогава сформирахме екип и направихме научна експедиция за наблюдение на пълно слънчево затъмнение от Чили. Това също е достъпна територия. След това трябваше да имаме експедиция през декември 2020-а до Аржентина, но нямаше никакъв шанс да се проведе.

Проектът ни е за 3 години и включваше и 2021-а, но пандемията ни спря. Средствата няма как да бъдат пренасочени за друго наблюдение на слънчево затъмнение, защото проектът е удължен с 6 месеца и приключва през май 2022-а, а дотогава изобщо няма пълно слънчево затъмнение. Те са уникални и затова е добре, когато сме в състояние, да обезпечим подобна експедиция.

Тя наистина си струва. Толкова много научни факти, които тепърва разкриват своите точни отговори – за това какво се случва в слънчевата активност и високата слънчева атмосфера, наречена слънчева корона. Последните дни бяха отразени изследванията на един от космическите апарати, който бе специално изработен и пуснат да работи в междупланетното пространство на Слънчевата система и има за задача да изследва процесите в слънчевата корона. Задачите, които могат да се решават с наблюдение от Земята по време на такива явления, обаче също са много важни. Те не могат да се заменят от наблюдения от космически апарати.

Да не говорим, че той за няколко месеца ще мине до Слънцето още 1-2 пъти и след това ще се разруши. Затова не очакваме да разберем всичко от първия път. Заради това нашите амбиции и желания са свързани с това напред във времето да обърнем внимание на изследователските експедиции не само по отношение на астрономията, това се отнася и за биологията, било то за биоразнообразие, изследване на животински и растителни изменения, климатичните промени. Знаем, че имаме постоянни експедиции, свързани с изследване на доста южни части на нашата Земя – т.нар. полярни експедиции, и това е опит, научна дейност, експерименти от първо лице. Когато вие чуете, че има глобално затопляне или прекалено много ниски или високи температури в дадена точка, изцяло се доверяваме на някой навън. Къде е нашият опит, къде са нашите учени? Заради това е ценно да се обърне внимание и в някое близко бъдеще.

Това е свързано с абсолютно всяко обучение, важно е за всички наши студенти и университети. Оказва се, че всички други студенти в западните държави и САЩ, Китай, Русия, Япония, за да натрупаш опит и имаш своята идея, ти трябва да направиш своя експеримент, а не да ползваш единствено чуждия резултат, който невинаги може да се окаже абсолютно достоверен. Това е мое мнение. Науката и съвременният живот налагат съвместни действия на място, в това число и научни експедиции.

- Какви дейности и изследвания успяхте да реализирате в България?

- Успяхме да направим частичен ремонт на съществуващата инфраструктура в обсерваторията. Вече сме приключили с обществената поръчка за изграждането на нов телескоп за нощно наблюдение с диаметър 1,5 метра, документите и разрешителното за строеж ще са готови до дни. Така идната година ще имаме нов телескоп за астрономически наблюдения в нашата национална обсерватория. Това не се е случвало, откакто тя е изградена преди 40 години.

2021-а имаше и добри моменти, но като цяло беше доста потискаща по отношение на участието в международни конференции на живо. Това не се отразява само на нас, астрономите, а на всички в научната общност.

Колкото и да си говорим, че онлайн има немалко срещи и конференции, истинските контакти, въпроси и задачи, които предизвикват добра съвместна дейност, се правят с жив контакт. Някои колеги ме убеждават, че не ни пречи съвременният цифров свят. Не, той не ни пречи, той ни улеснява, защото дава възможност за добра комуникация, но живият контакт е по-различен.

- Ще се отрази ли негативно на работата на учените, ако и следващата година конференциите продължат основно в онлайн формат?

- Да. Това вече се отразява на броя публикации, качеството им, което води след себе си до спад в цитиранията. България е малка държава и именно контактите ни дават възможност да работим повече с колеги, които разполагат с повече научна апаратура – било то наблюдателна в сферата на астрономията или всяка друга научна сфера.

Това със сигурност се отразява, и то не в добра насока. Това съвсем не означава, че спираме работа и ще прекратим някои процеси, но със сигурност не се отразява добре. Не мисля, че има колеги, които да не желаят да провеждаме отново живи конференции. Последните 50 години живяхме добре, но понякога заради нехайство и неразбиране на това, че човек не е всесилен, не успяхме да разберем прекрасното време, в което живеем. Сега един вирус обърна целия свят наопаки.

То ще даде и дава своите отражения – било то психологически, на начина на общуване между хората. Пожелавам си за всички нас и за себе си идната година, ако може в някаква степен да усетим пак доброто старо време. Дано и всички хора разбират, че понякога трябва да имаме елементи на смирение, така че да разбираме красотата около нас и да я зачитаме. Природата не е просто даденост, време е да започнем да се грижим за това около нас и да оценяваме всичко, наречено природа или Космос. Колкото по-рано, толкова по-добре.

- Тази година успяхте ли да осъществите ученически или студентски практики?

- Само две. 7-8 ученици от Смолян успяха да дойдат за няколко дни. Направихме и нещо като Международна школа по астрономия в обсерваторията. Казвам нещо като, защото очаквахме гости от много държави, но в крайна сметка имахме само 15 човека, от които само двама-трима чужденци. Всички останали бяха онлайн. Хубаво мероприятие, тази година отново сме го планували, дано го изпълним. Учениците имаха интерес, но обстановката не ни позволи да направим нещо повече.

- Туристически посещения имаше ли в обсерваторията?

- Имаше, но до голяма степен ограничени. Работихме до края на септември, но започнахме в средата на юни. На моменти имаше много посетители. Част от тях бяха недоволни, защото трябваше да ограничим влизането на хората, трябва да се чака, а след това идват и още хора. Нещата не бяха такива, каквито могат да бъдат. Нощни наблюдения нямаше изобщо.

В момента обсерваторията не приема туристи. Поне до края на март не можем да отворим заради всички изисквания, които няма как да спазим. Ще видим какво ще се случи идната година. Имаме призив за ваксиниране. Може би това е начинът. Трябва да се вслушаме в него, защото той е за всички нас. Засега това е единственият начин, който би ни дал спокойствие и нормално общуване между хората.

Социални и юридически услуги за българи в Италия и за италианци в България!

Новините от днес и със задна дата