Бизнесменът Стоян Василев е инвеститорът на строежа до плажа Алепу,
придобил известност като "Подпорната стена". Казусът с него ще се решава
от Върховния административен съд, но той се превърна в част от
сигналите на природозащитници, влезе като тема и в настоящото Народно
събрание. Според министъра на околната среда и водите Асен Личев
"подпорната стена трябва да бъде съборена".
- Г-н Василев, пред последните седмици вие и проектът "Антеа резидънс" сте обект на множество атаки, включително и от страна и на министъра на околната среда Асен Личев. Има ли действително нарушения, за каквито се говори?
- Виждам целенасочена атака и срещу мен като инвеститор, и срещу проекта „Антеа резидънс“. Тиражират се стари, известни вече документи и се представят като нещо ново, с внушението, че едва ли не – сега се разкриват някакви нарушения.
Може би ще ви разочаровам, но в тези "разкрития" няма новина, или по-точно новината е, че нарушения няма. И наистина, често напоследък трябва да обяснявам, че всичко около проекта е законно.
- Как си обяснявате тогава тези нападки?
- Обяснявам си го с една дума – тенденциозност. За мен зад всичко това прозират някакви скрити цели. Министър Асен Личев ме атакува със стари документи, когато предстои съдът да се произнесе по казуси, свързани с „Антеа резидънс“.
Не знам на какво се дължат - неговите действия, дали става дума за някакви икономически интереси, или пък търси политически дивиденти, тъй като отново предстоят избори, може би трябва да попитате него. Не смятам обаче, че е нормално министър да заплашва инвеститор, че ще го блокира във Фейсбук група, тъй като – представете си, инвеститорът има неблагоразумието да се защитава от нападки и да опровергава лъжи и неверни твърдения.
Тома Белев пък даже вече ме блокира. Аз съм готов да отговоря на въпросите на всеки политик или гражданин за проекта „Антеа резидънс“, защото нямам какво да крия. По всичко личи обаче, че някои хора не искат да чуят истината, а имат интерес да бъде тиражирана само тяхната гледна точка, а другите трябва да мълчат. Така ли трябва да се държат политиците? Това не е демокрация.
И аз, и всеки друг засегнат имаме право да се защитим. Надявам се на честна игра – и като бизнесмен, и като обикновен гражданин.
- Добре, нека да изясним спора за ОВОС. Защо не е направен ОВОС на проекта? И в парламента депутатът Димитър Найденов засегна тази тема.
- В случая с „Антеа резидънс“ не е необходим ОВОС поради няколко причини. Обясних ги и в диалог с г-н Найденов, но той реши да скрие коментарите ми под пост във Фейсбук по тази тема.
По отношение на ОВОС, някои неволно бъркат „ерозия“ и „свлачище“, а други съвсем умишлено не правят разлика, тъй като законът предвижда различни изисквания. За укрепване на свлачище не се изисква ОВОС – какъвто е случаят с укрепителното съоръжение. Когато обаче става дума за ерозия, ОВОС се изисква. Юристи от ранга на доц. д-р. Орсов в свои становища са категорични, че това са две различни неща и не трябва да се бъркат.
При проекта „Антеа резидънс“ е налице укрепване на свлачище. Това обаче не е брегоукрепване, тъй като имотът дори не граничи с брега и укрепителното съоръжение не променя бреговата линия.
От РИОСВ Бургас съвсем правилно са решили, че не се изисква ОВОС. Такава оценка щеше да бъде необходима, ако ставаше въпрос за крайбрежна дейност за борба с ерозията и крайбрежни съоръжения, които водят до изменение на бреговата линия. Това обаче е съвсем друга хипотеза. Така че – призовавам да не се бъркат двете неща. Мисля, че съм ясен, дори за хора, които не са специалисти.
- Един от аргументите на хора, които са срещу проекта „Антеа резидънс“ е, че той се намира в мрежата на две защитени територии „Натура 2000“. Така ли е?
- И тук подобно твърдение не отговаря на истината. Заблуждава се аудиторията, която не е достатъчно информирана, като се хвърлят в пространството такива внушения. Трябва да се прави разлика между защитени територии и зони. Блатото Алепу е защитена територия, но то се намира далече от комплекса – на 800 метра и няма никаква опасност за него. Няма опасност и за местообитанието на застрашени видове.
- Казвате комплексът. Появиха се коментари какво точно е разрешено да се строи. Комплекс или укрепително съоръжение?
- Ясно е, че проектът е на два етапа – първият е за изграждане на укрепително съоръжение, а вторият – за курортен комплекс. Не знам защо има изненадани, тъй като това е ясно още от първите документи.
- В частните парцели около вашия може ли да се строи и би ли било това противозаконно?
- Да, в частните парцели до нашия и зад него може да се строи, разбира се, като се спазва законът за ограничено застрояване като обем. По никакъв начин не е незаконно, нито неморално никъде по света да се строи на първа линия, и в нормалните държави не използват инвеститорски проекти с политически цели и не правят злонамерени и неоснователни атаки така, както се случва в България.
За всичко последната дума има българският съд. Оспорването на един аспект от проекта не обезсилва целия проект и не го прави незаконен. И никой няма право да отправя безпочвени обвинения и да се произнася като фактор от последна инстанция, преди да е ясно решението на съда.
- Поехте голям имиджов риск, като се ангажирахте с този проект. Съжалявате ли за това?
- Не съжалявам, макар че действително не съм очаквал такава атака. Спокоен съм обаче, защото знам, че всичко около проекта е законно и че съм помогнал на района.
- Какво би се случило, ако съдът реши да бъде премахнато укрепителното съоръжение?
- Укрепителното съоръжение предотврати срутване на земните маси на това място, както знаете – там има свлачище, което е регистрирано в Геозащита-Варна още през 2009-та.
Ако свлачището не беше укрепено, можеше да пострада пречиствателната станция, която се намира на границата на имота. Не искам да мисля какво може да стане, ако съоръжението бъде премахнато – има риск за пречиствателната станция, има риск и за плажа, както и за залива, може да се стигне дори до екологична катастрофа.
Това е най-песимистичният сценарий. Не виждам основания за събаряне на съоръжението. Освен това според мен и инженери трудно биха измислили как може да се премахне изграденото – и в такъв случай на мястото зад него трябва да се направи друго укрепване, нещо като язовирна стена.
Това едва ли ще стане – държавата да даде милиони за такова нещо и да обезщети собствениците на земята. Тоест, ако популизмът спечели и съдът се произнесе в тази посока, на мястото ще остане една бетонна гробница.
Можем да я наречем гробница на популизма, която ще надживее и внуците ни. Да, сега е грозно, но когато проектът се завърши, ще стане прекрасно. Ще озеленим района, комплексът ще бъде изграден с природосъобразни материали, и хората ще могат да се наслаждават на един изключително красив плаж.