събота, 10 юли 2021 г.

По оста София-Скопие с проф. Ана Кочева: червените линии и пътят за решаване на спора

 

Засега освен спорадични вербални индикации, няма други сериозни знаци затова, че Скопие сериозно се подготвя да даде тласък на двустранните отношения със София. Но пътят за преодоляване на спора е много по-кратък отколкото изглежда, стига РСМ да престане последователно да затваря очи за нееднократно заявяваната позиция на България, коментира проф Ана Кочева в интервю за Dir.bg на тема по горещите точки по спора ни с РСМ.

Тя е убедена, че София е направила достатъчно компромис пред Скопие като употребява термините обща история и обща история на езика вместо само българска история и българска история на езика.

"Тук резонно възниква въпросът каква е тази "обща история", след като юридически субект "македонска държава", свързана с "македонска народност" или "македонска нация" по историческата световна и европейска документация въобще не съществува до конституирането на съюзната република Македония в рамките на Титова Югославия. Подобни термини започват да се появяват едва тогава", обяснява проф Кочева.

Професор д-р Ана Кочева е изтъкнат езиковед от БАН - диалектолог и специалист по история на българския език. Тя е ръководител на Секцията за българска диалектология и лингвистична география в ИБЕ. Потомка на Миладиновския и Хаджовския род Ана Кочева е един от най-добрите наши експерти в областта на историческите и езикови теми свързани с Р Северна Македония. Тя е сред авторите на книгата "За официалния език на Р Северна Македония" и рецензент на "Бяла книга за езиковия спор с РСМ, член на УС на Фондация "Българска Памет". Има стотици публикации по научни въпроси и няколко монографии.

- Последните събития показват, че спорът ни с РСМ не само не намира разрешение, но ескалира до скандални и вулгарни изказвания от страна на ВМРО-ДПМНЕ. Защо се стигна дотук?

- Засега действително, освен спорадични вербални индикации, няма други сериозни знаци затова, че Скопие сериозно се подготвя да даде тласък на двустранните отношения със София. Отвреме навреме се осъществяват двустранни срещи, но политическите фактори от РСМ очевидно предпочитат пропагандните рейдове из европейските страни пред абсолютно необходимия диалог с българските си колеги. А именно в него е разковничето за преодоляване на разногласията. Впрочем това няколко пъти беше подсказано и от страна на ЕС, не е зле в Скопие да отворят слуха си за тези препоръки. Ясно е, че проблемите с наследството от миналото обаче не са проблеми на ЕС, а имат двустранен характер, затова трябва да се решават между двете страни. ЕС разчита на диалога между РБ и РСМ, защото такива са европейските стандарти. А що се отнася до това, което излезе от устата на Драган Гюровски от Младежкия съюз на ВМРО-ДПМНЕ, то не е особено изненадващо, въпреки че би трябвало. Но такава е антибългарската стилистика от години, да не говорим за това колко хора си написаха биографиите въз основа на нея.

Предлагам обаче да не се занимаваме с вулгарните квалификации по отношение България и българите, Гюровски си направи достатъчно реклама, за да добавяме и ние към нея.

Достатъчно е, че МнВР реагира бързо и подобаващо, определяйки изявлението като провокация, противоречаща на всички основни европейски принципи и норми на политическо поведение. По-смущаващ от поведението на Гюровски е фактът, че македонските политици или общественици не се разграничиха от казаното от него, както и от апела на лидера му Мицкоски за денонсиране на споразумението с България.

Вие сте потомка на Миладиновския и Хаджовския род, македонска българка, и като пряк свидетел да случващото се сега, може ли да кажем, че се заражда нова вълна за "пренаписване на историята" и засилване на репресиите към хората с българско самосъзнание там?

- Тези вълни са като морските, те следват едни след други и за най-голямо съжаление не са спирали от 1944 година насам. Многократно съм имала възможност да посочвам планини от примери за подмяна и фалшификации в областта на историята и историята на езика, някои от които са особено фрапантни, крещящи.

Когато имаш много кратка иcтоpия на cвоя книжовен език, когато си се отказал от природата му, която е българска, явно нищо друго не ти остава, освен да посягаш към чужди образци, за да попълниш липсите. Което е напълно нелогично, защото признаеш ли истината за произхода на езика си, тази история автоматично става твоя, остава твоя.

Що се отнася до тормоза над гражданите с български паспорти и българско самосъзнание, те също не стихват, а това е едно от важните условия, които българската страна поставя, за да даде зелена светлина за начало на преговорите на РСМ с ЕС. Точно затова България настоява почтено и без манипулации да се отчитат историческите реалности, както и да се спазват правата на онези граждани на РСМ, които имат и са имали българско самосъзнание.

- Атаката на ВМРО-ДПМНЕ е двупосочна - към София и към управляващата коалиция, по-точна към премиера Зоран Заев. Сега предлагат резолюция в парламента на РСМ, която да изключва каквито и да е преговори за идентичност, език и история. Това на практика не означава ли отказ от подписания договор за добросъседство и сътрудничество?

- В РСМ непрестанно се правят опити за отхвърляне на постановките, по които вече има съгласие и е взето решение, т.е. прави се непрекъсната ревизия на всичко постигнато досега. Точно така се работи и в Смесената българо-македонска комисия по исторически въпроси. Напоследък започнаха да се отхвърлят дори вече приетите през минали години решения по въпроси, засягащи например ранното Средновековие. В РСМ опозицията често зове за отказ от споразумението с България, но да не забравяме, че тъкмо ВМРО-ДПМНЕ години наред минираше възможността за всякакви преговори и постигане на съгласие по всякакви въпроси.

- Опитите на Скопие да представят в Европа "пренаписаната" от тях история за оказване на натиск върху България, всъщност не само не доведе до очаквания от тях резултат, но втвърди българската позиция и Заев пристигна за преговори в София. Като експерт по историческите и езикове въпроси, свързани с РСМ, как разчитате направените от него предложения?

- Фоpмyлиpовката, която според медийни източници премиерът на РСМ Зоран Заев предложил като вариант за решаване на езиковия спор, гласи приблизително, че "бългаpи и мaĸедонци говоpят едновpеменно на еднaкъв език, но и на pазлични, които cа cветовно пpизнати поотделно". Някои наглед лингвистични формулировки, артикулирани от политици, обаче не са най-сполучливият начин за откриване на изход от ситуацията, в която от години се намират двете съседни държави. И тази т.нар. езикова формулировка е опит за отхвърляне на постановките, по които вече има съгласие. Стана дума затова. Но нека поясня пак - понятието език не е равностойно на официален (книжовен, литературен, стандартен) език. Допълнителен, чисто научен довод е и обстоятелството, че в егейската част на Северна Гърция, напр. има издадена друга южна граматика, различна от скопската.

Понятието език обхваща: историята на езика; диалектите на езика; официалната (книжовна, стандартна, литературна) форма. Повече от ясно е, че по отношение на историята на езика и на неговите диалекти компромис от българска страна не може в никакъв случай да се прави! Историята на българския език започва от 7-ми век, преминава през Кирило-Методиевата епоха, през времето на Възраждането и стига до наши дни. Историята на днешния официален език на РСМ започва през 1944 г. като прекодификация на книжовния български език.

И още нещо много важно! Българската страна дори и в този смисъл прави известен компромис като употребява термините обща история и обща история на езика вместо само българска история и българска история на езика. Тук резонно възниква въпросът каква е тази "обща история", след като юридически субект "македонска държава", свързана с "македонска народност" или "македонска нация" по историческата световна и европейска документация въобще не съществува до конституирането на съюзната република Македония в рамките на Титова Югославия. Подобни термини започват да се появяват едва тогава.

Странно впечатление прави и тезата за "световното признаване" на езиците поотделно. Такава държавна практика (на признаване) въобще не съществува. Въпросът за съществуването или несъществуването на един език е научен. Не е известно досега някой европейски език да е бил признаван или непризнаван с политически договор. Световно признание не може да се очаква, а не е и нужно. И до днес, толкова години след разпада на СФРЮ, в науката няма единно мнение дали босненският, черногорският, сръбският, хърватският са различни езици или представляват различни форми на един общ сърбохърватски език. Може би разумен вариант би било да съществува формулировка наследници на сърбохърватския език. По отношение на официалния език на РСМ е несъмнено, че той е наследник на българския.

- Тези дни осем наши учени излязоха с декларацията в защита на българската позиция за РСМ след поредните претенции на ВМРО-ДПМНЕ и странстванията на Скопие из Европа. Кратко и ясно са описани условията, при които София може да свали ветото си над Скопие, доколко обаче са изпълними?

- Те са в духа на всичко, за което говорихме досега; в духа на последователната българска политика от последните години. Няма лошо, повторението е майка на знанието!

- Едно от условията в декларацията е Скопие да задейства процес на реабилитация на жертвите на югославския комунизъм, репресирани на нейна територия заради българското им самосъзнание. Мнозина считат, че именно това е ключът в решаване на спора и преодоляване езика на омразата.

- Без всяко съмнение, това е точно така. Отдавна е известен фактът, че характерът на репресиите при налагането на новата идентичност, език, фалшификации е масов. Крайно време е тези страници да се разкрият, прочетат, да излязат извън пострадалите семейства, да станат обществено достояние. Затова и друг път съм казвала, че само истината ще освободи Скопие от Коминтерна. Това политическо пречистване се случи във всички бивши източноевропейски страни, нови демокрации. Не виждам никакви основания РСМ да се превръща в изключение в това отношение.

- Каква е вашата прогноза за тези дълги и мъчителни преговори и кой е следващият ни полезен ход?

- Пътят за постигане на съгласие, разбира се, е двупосочен, но, обективно погледнато, е много по-кратък, отколкото изглежда. На първо място трябва много ясно да се откроят стъпките, които България вече е предприела по този път, защото Скопие предпочита последователно да затваря очи за нееднократно заявяваната позиция на София и да отправя некоректни послания към европейските ни партньори в рамките на нестихващи совалки:

  • България няма териториални претенции по отношение на РСМ, както и към всички свои съседи;
  • България няма аспирации по отношение на съвременното битие на официалния език на РСМ и по отношение на начина, по който назовават този език в РСМ;
  • България няма претенции към съвременната идентичност на гражданите на РСМ.

Всичко това, както виждате, никак не е малко. На свой ред РСМ трябва категорично да изключи всякакви малцинствени и териториални претенции към България. С това тясно е свързана необходимостта РСМ да потвърди, че краткото и дългото име на страната имат политическа, но не и географска семантика. За реабилитацията на жертвите на югокомунизма и репресиите на българи вече казахме. Корекцията в съдържанието на учебниците, особено онова, което насажда омраза към България, е друго необходимо условие, произтичащо от Договора за добросъседство. Изграждането на инфраструктура и взаимният обмен на културни, медийни и научни продукти също са важни, вярвам, че постепенно, изпълнят ли се посочените условия от страна на РСМ, и това ще стане още по-бързо, отколкото крета сега.

Новините от днес и със задна дата