Снимка: Булфото
Фирмите масово рефинансираха старите си заеми, които са сключени в друга обстановка, когато икономиката работеше преди пандемията, работеше с тенденция към нарастване, тогава лихвите бяха по-високи, след това лихвите паднаха, в момента в целия свят лихвите са отрицателни, естествено, че те намаляват. Така финансистът Емил Хърсев коментира пред БНР вчерашното изказване на служебния министър на икономиката Кирил Петков.
Както Dir.bg писа преди ден, Петков заяви, че одитният комитет на държавната банка го е информирал, че от Търговския регистър се вижда, че две от фирмите от топ 8 на Българската банка за развитие (ББР) са се финансирали на много по-добри лихвени условия от предишните им кредити.
"Разликата в лихвите е около 5%. "Техномаркет" е получил кредит с лихва 2%, а преди ББР лихвата му е била 7%. При "Транспект" виждаме вместо 9% от предишен техен кредит - 4%", обясни Петков.
По думите на Хърсев няма нищо ненормално лихвите да се променят и фирмите да търсят рефинансиране при добрите нови условия.
"Това, че една банка е кредитирала големи кредитополучатели, не е непременно нещо страшно, напротив, имаше си проекти, които изискваха по-голямо финансиране, тук по-скоро трябва да водим спора - дали ББР е с това предназначение - да кредитира малък и среден бизнес - тя очевидно не е правена по начин, по който може да изпълни тази функция", отбеляза той.
"Малка е като физически обем, банки, които кредитират малък и среден бизнес по света имат мрежа от клонове, като спестовните каси в Германия, а Българската банка за развитие има една локация с един малък кръг от персонал, за да може да си позволи да е сериозен участник на пазара за малък и среден бизнес пряко", каза още експертът.
"Но ние трябва да се замислим и кой би кредитирал и големия бизнес, кой би решавал като финансова институция и проблеми на държавата по финансиране на големи отрасли, като военно-промишления комплекс - някой трябва да го финансира и това, а този бизнес е забранен за частните банките за финансиране", коментира Хърсев.
В отговор на твърдението на министър Петков, че парите в ББР са на данъкоплатците, Хърсев обясни, че това не е така, защото банката не е част от бюджета.
"Средствата във всяка банка се събират във финансовия пазар, сключват се договори с кредитори, има чуждестранни финансови институции, с които ББР има заеми, от там е привлякла ресурс, този ресурс е част от финансовите средства на кредитния пазар, а не като част от бюджета, тя не е част от бюджета, там не са парите на данъкоплатците", обясни финансистът.
Според него ББР е необходима, защото в България липсва механизъм на държавен (суверенен) фонд за инвестиране в приоритетни за държавата проекти.
"В Китай има трилиони в такива фондове", допълни икономистът.