Ваксините срещу ковид-19, както и останалите антивирусни ваксини, помагат на организма да изработи антитела срещу заразата. Какво обаче означава това, каква е реалната ефикасност на ваксините и предпазват ли те от заразяване и разболяване?
Антителата, наричани още имуноглобулини, са протеини, които имат способността да се свързват с определен антиген, какъвто е коронавирусът.
Те не убиват вируса, нито пък му пречат да заразява човешките клетки или да се размножава. Какво правят тогава?
При заразяване с кронавируса, той прониква в човешката клетка, инжектирайки своята РНК в нея. Вирусите са паразити. Те не могат да се размножават самостоятелно. За целта им е нужен гостоприемник. Внесената РНК кара клетката да започне да произвежда протеините на коронавируса, които се сглобяват в нови вирусни частици. Така една заразена клетка може да създаде милиони нови вируси. И след нейното загиване те се разпръскват в организма.
В първите дни след заразяването броят на заразените клетки и съответно на вирусните частици нараства експоненциално.
За да спре инфекцията имунната система трябва да може да различава здравите от заразените клетки и да убива само вторите. Точно това е функцията на антителата. Те позволяват на левкоцитите да идентифицират и атакуват само заразените клетки и така да спрат размножаването на вируса.
Създаването на антитела след заразяване с ковид-19 отнема между 1 и 3 седмици. Това дава значителен период, през който вирусът не само уврежда болния организъм, но може да зарази и други хора.
Ваксините позволяват на организма да изработи антитела, ефективни срещу ковид-19, без заразяване и боледуване.
При контакт с коронавируса след ваксиниране имунната система реагира много по-бързо и това намалява както уврежданията така и периода, през който инфектираният е вирусоносител и може да заразява други хора.
Степента и бързината на имунната реакция обаче са относителни и зависят от много фактори, като общото здравословно състояние, дали организмът въобще е успял да създаде антитела след ваксинирането и в каква концентрация, както и от броя на вирусните частици, на които е изложен човек. Колкото повече вируси проникнат първоначално в организма, толкова по-бързо се развива инфекцията.
Ефикасността на ваксината се отчита като относително намаляване на риска. Тоест съотношението на честотата на вирусни атаки с и без ваксинация. По този начин иРНК ваксините на „Пфайзер” и „Модерна” дават ефикасност от над 90%, както и руската ДНК ваксина „Спутник V”.
Само че рискът от заразяване и заболяване от ковид-19 варира както между различните човешки популации и дори отделните хора, така и с течение на времето.
Има и друг показател – абсолютно намаляване на риска, който представлява разликата между степента на вирусни атаки с и без ваксинация при цялата популация. Той обаче дава доста по-слабо впечатляващи резултати. Така отчетена, ефикасността на ваксината на „Пфайзер” е 0,84%, тази на „Модерна” е 1,2%, а на „Спутник V” е 0,93%, по данни, публикувани в „Ланцет”.
Абсолютното намаляване на риска се използва също така за оценка на ефективността на ваксината. Това е броят на хората, които трябва да се ваксинират, за да се предотврати следващият случай на ковид-19. При „Модерна” броят е 76. При „Спутник V” е 80. А при ваксината на „Пфайзер” е 117.
Освен това трябва да се има предвид, че коронавирусът мутира, което се отразява както на ефикасността, така и на ефективността на ваксините.
Всичко казано дотук не означава, ваксините срещу ковид-19 не са ефикасни. Точно обратното. Те позволяват на организма да реагира бързо на инфекцията и дори да спре разпространението на вируса веднага след заразяването. Но не го гарантират.
Докато достатъчно голяма част от населението не е ваксинирана, което ще спре циркулацията на вируса сред хората, рискът от ковид-19 и необходимостта от спазване на противоепидемични мерки, както за ваксинираните, така за тези, които още не са се ваксинирали, остават важни.