Джо Байдън призна арменския геноцид, ставайки първия президент на САЩ, който използва този термин за избиването на милион и половина арменци от Османската империя през 1915 г., предаде Франс прес, цитирана от БТА.
Предишните американски президенти (Роналд Рейгън, Барак Обама, Доналд Тръмп), в знак на лоялност към съюзника си в НАТО и въпреки решението на американския Конгрес, избягваха да използват думата "геноцид", наричайки събитията "голямата трагедия", "голямото нещастие". Според оценки между 1,2 милиона и 1,5 милиона арменци са били убити от Османската империя.
"Американците почитат всички арменци, които са загинали в геноцида, започнал на днешната дата преди 106 години. През десетилетията арменските имигранти са обогатили САЩ по безброй начини, но никога не са забравили трагичната история. Ние почитаме разказа им. Виждаме болката. Утвърждаваме историята. Не правим това, за да хвърляме вина, а за да гарантираме, че случилото се никога няма да се повтори", заяви още президентът на САЩ.
"Става дума да се почете паметта на жертвите, а не да се обвинява когото и да било", каза пожелала анонимност официална представителка на САЩ.
Веднага след това турският външен министър заяви, че Анкара "изцяло отхвърля" решението на САЩ да признае арменския геноцид.
"Не приемаме от никого уроци относно нашето минало. Политическият опортюнизъм е най-голямото предателство към мира и справедливостта. Ние изцяло отхвърляме това изявление, основано единствено на популизма", написа Мевлют Чавушоглу в Туитър.
Той добави, че решението за признаване на арменския геноцид няма правна основа и "ще отвори дълбока рана, която ще подкопае нашето взаимно доверие и дружба".
"Думите не могат да променят или да пренапишат историята", заяви още турският външен министър.
Арменският геноцид и признат от двадесетина държави и мнозина историци, но Анкара яростно отрича да е имало геноцид над арменците и окачествява като лъжа изявленията за обратното. Според Турция става дума за взаимни кланета между турци и арменци в условията на глад и гражданска война, при които са загинали стотици хиляди.
Днешното изявление на Байдън няма юридическо въздействие, но вероятно ще влоши допълнително отношенията с Турция, която държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън определи като "мним стратегически партньор, който в много отношения не се държи като съюзник", отбелязва АФП. Вчера Байдън проведе напрегнат и остър разговор с турския си колега Реджеп Ердоган, за да го извести за решението си.
Междувременно хиляди арменци излязоха днес по улиците на Ереван със свещи и цветя в ръце, за да отбележат 106-ата годишнина от кланетата на арменци, извършени от Османската империя по времето на Първата световна война, предаде Франс прес, цитирана от БТА. Тя се се отбелязва днес, тъй като се смята, че са започнали именно на 24 април 1915 г.
Множество от хора се събра в центъра на арменската столица, където е издигнат мемориал, посветен на жертвите на кланетата, които Армения, около трийсет страни по света и общност от историци определят като геноцид. Турция решително се противопоставя на тази квалификация на трагичните събития, отбелязва агенцията.
При мемориала се събраха военни, религиозни лидери, жени с деца и държавни служители, сред които и премиерът Никол Пашинян, които дойдоха да почетат паметта на загиналите арменци.
Предстоятелят на арменската църква католикос Карекин Втори отслужи заупокойна литургия в близост до мемориала-
"На тази 106-а годишнина мислите ми са изцяло за наранената от историята Армения (...) Никога няма да забравим", заяви френският президент Еманюел Макрон в послание до арменския си колега Армен Саркисян, публикувано вчера от арменското правителство.
Макрон посети днес мемориала на арменския геноцид в Париж.
Гневът на арменците срещу Турция нарасна след разгрома на Армения във войната с Азербайджан от миналата есен в сепаратисткия регион Нагорни Карабах, тъй като в този конфликт Анкара подкрепяше Баку.
Арменският премиер окачестви конфликта като "азербайджанско-турска агресия, целяща да изличи арменската следа" в Карабах.
Конфликтът, който избухна през септември и продължи шест седмици, бе прекратен с посредничеството на Русия.