Парламентът създаде комисия, която да провери как е харчило управлението на Борисов

  

                                          Снимка: "Булфото"

Народното събрание прие проект на решение за създаването на Временна комисия по проверка при разходването на средства от Министерския съвет и дружествата с повече от 50 на сто държавно участие за последните десет години. Проекторешението за създаването на комисията бе гласувано с 214 гласа "за".

Така, макар че целта на проверката е да се види как е харчило управлението на ГЕРБ и Бойко Борисов, и кабинетът "Орешарски" ще попадне в обхвата ѝ.

Първоначалният проект на решение предвиждаше създаването на Временна комисия по ревизията при разходването на средства от Министерския съвет, министерствата и дружествата с повече от 50 на сто държавно участие за последните четири години. Вносител на това предложение бе ПГ "Изправи се!Мутри вън!", съобщи БТА.

От името на вносителя Мая Манолова настоя, че отговорът на въпроса как са разходвани средствата, събрани от данъците на българските граждани, касае върховенството на правото и репутацията на България като най-корумпирана държава в ЕС. Ще покажем с тази комисия ценоразписа на скъпата клиентела на властта, заяви Манолова.

В хода на дискусията Йордан Цонев направи редакционно предложение комисията да направи проверка, а не ревизия, тъй като парламентът няма такива правомощия. Депутатите приеха и друга редакционна поправка, направена от Цонев, от обхвата на проверка да бъдат изключени пенсионните дружества и тяхното състояние, тъй като въпросните дружества вече са били подложени на стрес тестове от страна на европейските институции и освен това представляват частна собственост.

По предложение на Румен Христов от ПГ "ГЕРБ - СДС" депутатите приеха вместо последните четири години комисията да направи такава за последните десет години.

Депутатите отхвърлиха предложението, направено от председателя на ПГ "БСП за България" Корнелия Нинова до избирането на нов Министерски съвет, парламентът да наложи мораториум върху отдаването на концесии, продажба на държавни и общински болници и назначение в държавната администрация, регулаторните органи и предприятията с над 50 процента държавно участие.