петък, 12 февруари 2021 г.

Интернетът, чипираната маймуна на Мъск и пълното ни сливане с изкуствения интелект

 

В началото на февруари Илон Мъск обяви, че компанията му Neuralink успешно е чипирала мозъка на маймуна, като я е научила да играе на компютърна игра. Мъск отбеляза, че животното се справя чудесно и е "щастливо" и допълни, че скоро ще покаже кадри, в което примати играят на видеоигри.

В действителност Мъск експериментира с маймуни от 2019 година, а може би и от по-рано. Тогава той разкри, че проектът му работи по създаването на надежден и бърз интерфейс между мозък и компютър.

Но защо най-богатият човек на планетата чипира мозъка на маймуни и какви са целите на Neuralink?

Разработки от 70-те години на ХХ век

Илон Мъск заявява, че крайната цел на Neuralink е сливането на човека и изкуствения интелект в едно цяло. Това ще стане чрез създаването на достатъчно добър и бърз интерфейс за обмяна на данни между мозък и компютър, както и надеждното интегрирането на чипове или мозъчни импланти в човешкото тяло.

Пътят за постигането на подобни технологии е дълъг, като първата му стъпка е направена в началото на 70-те години на миналия век.

Преди 50 години агенцията за напреднали технологии на Пентагона - DARPA, финансира създаването на технология, която може да предава сигнали от мозък към машина. Целта е създаването на механични крайници и протези, които да се управляват интуитивно с мисъл.

Първоначално технологията е неинвазивна и разчита на записването на EEG сигнали от сензори, разположени по скалпа. Оказва се, че така не може да се постигне необходимата прецизност в отчитането на мозъчните сигнали.

Става ясно, че за изграждането на добър интерфейс е необходимо не само по-дълбоко проучване на мозъка и процесите, които протичат в него. Учените разбират, че инвазивният метод предлага по-точна транслация на сигналите от мозък към машина. Още през 70-те започват първите експерименти, свързани с имплантирането на електроди в мозъка.

През 90-те години на миналия век са постигнати значителни пробиви. Експерименти показват успех в декодирането на мозъчни сигнали на маймуни и предаването им към роботизирана ръка.

Междувременно екип от учени постига успех в разработването на интерфейс, предаващ информация в обратната посока - от машина към мозък. Така през 1978 година ослепял човек се сдобива с мозъчен имплант, който му позволява да прогледне, макар той да вижда основно сенки.

През 2018 година пък учени от Вашингтонския университет и университета Карнеги Мелън успяват се свържат мозъците на трима души в нещо като интернет, което да позволи транслацията на мисли, свързани с опорно-двигателната система.

През 2020 година компютърно заснето изображение се предава на свързан с мозъка имплант. То позволява на испанката Бернардета Гомес да възвърне зрението си, което е загубила преди 16 години вследствие на инцидент.

Проектът на Мъск

Neuralink цели да концентрира и обедини усилията на учените в създаването на готов комерсиален продукт, който да е широко достъпен за всеки. Макар различни проекти да са постигали някакъв успех в създаването на добре работещ интерфейс между мозък и компютър, то усилията им са оставали някак разпилени и затворени единствено в стените на университетските лаборатории.

Планът на Мъск е много по-конкретен. Той основава компанията Neuralink през 2016 година и наема някои от най-добрите невроучени в света. Екипът на компанията се състои от около 90 души, а бюджетът й е над 190 милиона долара.

Първата цел е разработването на достатъчно малка платка с множество електроди, която да се имплантира бързо и безрисково в човешкия мозък.

През 2020 година Мъск показа демонстрация с прасета, разкриваща че поставянето, а по-късно и премахването на импланта, е лесно и безопасно. Същевременно станаха ясни и размерите на чипа - около 2 сантиметра и сходни с тези на малка стотинка. Поставянето на импланта става бързо и отнема едва час.

Като демонстрация за безопасността на тези устройства, неврофизиолозите са премахнали поставен по-рано имплант от мозъка на едно от прасетата. Процедурата е протекла без да увреди мозъка на животното, което е останало в добро здраве след това.

Мъск отбелязва, че в продължения на няколко месеца едно от прасетата е живяло с чип в мозъка, без да предизвиква отхвърлянето му и други медицински проблеми.

На практика Neuralink са постигнали успех в процедурата по безрискова имплантация на мозъчния чип. Компанията на Мъск обаче демонстрира и още едно постижение - безжичното предаване на информацията, събирана от поставеното устройство.

Илон Мъск споделя, че се надява да премине към тестово имплантиране при хора още в края на тази година.

Ползи

Илон Мъск разкрива, че ползата от първото поколение на разработките на Neuralink ще е свързана с лекуването на множество болести, от които страдат милиони хора.

Съчетанието от мозъчен имплант, изкуствен интелект и осъществяването на безжична връзка, ще доведе до революция в протезите и роботизираните крайници.

Наред с това неврологични заболявания като Алцхаймер, деменция, травми на гръбначния мозък ще могат да се отстраняват изключително лесно, а мнозинството невродегенеративни болести ще станат лечими.

Мъск предвижда и други ползи - слушането на музика ще може да става директно в мозъка и без необходимостта от допълнителна апаратура. Телепатията ще стане възможна по технологичен път.

Много умни устройства и джаджи ще бъдат заменени от един единствен имплант, точно както комплектът от часовник, фотоапарат, калкулатор, тефтер, телефон и компютър се замени на практика от малък смартфон.

"Днес в джоба ви има повече компютърна мощ, отколкото в най-добрите компютри отпреди половин век, чийто размер бе сходен с този на сграда. Представете си нещо несравнимо по-мощно, с размерите на зрънце и в мозъка ви", споделят журналистите на една от последните пресконференции на Мъск.

Крайната цел на Neuralink е пълната интеграция между изкуствен интелект и човек. Интернетът няма да бъде около нас, а в нас. Това съществено ще повиши капацитета на мозъка.

Мъск предвижда, че това е единственият начин хората да не бъдат заличени от изкуствения интелект.

Сливането им с него ще позволи на всеки да стане пилот на самолет или ракетен специалист за секунди - информацията просто ще бъде свалена и записана от мозъчно-компютърния интерфейс. Естествено за това е необходима мрежа от глобален и бърз интернет, но Мъск работи и в тази насока - проектът Starlink може да се окаже ключов за бъдещото на Neuralink.

Илон Мъск предвижда дори възможност съзнанието на някого да бъде съхранено след смъртта му. Това ще стане чрез извличане на цялата информация от мозъка. След това изкуствен интелект ще обработи записаните поведенческите модели и ще пресъздаде почти неразличим от истинския човек негов виртуален "клонинг". Цялото знание и спомени, придобити през живота, няма да се губят, а личността му ще продължи да живее под формата на силно развит алгоритъм.

Множество футуристи, като Рей Курцвейл, от години говорят за трансхуманистичното бъдеще на човешката раса и новите възможности, които технологиите ще открият - включително постигането на дигитално безсмъртие.

Освен Илон Мъск, с изводите на Курцвейл са съгласни от Google и Facebook.

Технологичните гиганти също имат свои проекти за по-тясна интеграция на технологиите и човека - от Google работят върху умни лещи, а през 2015 година Марк Зукърбърг заяви, че "телепатията е бъдещето на Facebook".

През 2019 година Кралското общество на Великобритания също излезе с доклад по темата, предвиждащ, че мозъчните импланти и масовизирането им ще са реалност до 10 години.

За ползите от симбиозата между човек и технологии говори и първият генерален директор на UNESCO и съосновател на WWF, Джулиан Хъксли, който е баща на термина трансхуманизъм.

"Досега човешкият живот обикновено е бил, както го е описал Хобс, "гаден, груб и кратък"; по-голямата част от човешките същества са били засегнати от мизерия... Но човешкият вид може, ако пожелае, да надхвърли себе си. Започваме да осъзнаваме, че дори най-щастливите хора живеят далеч под пределите на капацитета си и че повечето човешки същества развиват нищожна част от своя умствен и духовен потенциал. Всъщност човешката раса е заобиколена от огромната територия на нереализирани възможности", споделя ученият.

Хъксли вижда в технологията възможност човекът да реализира пълния си потенциал и да трансцедира себе си. Множество болести ще станат спомен от миналото, а мечтите от книгите и филмите - реалност, предвижда Хъксли. Така се ражда и терминът трансхуманизъм, описващ сливането на машините и човека в едно цяло.

Ученият, който е брат на писателя Олдъс Хъксли, заключва, че чрез технологията човекът ще поеме юздите на еволюцията в свои ръце и дори ще може да постигне "общо човешко съзнание".

Оказва се, че свързването на човешкия мозък с чип и изкуствен интелект отваря множество възможности, с които доскоро са разполагали единствено супергероите и божествата. Невероятно бърз ум, телепатия, моментно учене, контрол на всичко с мисли и дори безсмъртието скоро могат да станат постижими. На първо време обаче ще могат отново да прогледнат, проходят или да се сдобият с ръце хора, доскоро живели в болки. Заболявания като Алцхаймер също ще са минало.

Близо две трети от хората във водещите западноевропейски страни биха приели да подсилят телата си с технологии, за да подобрят здравето и живота си, съобщи Ройтерс, като цитира резултати от изследване, поръчано от "Касперски".

Рискове

И докато ползите от интегрирането на чип в мозъка са множество, то рисковете от това също са значителни. Те могат да се разделят в две групи - конкретни и философски.

Да започнем с конкретните рискове.

Транслацията на мисли между мозък и компютър, би позволило технически навлизане в най-личното пространство на всеки човек - мислите му. Подобна "оруелска реалност" би била идеална не само за диктаторите, но и за компаниите, които ще имат достъп до най-скритите човешки желания и съкровени копнежи. Така те могат да изготвят много по-добри и персонализирани реклами, които да увеличат приходите им. След налагането на определени норми на поведение и говорене, е много вероятна появата и на "коректните форми на мислене", стига да има желание за въвеждането им. Но дори това да не стане на държавно ниво, то възможността някой да прочете мислите ви ще доведе до автоцензура от съвсем различно измерение.

Манипулация на мисли, емоции, сънища и дори на физически органи може да стане реалност.

Мозъчните импланти могат да премахнат и необходимостта от затворите. Осъдените биха могли да загубят напълно контрол над тялото си. Стените на подобен затвор ще са непробиваеми и поместени в самия им ум. Възможна е и манипулацията на време - един ден може да бъде усетен като година, а определени центрове в мозъка може да се стимулират, за да причинят болка, която е постоянна и не застрашава живота.

Освен четенето на мислите, интерфейсът между мозък и компютър позволява и техният контрол. Разкодирането на мозъчните сигнали и предаването им към и от чип е предпоставка за модификацията и подмяната им. Филми, като Ghost in the Shell от 1995 година, изследват частично и възможността хакер да поеме контрол над даден индивид и да го използва като свое дистанционно тяло.

Проведени експерименти показват, че след поставянето на имплант в мозъка на мишка, учените могат да го контролират дистанционно и дори да го накарат да убива.

Снабдена с електроди хлебарка пък може да се управлява с дистанционно подобно на детска колика.

Дори рисковете от директна манипулация или следене на мислите да не е реализирана, то остава налице проблемът с това, кой има достъп до личната ви информация. Подобен проблем е видим и в днешно време със социалните мрежи и дори смартфоните. Те събират информация, продават я на трети лица и могат да помагат на разузнавателни служби и държавни органи. Понякога събираната база от данни изтича в интернет след масивна хакерска атака.

Наред с конкретните проблеми, свързани с възможността от превръщането на най-мрачните антиутопии в реалност, чипирането на мозъка задава и философски въпроси.

Доста учени смятат, че дори да липсва каквато и да е възможност за използването на мозъчни импланти за скрити цели, то проблеми пак има.

Какво ще представлява човекът в едно такова бъдеще, в което информацията ще се запаметява директно в мозъка, без необходимостта от дълго учене и разбиране? Не обезценява ли това житейския опит? Няма ли в крайна сметка подобна технология да премахне човещината в хората, доближавайки ги много повече до студения и бездушен изчислителен алгоритъм на изкуствения интелект?

Въпросът с емоциите и дали тяхната ирационална природа може да се предаде от логическата система на изкуствения интелект е доста важен. Същевременно много от трансхуманистите виждат в емоциите пречка пред пълното развитие на човека.

Дейвид Пиърс, съоснователите на Световната трансхуманистка асоциация, пише че човек трябва да "пренапише своя пълен с бъгове код". Той смята, че страданието и негативните емоции трябва да бъдат елиминирани като възможност, а "всички интелигентни същества да живеят в състояние вечно удоволствие".

Докато някои виждат пречка в негативните емоции, доста специалисти от Силициевата долина смятат за необходимо промяна в нелогичната им природа и може би контролирането им от изкуствен интелект, който да не допуска "вредни отклонения".

Множество стартъпи вече работят по създаването на изкуствен интелект, който да следи и регулира емоциите.

Ник Бостром е другият съоснователите на Световната трансхуманистка асоциация, която днес се нарича Humanity+. Според него човешките емоции трябва да се модифицират, тъй като могат да повлияят пагубно на личностното, професионално и социално развитие на индивида.

Философите виждат ползите от сливането между човека и машината, но се питат за това какви са загубите.

Един от въпросите им е свързан с това дали не е човешко право информацията, събирана през годините от един човек, "да си отива със смъртта му". Или казано накратко - етично ли е съхраняването на паметта от мозъка на починал човек на носител?

Създаването на виртуален "клонинг", захранван от спомени и разчитащ на изкуствен интелект също е предпоставка за множество етични дилеми, касаещи както починалия, така и близките му.

Мозъчните импланти и свързания с тях трансхуманизъм поставят множество въпроси.

От една страна тази технология може да доведе до придобиването на свръхчовешки способности и истинска трансформация на нашия вид. От друга страна съществуването ѝ създава предпоставки за реализирането на нови форми на тоталитарен контрол, които биха превърнали романът "1984" в романтична приказка.

Без значение от възможните ползи и рискове, можем да кажем с най-голяма сигурност, че Neuralink и сливането на изкуствения интелект с нашия мозък ще предефинира това какво означава да си човек.  Публикувано в it.dir.bg

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Новините от днес и със задна дата