петък, 8 януари 2021 г.

Когато Covid-19 разклаща психичното здраве

  

След повече от 15 години борба с депресията Лена Улрих решила, че е намерила равновесие. Трийсет и седемгодишната германка обаче не сложила в сметката епидемията от КОВИД-19 и влиянието на свързаните с нея безкрайни рестрикции върху социалния ѝ живот.

Макар да "бях структурирала и организирала живота си така, че за мен нещата се развиваха по-скоро добре, сравнително скоро всичко се срути и започна доста силен и продължителен депресивен период", обяснява тази жителка на Кьолн.

Младата жена е сред мнозината страдали от психични смущения преди здравната криза, чиито проблеми са се изострили след появата на новия коронавирус.

В Германия, както и в други страни, лечението им е било силно повлияно от принудителното затваряне на редица помощни структури заради мерките срещу КОВИД-19 - първо през март, след това отново през декември, с идването на втората епидемична вълна, която страната трудно успява да възпре.

При все че от пролетта насам ред заведения започнаха да предлагат услуги онлайн или чрез приложения за смартфони, резултатите не са толкова убедителни, що се отнася до грижи, изискващи на първо място личен контакт.

Твърде много изолация...

Според германската Фондация за подпомагане на страдащите от депресия лицата с това заболяване са преживели рестриктивните мерки през пролетта с над двойно по-силен стрес в сравнение със средния за населението.

Ограничен е бил и достъпът до здравни грижи на повече от половината такива болни, показват оценки на фондацията.

Психиатричните клиники и амбулатории, центровете за консултации и службите за превенция на самоубийства - всички те са регистрирали през годината повече молби за помощ, дори да е дистанционна, казва Дитрих Мюнц, който оглавява Германската камара на психотерапевтите.

"Вече има серия изследвания, сочещи, че душевният стрес от рестриктивните мерки може да причини и душевна болест", обяснява той пред АФП.

Петдесет и осемгодишният Георг Кепковски си припомня колко зле се е чувствал през пролетта - все едно че "фондациите, които ми помагаха да запазя стабилност, се бяха срутили".

"Социалните контакти с моите приятели и семейството много се свиха. Чувствах се изолиран, затова направих депресия", обяснява той.

Нищо чудно, смята Мюнц, според когото социалната изолация лесно може да разклати психичното здраве на човек: "Хората са социални същества. Това означава, че търсим и се нуждаем от междуличностни контакти, било то две-три приказки с колегите на работа или доверителни разговори с приятели".

Германското правителство продължи частичната карантина в страната до края на януари и прикани хората да не излизат навън, освен при остра нужда, и по-специално да се откажат през тази зима от неделни излети в планината.

...или твърде много хора наоколо

Освен прекалено много самота, обратното - да стоиш под карантина дни наред под един покрив с едни и същи хора заради дистанционната работа и ограниченото излизане навън, може също да увеличи страховете на пациентите.

"Твърде много близост също може да предизвика психичен стрес", обяснява Мюнц и уточнява, че "да ограничиш контактите само до семейството си е трудно, ако са прекалено малко възможностите да се изолираш".

Получила похвали за справянето си с първата вирусна вълна, Германия бе тежко засегната от втората - новите случаи за денонощие близо пет пъти надхвърлиха върховите стойности от пролетта, а броят на починалите за ден бе рекорден: те много пъти бяха над хиляда.

По данни от скорошна анкета на компанията за здравни застраховки "Пронова Бе Ка Ка" 75 на сто от запитаните психиатри и психотерапевти очакват в близките 12 месеца броят на психично болните да нарасне./Превод БТА

Новините от днес и със задна дата