Депутати от ГЕРБ предлагат задължението да докладват пред Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС) за съмнителни операции или сделки на свои клиенти да отпадне за търговците на едро. Това предвижда Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), публикуван на сайта на Парламента.
Според вносителите това задължение натоварва с административни разходи, засегнатите търговци и въвежда сериозни санкции за неизпълнението им.
В проектозакона се подчертава, че точката, касаеща търговците на едро обхваща всички без да диференцира търговците спрямо вида на стоката и стойността й. А това според вносителите: "поставя българските търговци в по-неблагоприятно положение спрямо конкурентите им от другите европейски държави". В мотивите пише още, че конкурентите на българските търговци не са задължени да извършват комплексна проверка и да изискват и събират документи и данни от своите клиенти във връзка с мерките срещу изпирането на пари.
В мотивите към проекта е подчертано, че Директива 2015/849 не включва задължително търговците на едро, но съдържа разпоредба, ограничаваща плащанията в брой до 10 хил. евро. От друга страна у нас действа и Закона за ограничаване на плащанията в брой на територията на страната. Според него суми в размер над 10 хил. лева трябва да се разплащат само чрез превод или внасяне по платежна сметка.
Припомняме, че с приетия през 2018 г. изцяло нов ЗМИП в българското законодателство бяха въведени изискванията на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма.
В края на 2019 г. пък създадената за целите на изготвяне на Национална оценка риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма (НОР) междуведомствена работна група завърши доклада си по темата.
През ноември 2020-а беше предложено да отпаднат част от задължените лица и институции по този закон. Според резултатите в този доклад три групи могат да бъдат изключени заради ниска "вероятност да бъдат използвани за целите на изпирането на пари".
Първата група включваше лица, които не са свързани с такъв риск, като професионалните съюзи, съсловните организации, юридическите лица, към които има взаимоспомагателни каси, централните депозитари на ценни книжа и пазарни оператори или регулирани пазари.
Втората група включва лица, по отношение, на които са въведени други механизми в законодателството за предоставяне на информация, като например Националната агенция за приходите и митническите органи.
Третата група включва лица, чиято дейност е свързана такъв риск, но според анализаторите трябва да им се противодейства по-друг "подходящ и по-ефективен начин". Тази група включва търговците на едро, органите по приватизацията, лицата, организиращи възлагането на обществени поръчки, министри и кметове на общини при сключване на концесионни договори.
През май 2019-а от задължение да "доносничат" бяха освободени и
адвокатите, тъй като то нарушават адвокатската тайна между тях и
клиентите им, която е гарантирана от Конституцията.