На прага сме на нова реформа във водния сектор, като първите важни стъпки вече са направени. Създаден е ВиК холдинг към регионалното министерство, обмисля се формирането на нов регулатор, извън Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), само за ВиК сектора.
Обсъжда се и проект за нов Закон за водоснабдяване и канализацията от края на месец октомври. Чрез него ВиК холдингът и в частност и регионалното министерство си гарантират комфорт, а регулаторът, макар и с други мотиви не е съгласен с новата реформа. Не случайно някои наблюдатели определиха новата реформа във ВиК сектора, като повторение на енергийния модел.
Равносметката показва, че почти десет години българските институции се опитват да реформират ВиК сектора. Засега неуспешно. Първо се премина към обединяване на дружествата в асоциации и този процес се проточи достатъчно дълго, тъй като имаше дружества, които се противопоставиха. Въпреки съпротивата асоциациите вече са факт. Това, обаче, не означава изпълнение на задълженията по закон.
През май тази година по разпореждане на Върховна административна прокуратура КЕВР извърши извънредна проверка на ВиК дружествата в България. Резултатът от проверката бе еднозначен - нито едно от дружествата не е отчело пълно изпълнение на всички показатели за качество през 2019 година.
Състоянието на ВиК мрежата в страната не е добро, отчетоха още от регулатора. В доклада бе констатирано, че от общо 29 дружества с одобрен бизнес план 5 дружества са отчели над 50% неизпълнение на показателите за качество, а 11 дружества са отчели между 40 - 50% неизпълнение. При останалите 13 дружества неизпълненията варират между 7 и 11 неизпълнени нива на показатели за качество.
Само преди броени дни КЕВР представи нови доклади от проверка на 34 ВиК дружества, а според съобщението на регулатора, към края на месец ноември тази годна са извършени проверки на състоянието и степента на внедряване на регистрите и бази данни, изискуеми от КЕВР, включително налични официални политики и процедури за тяхното поддържане, анализ и оценка на общите и специфичните им характеристики, и доказване на отчетени от тях стойности за изчисление на показателите за качество на ВиК услугите. Проверени са и отчетените оперативни и инвестиционни разходи и дълготрайни активи от дружествата, като са изискани и прегледани и досиета от избрани обекти от ремонтните и инвестиционните им програми, както и отчетените разходи за нови активи. В хода на проверката е дадена възможност на ВиК операторите да представят допълнителни данни и доказателства по проверяваните теми.
За извършените проверки са съставени двустранни констативни протоколи, в които е описана фактическата обстановка за обекта на проверката, връчени на представителите на съответните ВиК оператори. Дружествата са представили становища, които са разгледани от работните групи, и се представени мотивирани мнения по тях.
Прегледът на докладите на регулатора от ноември на практика повтаря констатациите и от месец май, като при някои от проверените 34 дружества има напредък. Като цяло, обаче, прави впечатление за Софийска вода, например, за разминаване на данните за броя на населението, ползващо услугите отвеждане и пречистване на отпадъчни води с това на ползващото услугата доставяне вода.
Следващата важна стъпка от реформата е годишният обобщен доклад на КЕВР за състоянието на ВиК сектора, който се очаква към края на годината. През миналата година той не бе никак ласкав и съдържаше сериозни забележки по отношение на регионалното министерство и в частност за неглижиране на проблемите.
Разликата между двата сектора (енергийния и водния) е много голяма и така просто по аналог извършване на подобна реформа ще доведе не само до хаос, но и до нарастване на сметките за вода в името не на реформата, а на администрацията. Решението за водния сектор е много просто и то е казано много отдавна в доклада на Световната банка. Неслучайно от регулатора са скептични и за ефекта от новия проект на Закон за ВиК.