понеделник, 16 ноември 2020 г.

Едно дежурство на лекарка в отделение за коронавирус в Италия - от ранни зори до късен мрак

  

Д-р Елизабета Тети си спомня за кошмарните седмици, когато избухна коронавирусната епидемия в Италия, и се готви за това, което ще представлява животът ѝ през предстоящата зима, ако все така десетки хиляди италианци на ден биват диагностицирани с КОВИД-19, а стотици умират.

Тети, която е специалист по заразни болести в болница в околността на Рим, вече започва и приключва работния си ден по тъмно. Една събота неотдавна фотографът от Асошиейтед прес Алесандра Тарантино проследи как преминава една 12-часова смяна на 39-годишната лекарка, от момента, когато излиза от дома си, за да се грижи за пациентите, нуждаещи се от субинтензивно лечение, до момента, когато се връща у дома изтощена.

Цифрите, с които пандемията се измерва тук в болницата във Вергата, карат човек да изтръпне. Д-р Тети ги изброява: 28 постъпили пациенти в две отделения за КОВИД-19, 18 от тях носят медицинските шлемове, нужни им, за да дишат; 70 пациенти в спешното отделение, където много от тях са подпомагани с обикновени кислородни маски; и 10 минути - времето, което й е нужно, за да си сложи предпазното облекло, преди да може да започне да обикаля пациентите.

Процедурата по обличането се извършва в специална дезинфекцирана стая и включва внимателното поставяне на предпазна престилка, след това на два чифта ръкавици, залепени с тиксо около китките, две маски, шапка за коса и шлем. Събличането на предпазната екипировка отнема още повече време, тъй като при свалянето на всяка една част от нея лекарката трябва да дезинфекцира ръцете си, като същевременно не маха ръкавиците.

Д-р Тети пристига в болницата, докато персоналът се занимава с пациент, починал през нощта. Сестри отнасят тялото с носилка. Тети насочва вниманието си към живите.

Комуникацията е предизвикателство, когато пациентите са с кислородни шлемове, а лекарката е с предпазната екипировка. Но нейната енергия и топлота преодолява физическите бариери. Шейсетинагодишен пациент ѝ връща усмивката. Д-р Тети излъчва увереност и оптимизъм, докато обикаля пациентите.

Но когато се връща в конферентната зала, където лекарите преглеждат показателите на пациентите, тя признава, че опитите да се поддържат живи хората с този опасен вирус вземат своята емоционална дан.

Отначало по-голямата част от медицинския персонал си намирали извинения, когато болницата им предложила групови сесии за психологическа подкрепа, разказва д-р Тети. Сега те осъзнават, че се нуждаят от помощта, и лекарите са започнали да участват в сесиите като екип.

Страхът да не предаде неволно вируса съпътства и личния живот на лекарката. През първите месеци от пандемията д-р Тети и съпругът ѝ Стефано Капасо носели маски у дома. Месеци наред се въздържали дори да си разменят целувка. Тя спяла на леглото, а Капасо на дивана.

В тази събота съпругът на лекарката все още спи, когато тя се измъква от жилището след бързо кафе на разсъмване. Но сега, когато още един тежък ден приближава своя край, те седят заедно на масата и споделят заедно приготвената от него късна вечеря за двамата.

Превод БТА

Новините от днес и със задна дата