вторник, 21 април 2020 г.

България на път към "чакалнята", държавата задейства инструмент от друга класа

Еврозона 2022 – цел на правителството
Българската народна банка е подала молба за сключване на споразумение за суап линия с Европейската централна банка (ЕЦБ) за милиарди. Това стана известно от пресконференцията на премиера Бойко Борисов и финансовия министър Владислав Горанов.

На срещата с медиите Горанов обяви мерките за подкрепа на бизнеса - всъщност обобщи и конкретизира повечето от вече обявените инструменти. Но наред с тях бе съобщено и за молбата за суапова линия, като целта е подкрепа на валутния борд. По искането, разбира се, се очакват преговори.

По-късно БНБ потвърди пред БТА, че е предприела необходимите действия за установяване на суап линия с ЕЦБ.

Преди дни председателят на ЕЦБ Кристин Лагард заяви, че банката оценява молбите за предоставяне на суапови линии в евро. Хърватската централна банка вече съобщи, че е договорила с ЕЦБ суапова линия за 2 млрд. евро. Отдавна има сключено такова споразумение с Дания. Двете страни членуват във валутния механизъм и могат да сключат споразумение за суапови линии.

Сега разбираме, че такава молба е подала и България, която макар и все още извън ERM II, но с единия крак вътре, се надява на положителен отговор. По всяка вероятност такъв вече е получен.

Какво представлява суаповата линия

Линия за валутен суап е споразумение между две централни банки за обмяна на валута. Чрез нея дадена централна банка може да получи ликвидност в чуждестранна валута от централната банка, която я емитира - обикновено защото е необходимо да се предостави съответната валута на местни търговски банки.

На интернет страницата си ЕЦБ дава пример: суап линията със Системата на Федералния резерв (на САЩ) дава възможност на ЕЦБ и на всички национални централни банки от еврозоната (Евросистемата) да получават щатски долари от Федералния резерв в замяна на сума в същия размер в евро, която му се предоставя.

Защо са необходими суап линии?

През последните години със суаповите линии се предоставя ликвидност в чуждестранна валута на местните банки. Когато ситуацията на пазарите за финансиране в дадена валута се влоши, за банките извън тази валутна зона става трудно да финансират активите, свързани с тази валута, тъй като нямат пряк достъп до чуждестранната централна банка, която емитира валутата. Ако обаче централната банка в съответната държава има суап линия с чуждестранната централна банка, тя може да предостави на банките в държавата необходимата ликвидност в чуждестранната валута, без да използва валутните си резерви, пояснява ЕЦБ.

Суапова линия в действие

По време на финансовата криза, след фалита на Леман Брадърс през септември 2008 г., ликвидността на пазарите за финансиране се изчерпа поради изключителното нежелание за поемане на риск. При тези обстоятелства за банките от еврозоната стана трудно да получават щатски долари, за да финансират деноминираните си в щатски долари активи. С цел да се избегнат нарушения на функционирането на пазарите (например в случай че банките трябва бързо да продават активи и по този начин се предизвика драстично изменение на цените) ЕЦБ и Федералният резерв въведоха валутна суап линия, която дава възможност на ЕЦБ/Евросистемата да предоставят щатски долари на банките от еврозоната.


Как функционират суап лините?

При нормални обстоятелства, в случай че дадена банка от еврозоната се нуждае от щатски долари, например за да предостави кредит в тази валута на клиент, банката се обръща към пазара. Но ако разходите за финансиране в щатски долари са твърде високи или ако има нарушения на пазара, банката може да се обърне към съответната национална централна банка. В този конкретен случай ЕЦБ може да получи долари благодарение на валутното споразумение с Федералния резерв.

Понастоящем ЕЦБ провежда ежеседмични търгове, на които банките от еврозоната могат да заявят определено количество долари за заемане при предварително определен лихвен процент. В замяна на доларите те трябва да предоставят на ЕЦБ висококачествено обезпечение, чиято стойност се определя от текущите пазарни цени ("оценка по пазарна стойност") минус съответно намаление (наричано "дисконтиране").

Много от тези валутни споразумения основно служат за защитна мрежа и никога не са били задействани, отбелязва ЕЦБ. Но Европейската централна банка гарантира оперативна готовност, такава, че споразуменията могат лесно и сигурно да бъдат задействани при необходимост.

Може да се отбележи, че суаповите споразумения не осигуряват ликвидност за банките, а нужната им валута за кредитиране - в случая евро, и го правят, ако на пазара има недостиг на съответната валута (евро). В основата на тези споразумения е размяната на валута - за България на левове за евро.

С кои централни банки ЕЦБ има споразумения за валутен суап?

През 2011 г. ЕЦБ има споразумения за суапови линии с централните банки на Обединеното кралство, Канада и Япония, Федералния резерв и централната банка на Швейцария - така те получават валута една от друга.

След финансовата криза ЕЦБ сключи споразумения за предоставяне на евро на централните банки на Дания, Латвия, Унгария, Полша и Швеция. През 2013 г. ЕЦБ сключи споразумение за валутен суап с Китай.

Може ли да се сключи споразумение с България

До края на седмицата документите за кандидатстване в ERM II ще бъдат готови за подаване и най-вероятно подадени.

Премиерът Бойко Борисов заяви по време на брифинга в МС днес убедеността си, че особено ако продължи кризата с коронавируса, влизането на България в ERM2 и Банковия съюз е единствената спасителна стъпка за България. Той напомни, че общият банков контрол е гаранция за прозрачността на работата и на българските банки.

На 10 април Борисов отбеляза, че "в момента ЕЦБ отпуска много пари за възстановяване на икономическите последствия от кризата, която се породи от коронавируса. Но парите са предназначени най-вече за страните, които са част от еврозоната".

"Тези, които са в еврозоната и чакалнята, ще разполагат с милиарди евро за възстановяване. Тези, които не са, ще теглят огромни заеми и то на огромни лихви", изтъкна тогава премиерът.

Десет дни по-късно, на днешния брифинг, Борисов заяви в отговор на въпрос защо ще влизаме в обременен с дългове съюз, че не се страхува от задлъжнялост на Германия, която е с голям БВП. Само всеки ден се моля Германия по-бързо да се възстанови, защото огромната част от нашите заводи са прикачени към тази икономика, допълни премиерът.

Горанов потвърди думите на премиера, че ако ни приемат в ERM II, ще можем да разчитаме на допълнителна подкрепа при влошаване на ситуацията, включително "свободно и без ограничения" да се възползваме от валутните суап линии на ЕЦБ.

Новините от днес и със задна дата