вторник, 28 април 2020 г.

Атанас Буров с пророчески думи за България

Атанас Димитров Буров (12 февруари 1875 – 15 май 1954)
Атанас Буров е една от най-любопитните личности в политическия и обществен живот на Третото българско царство. Роден на 30 януари 1875 година в Горна Оряховица, Буров оставя трайна следа в нашата история като виден индустриалец, политик и държавник. След 9 септември 1944 г. е в опозиция, но комунистическата власт го осъжда на 20 години лишаване от свобода. Умира през 1954 г. в Пазарджишкия затвор, а гробът му е неизвестен и до днес. Преди смъртта му журналистът Михаил Топалов (псевдоним на Михо Памукчиев) взима пространно интервю от него. То е публикувано за първи път във в. „168 часа“ през 1990 г. Поради непреходното историческо значение на казаното от Атанас Буров от вестник „Труд“ публикуваха отново интервюто.
  Бит стражар, бит любовник, бит политик, не ми давай за пример!
– Господин Буров, аз говорих с генерал Недев, той каза, че в България никога не е имало независими хора и че за служба и пари те са готови на всичко, особено ако е в името на децата им. Как да разбираме това?
– Недев е глупак. Той е солдафон. Беше министър на войната в 1938 – 1940 година, нали? Какво разбира той от политика и от финанси. Нищо. Зет му е търговец на тютюн в Пловдив. Баща му – Димитър Недев, работеше в Търновската метрополия през 1893 година, когато Стамболов арестува там и изгони владиката Климент, Василя Друмев, и го интернира в Тетевенско, село Гложене – в Гложенския манастир. Знам рода му – папищаши са. Попски чеда. А от поп акъл и от циганин кисело мляко не се взема. Но ако ти падне попска щерка или попадия… Генерал Недев бе военен министър през 1939-1940 година. Произведе избори, докара XXV Обикновено народно събрание, свърши работата на цар Борис и на професор Богдан Филов, докара им точно такова народно събрание, каквото те искаха и му биха дузпата. Плюха му под опашката и… вън… Изгониха него, изгониха и Георги Кьосеиванов, който се надяваше – той да състави отново кабинет. Но не би. Та, бит стражар, бит любовник, бит политик, не ми давай за пример. И жена, дето дава без пари, естествено. Защото жена, която не получи нещо под възглавницата, на ръка или едни златни обеци, защо ще дава? Всяка жена дава, но зависи на кого. Дава на този, който дава. Ще носите. Ще давате. Ще продадете калпака на баща си и ще плащате в брой. С пари или с подаръци – но ще се плаща. Докато вие не се научите да гледате на всяко нещо като на стока за продан – господин Памукчиев – няма да се оправите. Жената се изкарва на пазар, за да се продава – защо са тези прозрачни полички, тези изопнати дупета – нали са за продан. Но леко завоалирани, приятно украсени… Жената е сто пъти по-умна от мъжа, защото изкарва стоката си на продан и казва – ето я, вземай я, но плащай достойно.
– Дават и без пари…
– Не… дават калтачките. Дава изметът… Дава глупачката. Умна, красива жена, но истински красива, не дава.
– Дава.
– Не. Да спрем. Тук няма да се разберем. Не знам вашия курс, г-н Памукчиев, но вие явно не сте чели Фройд, не познавате „Половия въпрос“ от Август Форел и законите на живота. Те са много ясни и категорични. Умният владее глупавия. Умните живеят от глупавите – а глупавите – от работа. Жените живеят от мъжете. Мъжете живеят за пари, за име, за слава, и за жените… Аз познавам гениални жени – Султана, г-жа Кацарова, „Мамичка“, съдържателка на три кабарета и пет бара в София, в това число и „Етоал“ на улица „Малко Търново“, госпожа Винарова, госпожа Мара Белчева, госпожа Кина Петева-Филова, но не познавам гениален мъж…
– Иван Вазов?
– Бе талантлив, но не гениален.
– Вчера казахте, че е гениален.
– Като поет, да, но не като мъж, като финансист, като българин.
– Има ли разлика в гениите?
– Разбира се. Кръстьо Кьорпенчев, любовникът на Тинка Краева, от село Люляково, Касъмско, бе гениален чифликчия и търговец. Този човек, иначе, като събеседник, бе слаб. Скучен. България има гений на художниците – Никола Михайлов, гений на скулптурата – Иван Лазаров, гений на военната картина – Димитър Гюдженов, гений на музиката обаче нямаме. Бедни сме. Най-богатата на гласове страна няма гений на операта, на оперетата, на песента. Нямаме нашия Пертиле, Карузо, Бениамино Джили (запява „Мама сантанта Феличе“)

– Г-н Буров, Димо Казасов казват, че бил голям певец. Вярно ли е?
– Истина е. Той има вълшебен глас, но си остана Димчо Фарисейчето, Димчо Двуличието. И него прибрахте във вашата банда, майката ви мръсна. Пак ни изиграхте с него, който ви вършее сега хармана в пропагандата.
– Поучихме се от вас.
– Как от нас?
– Вие го взехте за министър на 9 юни, ние го взехме на 9 септември.
– Да, така е. Учите се от нас, от Сговора. Сговорът също бе коалиция, както сега вашата. Но ние поставихме начело един учен професор, а вие един недоучен офицер – Кимон Георгиев. – Той е гений в политиката и умен човек, г-н Буров.
– Умните хора са в банките. Глупците – в политиката. Който е умен – той печели пари настрана и мълчи. Глупаците плещят и се излагат.
– Вие сте против ораторите?
– Против бездарните оратори. А такива са те сега. Слушам ги по радиото.
– Как ви се вижда Никола Сакаров като оратор?
– Умен е, но говори много бързо. И това убива чара му. За да те слушат, говори бавно. Премисляй всяка дума. Не бързай. И пущай шеги, закачки, вицове, анекдоти – за да те запомнят с нещо хората. Оратор, който не владее хумора не е оратор – и затова аз слагам по-нагоре от мене, като оратор, Георги Кирков-Майстора. Той владееше великолепно оръжието на хумора, той бе незаменим опонент. Вие, комунистите, сега-засега нямате нито един оратор като него – духовит, забавен, весел, сладкодумен. Ораторството е велика сила, която вие не притежавате и ще съжалявате за това. Аз мога да ви организирам една школа за оратори.
– Как ще стане това?
– Съвсем просто – с изпит. Ще прослушвам ораторите ви, хората ви.
– Къде?
– По митинги, по събрания.
– Но те няма да се разберат там, трябва да живеете с тях.
– Нее. Който разбира от музика и комар да му бръмне, разбира, но който не разбира и зурли и тъпани да му бият, пак нищо няма да разбере. Всичко е въпрос на ухо, на ум, на нагласа, на организация. За мене има пет велики изкуства на света: Ораторството, Поезията, Писателството, Дипломацията, Банкерството. – Банкерството не е изкуство.
– Това е най-висшето изкуство.
– То не ражда гении.
– То ражда супергении. Рокфелер, Дюпон, Форд… това са гении.
– Но ние сме свикнали да чуваме за други гении.
– Вие, младите, сега признавате един гений, един бог, един кумир – вашия бог Сталин. Вие друг бог, друг гений не признавате. Но този ви кумир няма банки, няма пари, няма капитали, следователно той не е гений. Гений в България е бил Евлогий Георгиев – събрал капитал два милиарда златни франка в Румъния и в Турската империя. Аз съм стар човек, господин Памукчиев, вие сте младеж. Аз сега в този ден съм, кажи го, на 70 години, яде ми се още хубавичко, пие ми се хубавичко, такова ми се тесничко, спи ми се на мекичко и няма да доживея времето, когато ти на моите години ще копаеш в село и ще спиш на рогозка.

– Защо?
– Защото ще се намножите толкова много на тази планета, че няма да остане за вас ни лук, ни чушчица, ни зеленце, ни хляб. И ще трябва да копаете със зъби и с нокти майката земя и да се прехранвате от нея. Защото само тя ще се смили над вас и ще ви подаде своята майчина гръд. Помнете ми думата, на 70 години вие ще питате де серат гладните, защото вие ще сте гладни и жадни. Земята е само майка – родна майка. Тя дава своята майчина гръд на този, който я обича, който седи на нея и я обработва с ръцете си. София в 1880 година е имала 20 хиляди жители, в 1887 година – 30 хиляди, в началото на този век – 60 хиляди, в 1910 година – бе 100 хиляди, в 1920 година -154 хиляди. А в 1926 година, когато аз за пръв път в живота си станах министър на външните работи, тя бе 213 хиляди – за 46 години тя порасна десет пъти…
След 46-50 години тя ще стане милион. Кой ще ви храни вас, дембели такива, кой ще ви пои, кой ще ви носи, кой ще ви мъкне – селянинът. Селянинът си е таковал майката – храни само този, който му плаща в брой, АКО Е НА ЗЕМЯТА СИ.
– А къде ще отиде?
– Ако го натикате в колхозите си, ще иде в града. Като в Русия.
– Ще си остане там.
– Ако ви остави оня, дето ви държи в ръката си.
– Кой е той?
– Грузинецът с мустака.
– Откъде смятате, че той ни командва?
– Това е закон на живота – всяка малка държава да се залепи о някоя голяма, хем да я брани, хем и да u яде каймака. Ние сме малка страна и винаги сме се държали на някого за пеша или за мустака. През 1915 година се хванахме за мустака на кайзера Вилхем, в 1919 година Стамболийски се хвана за мустака на Франция, цар Борис се хвана през 1941 година за мустачките на Хитлера, а сега вие, комунистите, се хванахте за мустака на чичко си Сталин. Той ще ви го отпере един грузински, четириръбест, та ще го запомните. Ще ви насади колхозите, ще натика селяните вътре и ще ви такова майката ви… Сто пъти към го казвал и го казвам – селянинът е инат човек. Той работи само на своето.

Новините от днес и със задна дата