Правителството ще изплати обезщетения за общо 128 179 лева по пет осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ). Това реши на днешното си заседание Министерският съвет, а решенията, с които България е осъдена, са от последните 6 месеца.
Над 48 000 евро са обезщетенията и разноските, които държавата е осъдена да плати само по делото "Зикатанова срещу България".
По него жалбоподатели са 147 души, чиито земи в столичния район "Враждебна" са били национализирани, след като през 1950 г. са включени в образуваното тогава ТКЗС. След приемането на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи през 1991 г. наследниците опитват да си възстановят земите, включително и с реституция, но областният управител на София ги обявява за публична държавна собственост.Повечето дела по казуса още продължават, а с някои решения отпреди 20 и повече години се признава право на собственост, но е отказана реституция в реални граници и са присъдени обезщетения в компенасторни бонове, припомня "Лекс".
Съдът в Страсбург отбелязва, че нито едно дело в България, образувано от жалбоподателите, не е приключило и приема нарушение заради продължителността на реституционното производство и неспособността на властите да приключат тези дела по какъвто и да е начин, включително чрез присъждане на обезщетение.
По делото "X и Y срещу България" държавата ще плати на майка и син 7500 евро за претърпените от тях неимуществени вреди, както и 2700 евро за разноски.
В случая ЕСПЧ е установил, че е нарушено правото им на семеен живот. Жената вече 7 години не може да упражнява родителските права над 10-годишния си син, въпреки че има влезли в сила съдебни решения в нейна полза.
Тя живеела с бизнесмен до края на 2012 г., който е баща на двете ѝ деца, а големият ѝ син останал да живее с него след раздялата им. Мъжът обаче постоянно пречел на редовните контакти на детето с майката и тя завежда дело за родителски права. Съдът постановява, че най-добре за децата е да живеят с единия си родител и това е майката.
Въпреки това, жената не получава фактическото попечителство върху сина си и многократно уведомява социалните служби, съдебен изпълнител и прокуратурата. Според бащата пък детето има редовен контакт с майка си, но отказва да живее с нея. Мъжът завежда иск за промяна на родителските права, който е отхвърлен, но ситуацията така и не се променя.
Съдът в Страсбург констатира, че от 2013 г., когато са предоставени привременни мерки в полза на майката, тя изпитва системни затруднения при упражняване на родителските права, а от 2016 г. синът ѝ продължава да живее с баща си в нарушение на две съдебни решения. В решението на ЕСПЧ се казва, че съдебният изпълнител и прокуратурата са игнорирали поведението на бащата, тъй като срещу него не е започнало и наказателно преследване.
По делото "Мустафа срещу България" държавата ще изплати 4000 евро на Хюсеин Мустафа за нарушено право на справедлив процес.
Решението на ЕСПЧ е заради това, че макар да е цивилен, Мустафа е бил осъден от военните съдилища за участие в престъпна група за контрабанда само защото един от подсъдимите с него е служил в армията по време на извършване на престъплението. Според НПК на военните съдилища са подсъдни и делата за престъпления, извършени от цивилни, ако в тях са участвали военнослужещи. Ако пък в престъпна група има служител от армията, военните съдилища гледат и тези дела, които иначе са подсъдни на спецсъда.
Според съда в Страсбург правомощията на военните съдилища, когато съдят цивилни, не трябва да следват автоматично от НПК, а трябва да се даде възможност за всеки отделен случай подсъдността да се преценява въз основа на конкретни и "убедителни причини". В решението се казва, че военните съдилища не могат да се разглеждат като равностойни на гражданските, тъй като някои техни характеристики е възможно да породят съмнения за независимостта и безпристрастността им.
По делото "Апостолови срещу България" държавата приема да изплати на жалбоподателя 1250 евро за претърпените от него неимуществени вреди и 700 евро за разноски.
По делото "Стойков срещу България" съдът е присъдил единствено 475 евро за разходи и разноски на жалбоподателя./dnes.dir.bg