2020 г. трябваше да бъде годината, в която Европа започва да блести. След като претърпя напускането на Великобритания, Европейският съюз имаше шанса да продължи напред с по-голяма сигурност.
Отслабването на търговската война между САЩ и Китай би помогнало за възстановяването след спада в промишлеността, който изглежда приключва. И еврото може да започне да се засилва спрямо долара, в процес, който е горещо желан в столиците на Европа и САЩ, пише Джон Отърс за Bloomberg, цитиран от Инвестор.
Не се получи по този начин. След неблагоприятна търговия в понеделник еврото е на най-ниското си ниво от четири месеца, близо до отчитането на 30-месечно дъно и още веднъж под нивото си от деня на президентските избори в САЩ през ноември 2016 г. Единната валута отново се обезценява.
Какво точно се случва? Няма конкретен единичен фактор зад спада, а по-скоро преобладаваща комбинация от обстоятелства, която тласка валутата надолу.
На първо място, разбира се, е политиката. В цяла Европа центърът не успява да удържи. В Германия спорът за това дали да се позволи на дясната Алтернатива за Германия да вземе участие в правителството на провинция Тюрингия доведе през уикенда до оставката на Анегрет Крамп-Каренбауер, лидер на дясноцентристкия Християндемократически съюз и посочен наследник на канцлерката Ангела Меркел. По този начин германската политика потъна в хаос.
В Ирландия победата на лявата радикална партия Шин Фейн в изборите за долна камара на парламента по подобен начин остави утвърдените лявоцентристки и дясноцентристки партии в състояние на объркване. Ирландската политика също се пренастрои и не е ясно какъв вид политика или подход към управлението ще възникнат.
На следващо място е промишлеността. В понеделник Италия последва Германия и Франция, отчитайки ужасни данни за индустриалното си производство за края на миналата година. Коронавирусът в този момент не е имал ефект - по общо мнение промишлеността отново набираше скорост, очаквайки тласък от подновеното търсене в Китай след примирието в търговската война със САЩ. Сега виждаме, че и трите най-големи икономики в еврозоната приключиха годината с рязко забавяне.