Следващия петък, 10 януари, Слави Томов представя "Бафомет" на Пиер Клосовски в бургаския Дом на писателя. Слушателите на литературната лекция са добре дошли за началото ѝ в 18.00 часа.
В "Бафомет" Клосовски причудливо тълкува легендата за наказаните рицари тамплиери, но - в отвъдното. Под андрогинната форма на Бафомет - странно същество, исторически присъстващо в отколешни и често злокобни митологии (дали не става дума за друго име на дяволското?), се появява... Света Тереза Авилска!
Под формата на мравояд и в трудна за определяне смес с император Фридрих Антихриста, в сюжета се включва... Ницше! Това са само някои от "действащите лица", доколкото тази дума е уместна за разказ, който се разгръща между "дихания", напуснали телата си, разговарящи през библейски мотиви, теологични терзания, гностични идеи - при това странно пропити с еротика до перверзност. Грандиозната ерудиция на автора е впрегната в забавна игра по границите на самото формиране-разпадане на литературното и на езика.
Морис Бланшо, един от най-големите творци на XX век, казва, че романът създава нова, уникална литературна форма, в която се удържат едно друго няколко типа говорене - присъщото на Сад, присъщото на Ницше и присъщото на теологията.
Мишел Фуко, когото Клосовски смята за най-добрия си интерпретатор, смята, че наличното в този роман подобие на "теория на диханията" (т.е. на духовете на мъртвите) сплита в едно безброй нишки, идващи от цялата западна философия, и успява - чрез мизансцена, чрез езика, чрез цялото функциониране на романа - мощно и оригинално да надмогне същата тази философия.
Пиер Клосовски (1905 - 2001) е роден в Париж, в артистично и аристократично семейство с полски произход. Една от първите литературни смелости на младия Клосовски е съучастието с поета Пиер Жан Жув в превод на поезия от Хьолдерлин.
Запознава се с Жорж Батай, с когото оттам насетне го свързва дълбоко приятелство. Двамата са сред създателите на прочула се група, наречена Колеж по социология. Най-забележителното му литературно творчество са две произведения (включени и от Хароуд Блум сред образците в книгата му Западния канон): Законите на гостоприемството (1954 - 1960), смятано за най-изтънчената и усложнена френска литературна еротика на 20 век, и настоящият роман - Бафомет (1965), който получава трудната и мечтана от всеки френски автор Награда на критиката.