петък, 27 декември 2019 г.

На кого да вярваме? Страшната дума стент

Свързано изображение
Има ли страх от поставянето на стентове у нас? Този въпрос си задават вече и медици, след като мъж на 40 години е докаран в болница "Св. Анна"-София с остър инфаркт, но е отказал лечение, съобщават от Dir.bg.

"При така стеклите се обстоятелства има сериозна опасност, най-малкото от инвалидизиране на пациента", коментира доц. Божидар Финков. Публикувахме този материал преди време.
Но точно той красноречиво показва какво влияние имат медиите върху обществото. А това в последно време се е превърнало в масова практика от страна на пациентите - да ги е страх и да не искат.
Темата с поставянето на стентове е доста актуална, след като разследвания как лекари слагат импаланти в сърцето и на здрави хора, за да се усвоят парите от Здравната каса по клиничната пътека. Така май думата "стент" стана грозна, страшна, а хората взеха да се плашат. То си е и страшно, де. Все пак става въпрос да ти сложат чуждо тяло в сърцето. Кой иска това?
Видяхме репортажи за различни кардиологични болници в Плевен, Пловдив, Пазарджик, че и други сигурно ще излязат, които най-вероятно не спазват изцяло правилата на "играта", наречена поставяне животоспасяващ стент.
Обвинението гласи, че целта е да се точат средства от Здравната каса, поставяйки без необходимост стентове на случайно или неслучайно подбрани хора. И тук идваме до същината на въпроса...
Кога е задължително поставянето на стент, кога може да се изчака, кога може да не се слага изобщо?
На един човек един лекар му казва, че трябва да се сложи стент, той прави консултация с двама други медици, които му казват, че няма нужда. На кого да вярва?
Покрай всичкия шум големи "специалисти" в инвазивната кардиохирургия дадоха различни съвети. Вече споменахме и двете противополюсни мнения. Изрази се теза, че стент се поставя при крайни състояния на почти пълна блокада на кръвоносен съд, а клиниката трябва да получи задължително информирано съгласие от пациента, след като му разясни всички рискове.
Всъщност не винаги е така, защото понякога човекът не може да вземе решение и всичко е в ръцете на лекаря.
Когато някой сърдечен хирург реши да постави стент, трябва да се вземат предвид няколко неща. Умението на самия лекар - колко е способен, уверен в действията си и знае какво прави. После идва и състоянието на пациента. А тук, трябва да отбележим, че всичко е строго индивидуално. Може да има 50-60% запушване и да не се сложи стент, може да има 20% и лекарят да сложи стент ВЕДНАГА. Всичко това зависи от мястото на запушване, от възрастта на пациента, от състоянието на сърцето, от други съпътстващи заболявания на човека. Също така може да се наложи слагането на стент сега и ВЕДНАГА, защото ПОСЛЕ, след минута може и да няма.
Иначе "гадните и алчни" инвазивни хирурзи слагат стентове наляво и надясно, за да "смучат" от Здравната каса. Така излиза, това чува обществото. А дали е така?  Всъщност лошото в случая е това, че, дори и да приемем, че всяко стадо си има черни овци, то те със сигурност са по-малко от цялото, като общност. Та с думи прости, заради 3-4, че дори и 10 "алчни" лекари, в момента под прицел е цялата кардиологична гилдия.
"Вижте ги тези, взимат по 20 хил. лева, по 50 хил. лева заплата!, се върти в устите на хората. - Да ги набучим на кол, да ги бичуваме на площада."
И това е едната страна на нещата. Общото заклеймяване - царе сме в това отношение.  ОБИДАТА В ГИЛДИЯТА НА КАРДИОЛОГИЧНИТЕ ХИРУРЗИ Е ГОЛЯМА.

Има обаче значение за човека, за пациента, когато хирургът ти отпуши артерията и ти подари нов живот. Но, за да осъзнаеш това, трябва да го изпиташ. А принципно, не е добре да го изпитваш, ако не се налага. А дали се налага, пак е връщам на думите от по-горе, че това е строго индивидуално, се решава от заклеймения като "гаден, лош и алчен лекар", на когото си в ръцете.
Иначе "компетентни специалисти" надълго и нашироко обясняват как не са учудени от безразборното извършване на излишни, но скъпоструващи инвазивни процедури в българските клиники. И това е така защото... Защото просто системата го позволява.
Иначе как е по света
Американската кардиологична асоциация е приела десет много ясни показатели, които трябва да са изпълнени, за да попадне пациент в списъка за извършване на опасни инвазивни процедури. Те включват редица показатели за състоянието на сърцето и кръвоносната система на болния, за възрастта му и придружаващите заболявания, за резултатите от кръвната картина и образната диагностика. Критериите са приети като задължителни в много държави по света, НО НЕ И В БЪЛГАРИЯ, където имат само пожелателен характер.
Поставянето на стент в сърцето е внасяне на чуждо тяло вътре. Няма как да не крие рискове. Но има и моменти, в които няма как да се избегне, ако искаш просто да живееш.
Голямата заплата на инвазивните кардиолози, която е трън в очите на обществото, е едната страна на медала. От другата стоят десетки спасени животи, десетки благодарни семейства и близки.
Изобщо инвазивните кардиолози са особен род хора, разбираш това, когато го изпиташ на гърба си. Иначе на улицата и да го видиш, няма да го познаеш. Човек като всички останали, но с тази разлика, че, докато е на работа, спасява живот,спасява много животи. А обществото, особено в последно време, му се отблагодарява с ".. ах, ти алчно докторче".
Виновните са за наказание, спор няма, но и тук доброто е в повече, в много повече. И това трябва да се знае, а не да залитаме от крайност в крайност.

Новините от днес и със задна дата