понеделник, 4 ноември 2019 г.

КНСБ предложи минимална пенсия от 250 лева и ръст на заплатата на чиновниците в "две части"

КНСБ предлага от 1 юли 2020 г. тази минимална пенсия да се увеличи от 219,43 лв. на 250 лв., или с 14 на сто. Това се посочва в проектостановището на Конфедерацията по проекта на бюджет на Държавното обществено осигуряване, публикувано на сайта на синдикалната организация.

По този начин 850 хиляди пенсионери ще получат това увеличение и ще почувстват, че този път към тях правителството, парламентът и обществото проявяват съпричастност и загриженост, заявяват от КНСБ.

Синдикатът е категоричен, че при официална линия на бедност за 2020 г. от 363 лева (изчислена по SILC - метод на определянето й в ЕС), е задължително да се направи една първа, макар и предпазлива крачка - минималната пенсия за стаж и възраст да догонва и в рамките на няколко години да надхвърли плавно линията на бедност, за да се гарантира достойно съществуване на получателите на такава пенсия.
От КНСБ са изчислили, че допълнителният разход за тази мярка не е пренебрежим - около 80 млн.лв., но е напълно постижим. "А социалният и дори политически ефект ще бъдат много по-стойностни. Повишаването на покупателната способност на тази огромна група българи със сигурност ще бъде много разумна.
Какво предлага КНСБ за заплатите
Синдикатът настоява за справедливо разпределение на средствата за заплати в бюджетните дейности.
В становище на синдикалната организация по проекта на Закон за държавния бюджет, публикувано на нейната интернет страница, се посочва, че особено внимание трябва да се обърне на въпроса как най-справедливо да бъдат разпределени средните проценти на увеличение на заплатите в бюджетните дейности, защото базата, от която тръгват увеличенията е много различна, както по икономически дейности, така и в професионално-квалификационен разрез.
КНСБ очаква от правителството през Закона за държавния бюджет и Постановлението за неговото изпълнение да поеме ангажимент увеличението да бъде с по-голям процент към структурите, службите, агенциите и други, работещи на терен, социалните домове, музикално-сценичните изкуства, музеите, читалищата и др.
За държавната администрация
Синдикатът иска допълнителните средства да се използват изцяло за промени на основните работни заплати, но не и за допълнителни възнаграждения за постигнати резултати в държавната администрация. Същият подход да се прилага и за звената в сферите и дейностите, финансирани чрез Единни разходни стандарти, както и по отношение на всички работници и служители, чиито работни заплати се финансират от бюджета.
КНСБ настоява още средствата да се разпределят така, че увеличението на всяка индивидуална работна заплата да се състои от две части - половината от средствата като еднаква "твърда" сума към индивидуалните работни заплати (инфлационна част) и другата част - съобразно приноса и индивидуалното изпълнение на база годишната оценка за работещите в държавната администрация, а за всички останали според прилаганите на място критерии и правила за оценка.
От КНСБ отбелязват, че реалният процент на увеличение на основната месечна заплата на служителите в сектор "Държавно управление" ще е под 10 на сто, независимо от по-големия процент увеличение на Фонд работна заплата (ФРЗ).
Поддържаме искането си за 20 на сто увеличение на ФРЗ по ведомства, за да бъде постигнато увеличение на заплатите над 10 на сто, което ще доведе до положителен ефект при прилагането на Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация с последните изменения през 2018 и 2019 г, отбелязват от КНСБ.
За учителите и медиците
В сектор "Средно образование" договореното в КТД увеличение на работните заплати на педагогическите специалисти е с 20 процента, а допълнителни средства от от 360 млн. лв. осигуряват едва 15-17 на сто, отбелязват от КНСБ. От синдиката считат, че би било редно в Бюджет 2020 г. за средно образование да се отпуснат допълнително още 110 млн.лв. за увеличение на работните заплати на педагогическите специалисти.
КНСБ счита, че е необходимо да се намерят допълнителни средства в рамките на 6 млн.лв. за училищно и детско здравеопазване, за да се изпълни КТД и за тези медицински специалисти.
За минималната заплата
В средносрочен и дългосрочен план КНСБ настоява за изпреварващ ръст на минималната работна заплата и за догонваща спрямо средноевропейските нива политика по доходите, последователно реализирана през бюджетите на правителството.
КНСБ настоява за ускорен ръст на минималната работна заплата, който да осигури нарастващо съотношение спрямо средната работна заплата до 50 на сто, с цел доближаването й до достойна "заплата за издръжка". Според КНСБ предвидените от правителството ръстове не гарантират такава промяна, а по-скоро потвърждават статуквото от 43-44 на сто съотношение, а през 2022 г. дори спад на това съотношение до 40 на сто. За КНСБ намерението за задържане размера на МРЗ през 2022 г. няма логично обяснение, при условие, че прогнозата на Министерство на финансите е през 2022 г. средната работна заплата да достигне 1600 лв.
КНСБ отчита като положителни направените стъпки в Проектобюджета за увеличение на заплатите за 2020 г., но обръща внимание, че в редица случаи увеличението е недостатъчно добре разчетено.