"Аз се явих беден и цял живот творих, борих се и победих. Моето дело е налице. Аз бях учител, без да бях педагог. Богат съм, без да съм егоист. Аз съм социален, без да съм социалист. Работих вдъхновено, без да бях поет."Това са думи на габровския индустриалец Пенчо Семов, наричан "Българският Рокфелер". Един от най-богатите българи, но и един от най-големите благодетели в страната след Първата световна война. Днес името му е непознато за мнозина, покрито от забравата на десетилетията. Но забележителният живот и дела на бай Пенчо, както фамилиарно са го наричали съгражданите му, трябва да бъдат припомняни, защото малцина вече са като него.
Снимка: Интерактивен музей на индустрията-Габрово
В края на ХIХ век Пенчо се венчава за Аница Талева, но само след няколко години претърпява и най-голямото лично нещастие, за кратко време от туберкулоза умират съпругата му и двете му деца. През 1902 г. той сключва втори брак с Радка Патева, но двамата нямат собствени наследници.
Изключително инициативен, особено далновиден, Пенчо Семов се издига до положението на един от най-големите индустриалци в страната, чиито капитали и финансови възможности се простират над много предприятия, организации, учреждения. Той е създател на модерната индустрия в България, акционер в 28 дружества, между които 22 промишлени предприятия, 4 банки, две застрахователни компании.
През 1917–1918 г. Семов изкупува по-голяма част от акциите на Анонимно дружество „Успех“ и превръща фабриката в свое базисно предприятие. Благодарение на капиталите, които влага в производството, и отличните му делови качества, фабрика „Успех“ се превръща в една от най-големите български вълненотекстилни фирми.
Основната фабрика на Семов се нарича "Успех" Снимка: Държавна агенция "Архиви" |
Разностранната му и активна делова дейност успешно се съчетава с грижи за нуждаещите се от помощ съграждани. Многобройни са даренията, които Семов прави приживе и които го нареждат сред най-щедрите благодетели на града. Много от тях се правят на четири очи и не са документирани. Ежегодно около Коледа, Великден и по други поводи той предоставя на Женското благотворително дружество „Майчина грижа“ стотици килограми месо за бедните, дарява средства на Априловската гимназия, на Габровската народна библиотека и др.
През 1918 г. дружеството "Майчина грижа" започва да набира средства за откриване на безплатна ученическа трапезария, а Пенчо Семов дарява 50 000 лв., с които се учредява благотворителен фонд за издръжка на трапезарията, който носи имената на родителите му – Бона и Иван Семови. През 1920 г. дарява на дружеството къщата си в Габрово на ул. „Бдянска“ за нуждите на трапезарията. За издръжката ѝ ежегодно предоставя по 10–15 000 лв.
През 1930 г. ръководството на "Майчина грижа" купува сградата на банка „Съединение“ за 1,11 млн. лв. От тях 600 000 лв. под различна форма и по различно време са дарени от Пенчо Семов. Жестът отново е в памет на родителите му. С негови средства над сградата се надстрояват два етажа, предназначени за изграждане на девическо професионално училище, издържано от дружеството. Обзавеждането на учебното заведение, купуването на готварско оборудване, на инструменти за фанфарна музика и пр. стават с финансовата помощ на дарителя. За целта общо са изразходвани около 800 000 лв. Новата сграда на училището е осветена на 21 ноември 1935 г. В знак на благодарност то носи името на съпругата му Радка Семова.
Четириетажната вила в класически стил е построена през 1928-1933 г. Снимка: Facebook/„Имало едно време в Габрово” |
През 1928 година "Българският Рокфелер" пише първото си завещание. С него той предоставя за благотворителни цели по-голяма част от своето движимо и недвижимо имущество. Имот от 200 дка, разположен в землището на Габрово, в живописната местност Дрецковото (Клисурата), Пенчо Семов оставя за построяване на старопиталище. Парцелът се намира от двете страни на река и включва голяма овощна и зеленчукова градина, две жилищни постройки, сграда, предназначена за индустриални цели, гори, бахчи и ливади. По оценка на дарителя той е изразходвал около 3 млн. лв. за закупуването и облагородяването на мястото. Семов завещава за сиропиталището и ценни книжа от фабрики и тютюневи дружества на стойност над 6 милиона лева.
Сградата на девическия пансион, известна като "Парахода" Снимка: Facebook |
Тъй като от 2 април 1933 г. до 11 януари 1935 г. Пенчо Семов е председател на Българското търговско параходно дружество във Варна, за да остави следа в това си участие и да сбъдне детската си мечта да има кораб, поръчва на арх. Гръблев да построи в околността на Габрово сграда във формата на параход, едно от "чудесата" на града.
В последното си завещание Пенчо Семов не забравя и своите работници. Ценни книжа получават слугините (бивши и настоящи), всички деца, кръстени от съпругата му, работниците и работничките от фабрика „Успех“. По 100 000 лв. получават и всички негови бедни роднини.
Снимки: Камара на архитектите в България/арх. Андреева |
Така последният завет на един от най-големите благодетели на България, записан в завещанието му: "...желанието ми е поне 50 г. след моята смърт моето да бъде едно дело....", остава неизпълнен.