вторник, 8 октомври 2019 г.

Българският Рокфелер, който дари половината си богатство на бедните

Източник/ dnes.dir.bg
Над 200 милиона лева дарява през живота си Пенчо Семов"Аз се явих беден и цял живот творих, борих се и победих. Моето дело е налице. Аз бях учител, без да бях педагог. Богат съм, без да съм егоист. Аз съм социален, без да съм социалист. Работих вдъхновено, без да бях поет."
Това са думи на габровския индустриалец Пенчо Семов, наричан "Българският Рокфелер". Един от най-богатите българи, но и един от най-големите благодетели в страната след Първата световна война. Днес името му е непознато за мнозина, покрито от забравата на десетилетията. Но забележителният живот и дела на бай Пенчо, както фамилиарно са го наричали съгражданите му, трябва да бъдат припомняни, защото малцина вече са като него.
Над 200 милиона лева дарява през живота си Пенчо Семов
Снимка: Интерактивен музей на индустрията-Габрово
Пенчо Иванов Семов е роден на 8 октомври в малкото селце Цвятковци край Габрово. За рождената му година има разногласия, но историците са приели, че по-вероятната е 1873 година. Едва 12-годишен започва кираджийска търговия, за да помага на баща си Иван Семов в изхранването на семейството.


В края на ХIХ век Пенчо се венчава за Аница Талева, но само след няколко години претърпява и най-голямото лично нещастие, за кратко време от туберкулоза умират съпругата му и двете му деца. През 1902 г. той сключва втори брак с Радка Патева, но двамата нямат собствени наследници.
От 1903 г. 20-годишният габровец започва да се занимава с производството на прежди, гайтани, аби, платове, фланели, пояси и др., а три години по-късно с помощта на баща си и брат си Семо основава фабрика за производство на прежди и плетива "Иван Семов и синове". Предприятието е оборудвано с модерни плетачни машини и благодарение на усета и предприемчивостта на своите собственици скоро се налага на пазара.
Първата фабрика на Пенчо Семов за прежди и гайтани
Първата фабрика на Пенчо Семов за прежди и гайтани/

Снимка: Държавна агенция "Архиви"

Изключително инициативен, особено далновиден, Пенчо Семов се издига до положението на един от най-големите индустриалци в страната, чиито капитали и финансови възможности се простират над много предприятия, организации, учреждения. Той е създател на модерната индустрия в България, акционер в 28 дружества, между които 22 промишлени предприятия, 4 банки, две застрахователни компании.
През 1917–1918 г. Семов изкупува по-голяма част от акциите на Анонимно дружество „Успех“ и превръща фабриката в свое базисно предприятие. Благодарение на капиталите, които влага в производството, и отличните му делови качества, фабрика „Успех“ се превръща в една от най-големите български вълненотекстилни фирми.
През 1919 г. предприемачът дарява 300 хиляди златни лева за лобиране в полза на България при договарянето на Ньойския договор. Не са редки и случаите, когато с негови пари продължават образованието си деца на бедни работници от неговите фабрики.
Основната фабрика на Семов се нарича "Успех"
Основната фабрика на Семов се нарича "Успех"
Снимка: Държавна агенция "Архиви"
Твърде щедър в благотворителната си дейност, Пенчо Семов полага всички усилия Габрово да стане един модерен във всяко отношение град. Той е един от първите индустриалци, който предлага на ниски цени или на изплащане (в пари или в натура) ръчни плетачни машини. Така създава поминък на много хора в близките до Габрово села.
Разностранната му и активна делова дейност успешно се съчетава с грижи за нуждаещите се от помощ съграждани. Многобройни са даренията, които Семов прави приживе и които го нареждат сред най-щедрите благодетели на града. Много от тях се правят на четири очи и не са документирани. Ежегодно около Коледа, Великден и по други поводи той предоставя на Женското благотворително дружество „Майчина грижа“ стотици килограми месо за бедните, дарява средства на Априловската гимназия, на Габровската народна библиотека и др.
През 1918 г. дружеството "Майчина грижа" започва да набира средства за откриване на безплатна ученическа трапезария, а Пенчо Семов дарява 50 000 лв., с които се учредява благотворителен фонд за издръжка на трапезарията, който носи имената на родителите му – Бона и Иван Семови. През 1920 г. дарява на дружеството къщата си в Габрово на ул. „Бдянска“ за нуждите на трапезарията. За издръжката ѝ ежегодно предоставя по 10–15 000 лв.
През 1930 г. ръководството на "Майчина грижа" купува сградата на банка „Съединение“ за 1,11 млн. лв. От тях 600 000 лв. под различна форма и по различно време са дарени от Пенчо Семов. Жестът отново е в памет на родителите му. С негови средства над сградата се надстрояват два етажа, предназначени за изграждане на девическо професионално училище, издържано от дружеството. Обзавеждането на учебното заведение, купуването на готварско оборудване, на инструменти за фанфарна музика и пр. стават с финансовата помощ на дарителя. За целта общо са изразходвани около 800 000 лв. Новата сграда на училището е осветена на 21 ноември 1935 г. В знак на благодарност то носи името на съпругата му Радка Семова.
Четириетажната вила  в класически стил е построена през 1928-1933 г.
Четириетажната вила в класически стил е построена през 1928-1933 г.
Снимка: Facebook/„Имало едно време в Габрово”
Дарителят не забравя и родното си място. С негови средства е построено и обзаведено училището в Цвятковци. Новата сграда е открита на 1 септември 1921 г. и носи името на неговия баща Иван Семов.
През 1928 година "Българският Рокфелер" пише първото си завещание. С него той предоставя за благотворителни цели по-голяма част от своето движимо и недвижимо имущество. Имот от 200 дка, разположен в землището на Габрово, в живописната местност Дрецковото (Клисурата), Пенчо Семов оставя за построяване на старопиталище. Парцелът се намира от двете страни на река и включва голяма овощна и зеленчукова градина, две жилищни постройки, сграда, предназначена за индустриални цели, гори, бахчи и ливади. По оценка на дарителя той е изразходвал около 3 млн. лв. за закупуването и облагородяването на мястото. Семов завещава за сиропиталището и ценни книжа от фабрики и тютюневи дружества на стойност над 6 милиона лева.
Сградата на девическия пансион, известна като "Парахода"
Сградата на девическия пансион, известна като "Парахода"
Снимка: Facebook
Със свои средства построява край Габрово и голяма вила с разкошен парк и езеро, предвидена според завещанието му за старопиталище на негови възрастни работници, журналисти и писатели. Четириетажната сграда в класически стил е построена през 1928-1933 г. по проект на арх. Никола Гръблев. В зимната градина на парка се съхранявали екзотични растителни видове - палми, кактуси и др. Езерото разполагало с лодка, която всеки посетител можел да ползва безплатно.
На 21 март 1943 г. Пенчо Семов актуализира завещанието си и поема инициативата за учредяване на благотворителна фондация. Тя носи името му и е регистрирана в съда на 17 юни 1943 г. Целите ѝ в общи линии съвпадат с волята, изразена в завещанието от 1928 г. Направени са някои доуточнения относно дейността на благотворителните заведения. Индустриалецът предоставя за благотворителност 50 процента от имуществото си.
Тъй като от 2 април 1933 г. до 11 януари 1935 г. Пенчо Семов е председател на Българското търговско параходно дружество във Варна, за да остави следа в това си участие и да сбъдне детската си мечта да има кораб, поръчва на арх. Гръблев да построи в околността на Габрово сграда във формата на параход, едно от "чудесата" на града.
Предвидено е, в този пансион да се настанят 100 момичета, деца на негови работници, които да учат там от пети до осми клас. През 1936 г. индустриалецът дарява част от чифлика и вилата си във Варна, където сега се намира почивна станция "Журналист" на СБЖ. Предвижда да се построят и мъжки пансион „Бона и Иван Семови”, санаториум в родното му село Цвятковци и фабрика в близкото село Съботковци.
В последното си завещание Пенчо Семов не забравя и своите работници. Ценни книжа получават слугините (бивши и настоящи), всички деца, кръстени от съпругата му, работниците и работничките от фабрика „Успех“. По 100 000 лв. получават и всички негови бедни роднини.
Снимки: Камара на архитектите в България/арх. Андреева
"Българският Рокфелер" издъхва на 10 юли 1945 година в Габрово, като по това време наследството му се оценява на 9 милиона американски долара. Политическите промени, настъпили в страната след 9 септември 1944 г. обаче осуетяват благотворителните начинания на Пенчо Семов. През 1947 г. народната власт конфискува всички предприятия, имоти и средства, събирани през целия му живот. Според изследователите на живота му личните дарения на габровеца възлизат на около 55 милиона лева, а направените чрез фондацията - над 200 милиона. В документ на Министерския съвет от 1950 г. е вписана сумата от даренията на обща стойност 204 162 524 лева - в пари, акции и ценни книжа.

Така последният завет на един от най-големите благодетели на България, записан в завещанието му: "...желанието ми е поне 50 г. след моята смърт моето да бъде едно дело....", остава неизпълнен.

Всичко от днес и със задна дата