понеделник, 14 октомври 2019 г.

Проф. Емил Ботев за риска от земетресения: Разтоварихме се за стотици години напред


 Източник:dnes.dir.bg
Проф. Емил Ботев е ръководител департамент "Сеизмология и сеизмично инженерство" към Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН. От 1979 г. ученият има опит в сеизмологичните, геофизичните и геодинамичните изследвания на територията на страната и прилежащите и земи. Повече от 220 публикации отразяват резултатите от провежданите с негово участие: Мониторинг на сеизмичността на страната и анализ на процесите в сеизмоактивните зони, тримерно скоростно моделиране на литосферата в Централни Балкани и геодинамични изследвания на различни локални и регионалното сеизмотектонски полетa на напреженията.
В над 50-годишната си кариера той ясно помни някои от най-силните трусове, при които едва успява да се държи на краката си. Именно сблъсъкът с тази природна стихия и мистерията около изучаването на сеизмичните активности го карат да продължи да се занимава професионално с геофизичните процеси. Пред Dir.bg проф. Ботев разказва спомените си от студентските години и отговаря оазис ли е България в момента на Балканите, когато иде реч за земни трусове. 


- Проф. Емил Ботев, кое за вас е емблематично земетресение, което сте преживял в последните години? 
- Тук няма две мнения - това е Вранчанското земетресение по моите професионални усещания от въздействието му. Беше неделя, 4 март 1977 г., около 21.30 ч. Тъкмо бяхме излезли от кино "Дружба". Въздействието при труса с епицентър на около 350 километра под планината Вранча бе толкова голямо, че трудничко се задържахме на крака. Непосредствено на бул. "Патриарх Евтимий", може би и по субективно усещане, ми се струваше, че наблюдавах вълните, които въздействат на повърхността с характерната им форма, без деформации, само в техния еластичен вид. Така че под краката ми тези бавни движения се усещаха като една истинска морска вълна, но се наблюдаваха и визуално. Това много ме впечатли, защото няколко месеца преди това, като студент в трети курс, се занимавах с търсене на предвестници за предстоящо софийско земетресение. Вече близо година бях работил по задача от кръжока по геофизика.
Обикалях минералните извори, да кажем в края на 1976 година, в Софийската котловина. Оттам взимах проби от по-дълбоките нива на съответните водоизточници и така изследвахме разтворените газове, основно радон. Този радон се беше повишил многократно в продължение на няколко месеца преди Вранчанския турс. А и ние си мислихме, че предстои софийско земетресение. Първоизточникът на труса бе на голяма дълбочина и съответно сеизмичните вълни се разпростираха на голямо разстояние без голямо затихване, защото се придвижваха в мантията.
Вранчанското земетресение ме запали и след студентските години с ентусиазъм да се занимавам с изучаване на трусовете и предвестниците им. След това събитие 90% от жителите в София бяха излезли от домовете си. Някои дори останаха на улицата до сутринта, защото бяха много големи движенията по повърхността. На следващия ден отидох да взема проби от софийската баня и радонът бе спаднал със стотици проценти. Оттук направихме извода и първата публикация, в която показахме всъщност, че Софийското поле е реагирало със своите топлинни минерални води на подготовка на това дълбочинно земетресение, разположено на повече от 300 километра. Оцениха Вранчанското земетресение на 7,4 магнитуд по Рихтер.
- И след това продължихте да се занимавате активно и професионално?
- Да. Ако трябва да споделя за друго земетресение, което имаше своя, така да се каже, обучителен характер – това беше Пернишкото земетресение, което бе доста по-слабо, но 35 години по-късно - през 2012 година. То се случи в Софийската котловина – с магнитуд от 5,7 по Рихтер. Беше усетено навсякъде, включително в моя жилищен блок от 16 етажа. Усещаше се с голям резонанс. Бе по-скоро "бавно" движение, но с голяма амплитуда, дълго и продължително вълнообразно движение. Събуждайки се в леглото, гледах към полюлея и преценявах – какъв му е периодът, каква е вълната, откъде идва, какво може да бъде ... Останах с впечатление, че това земетресение напомня много на труса от 1977 година. Бях сигурен още в леглото, преди да скоча и да тръгна за Института, бях сигурен, че това земетресение идва от Вранча. В първия момент, ако си спомняте 2012-а, не можеше човек да се свърже по телефона, линиите бяха блокирали, защото хиляди хора едновременно се опитваха да се свържат. Отидох на крака в Института и се разбра, че земетресението е почти локално, под София, на около 20 км. Оказа се, че тези ефекти се дължат точно на специфичното въздействие на механизма на конкретното разкъсване в дълбочина в този Пернишки разлом, който механизъм е с много ниска честота и наподобява въздействието от далечно земетресение. Това всичко го разбрахме по-късно, след като анализирахме записите от съответните прибори – сеизмоприемници и др такива. Може би и благодарение на това, че беше много нискочестотно въздействие, по малко сгради имаше щети. Нямаше паднали предмети и други такива неща, които да представляват опасност за хората.
- Оставаме с впечатление, че напоследък всичко около нас се тресе – Гърция, Турция, Албания, Румъния - говорим за трусове от над 5 по Рихтер. Някакъв оазис ли се оказваме на Балканския полуостров в момента? Каква е опасността?
- Много важен въпрос за нашата общественост, защото в действителност се получава такова впечатление. Нека отбележим, че районите – по-специално Гърция, Западна Турция, също и Вранчанското огнище, и Адриатика, във връзка с Албания е регистрирана висока честота на събитията. Но всички тези райони всъщност са погранични – те са в контактни зони между микроплочи или съответно остатъци от отдавна подпъхнали се надълбоко плочи в земната маса, както е в случаят с Вранча. Там става дума за един много стар реликт от понтийската плоча, още позната като черноморската плоча, която е започнала да се движи отдавна и е спряла активното си движение в дълбочина. Но е останало едно парче от тази земна кора, която на дълбочина 100-150 метра вече в самата мантия, значително по подвижна от магмата на тази дълбочина, все още се донамества и абсорбира в твърдата си част една мармаладна консистенция. Затова стават тези движения и разкъсвания под Вранча.
Останалите случаи в Западна Гърция, Турция и Адриатика към Албания – трусовете са след контакти между отделните микроплочи - адриатическата към балканската, анадолската към егейската микроплоча. Това са контактни зони, където движенията, които се измерват на повърхността, са многократно по-големи – десетки пъти по-големи от тези във върешноконтиненталната област, където се намираме ние. Територията на България е среда, където натрупването на напрежението се извършва изключително бавно. Сега сме 2019 г, а в началото на миналия век - 1901-1928 година, на територията на тази страна имаше достатъчно силни трусове. Структурата на нашите недра е блокова, а не плочова. С въпросните 6 катастрофални земетресения ние сме се разтоварили за стотици години напред. В този смисъл сме си изстреляли патроните. И сега, при един среден период на повтаряемост на катастрофални земетресения – около 300 години (средно 270-290 г. е за България), не сме статистически в очакване на катастрофално земетресение, каквото например очакват колегите отдавна в Турция, в Истанбулския сегмент на този Северно-Анадолски разлом, който сработи с едно не много силно земетресение, също от порядъка на Пернишкото, преди около две седмици – 5.8 в района на Мраморно море.
- Има ли достатъчно сеизмологични проучвания в тази насока?
- Може би трябва да обърнем внимание, че сме правили сеизмологични изследвания и сме установили, че за района на Маришката сеизмична зона – това значи Пловдивско и за територията на голямото Крупнишко земетресение – там сме провеждали такива измервания на дълбочина, с изкопни работи, с които проследяваме строежа на средните пластове. С 10 хиляди години назад проследяваме как са наслоени съответните пластове и отношенията между тях и разкъсванията с характерни амплитуди за магнитуд 7 и по-голям. За отделните огнищни зони има 1000-2000 години между страшните земетресения. И това съответства на скоростите в движението на земната кора, които мерим в момента, в последните десетилетия. Относно придвижването на отделните блокове на територията на нашата страна – те са само от 1 до 4 мм в Кресненското дефиле, в сравнение с 30-40 мм средногодишно характерни за Южноегейската зона, 20-25 мм за района на Турция край Истанбул и Мраморно море. Това са порядъци от големи движения, които действително по-бързо водят до натрупвания на големи напрежения. Това не означава, че при такива бавни скорости, когато повърхността няма явни аномалии, че няма да се появи източник, за който нямаме информация.
- Тоест няма 100% гаранция за безопасност от големи земетресения все пак?
- Много от нашите исторически документи отдавна са унищожени и може да се каже, че нямаме чак толкова богата собствена история в тази насока. От Османската империя документите са унищожени, изчезнали, прикрити. Нямаме информация за повече от 200-300 години назад. А скоростите на натрупване, които могат да бъдат и 1000 години назад, са водили до катастрофални земетресения. Уви, имаме много откъслечни данни. По две-три изречения някъде, в някои турски центрове на управление. От тях не може да се съди за силата на съответните земетресения. В този смисъл е възможно някъде да има натрупано голямо напрежение, което да не се е проявявало в близките десетилетия.
- Има ли такъв потенциал?
- Имаме в някои морфотектонски, повърхностнотектонски зони, за които нямаме сеизмична информация в по-далечното минало. Там може вече да се е натрупало такова земетресение, но можем само да гадаем. Не сме 100 % сигурни, че няма да ни изненада в някоя неизвестна, сеизмична, земетръсна зона. Южно от Симитлийския край, планината Беласица например -  там стават много земетресения с магнитуд по-малък от 6 по Рихтер и където нямаме данни за катастрофални с по-голям магнитуд, но нямаме данни за последното силно. Така че там има динамични движения и може да се появи натрупване. Но тези по-слаби земетресения, стотици за последните десетилетия, наречени микро земетресения - те вече водят до значително разтоварване. Вероятностна в Югозападна България в този смисъл не е особено висока. Например имаше две земетресения от 5.6 и 5.7 по Рихтер през февруари и декември 1986 г. във Великотърновско, Стражица. Тогава поради свлачищните условия 50 хиляди къщи бяха повредени, стотици от тях доведени до абсолютна необитаемост. Цели райони бяха унищожени и Стражица трябваше да я възраждат. След 1989 година се разводниха тези действия, очаквано.
- Каква е вашата работа, след като не можете да предоставите сигурна прогноза?
- Основната полза за обществото е по някакъв начин максимално добре да окачествят параметрите на предстоящите земетресения – за да избегнем човешка смърт и материални щети, както се случи през 1977 година с Вранчанското. Тогава паднаха две големи сгради в Свищов, загинаха 125 души, след това се създадоха разширения на Института и на два пъти значително се променя правилникът за строителство в сеизмични зони. Смятаме, че това е основният принос на сеизмолозите – за това, че сме изчислили максимално възможно нещата. Остава дискусионен въпросът как да се управлява информацията към населението, тъй като в световен мащаб се оказва, че предварителното оповестяване крие много рискове и в някои случаи води до загуби в различни направления, в по-големи размери отколкото самото земетресение. Паниката определено също е стихия. В случая с умерено силното земетресение в Истанбул това се случи. Неголемите успехи в прогнозиране на бъдещите земетресения се дължат на това, че не се влагат много пари. Отделят се малки суми от Фонд "Научни изследвания", има проекти от по 120 хиляди лева в рамките на 4 години. Занимаваме се с изследване на признаци, които са свързани с измененията на сеизмичния режим. Засега работим по 10-ина признаци, въпреки че теоретично съществуват над 100-тина. По световна информация пък са над 300 в различните геополета. Ние с това финансиране, което се прави за първи път в България, и с помощта на Фонда, успяваме превантивно да си свършим работата. Да се обезопасяват сградите е по-важно, отколкото да се влагат пари, за да се познае времето, когато ще дойде трусът. Защото то така или иначе, ако ни разтресе и унищожи сградите, полза от нашата прогноза няма, ако изключим най-важната - че една част от населението евентуално ще успее да се спаси.