 |
| Франческо I де Медичи (вляво) умира през 1587 г. Неговият брат Фердинандо I (вдясно) го наследява като велик херцог на Тоскана. Колаж от портрети на Алесандро Алори (ок. 1580 г.) и Сципионе Пулцоне (1590 г.) Източник: Public domain via Wikimedia Commons |
Международен екип от учени успя да секвенира ДНК от скелетните останки на братята Джовани и Франческо де Медичи. Изследването разкрива неизвестен досега щам на паразита Plasmodium falciparum и окончателно потвърждава, че причината за смъртта и на двамата е била малария.
През 1562 г. кардинал Джовани де Медичи - потомък на прочутия род Медичи, който доминира политиката и банковото дело в Тоскана през Ренесанса, умира от малария. Двадесет и пет години по-късно, през 1587 г., същата болест отнема живота и на по-големия му брат - великия херцог на Тоскана Франческо I де Медичи.
Макар историците от векове да приемат маларията като причина за смъртта им, около кончината на Франческо винаги са съществували подозрения, че е бил отровен по нареждане на своя брат Фердинандо де Медичи. Новото генетично изследване обаче потвърждава с научна сигурност, че тези съмнения са неоснователни, съобщава LBV Magazine.
Проучването, публикувано в списание iScience, е ръководено от учени от Йейлския университет в сътрудничество с палеопатолози от Университета в Пиза. Екипът анализира ДНК от костните останки на двамата братя в търсене на различни видове Plasmodium - едноклетъчните паразити, причиняващи малария.
Резултатите потвърждават диагнозите, поставени още през XVI век. В костите на кардинал Джовани учените откриват неизвестен досега щам на Plasmodium falciparum - причинителя на най-тежката форма на малария при човека. В останките на великия херцог Франческо са открити генетични следи както от P. falciparum, така и от втори вид - Plasmodium malariae.
 |
| Портрет на Джовани де Медичи като дете (вляво). Вдясно е двоен портрет на Джовани и майка му Елеонора Толедска. И двете произведения са рисувани от Бронзино - първото през 1545 г., а второто между 1544 и 1545 г. Източник: Public domain via Wikimedia Commons |
Откритието е част от по-мащабен проект, проследяващ разпространението и еволюцията на маларията в Централна Италия през Ренесанса и след него. Според учените резултатите дават ценна информация за генетичното разнообразие на P. falciparum и развитието на различните причинители на заболяването.
"Нашето изследване е отличен пример за това как съвременните методи за анализ на древна ДНК могат да проследят историята на този смъртоносен патоген", казва Серина Тучи, доцент по антропология в Йейлския университет и водещ автор на изследването.
Нейната колежка Адалджиза Каконе от катедрата по екология и еволюционна биология в Йейл допълва, че подобни проучвания не само хвърлят светлина върху исторически събития, но и предоставят данни, които могат да бъдат полезни за съвременните и бъдещите изследвания на маларията - заболяване, което и днес продължава да отнема живота на стотици хиляди хора по света.
Първи автор на научната публикация е Александър Очоа, изследовател в катедрите по екология, еволюционна биология и антропология на Йейлския университет. За целите на изследването учените извличат ДНК от четири ребра - три от останките на Франческо и едно от тези на Джовани.
Двамата братя са погребани в параклисите на Медичите - фамилния мавзолей в базиликата "Сан Лоренцо" във Флоренция. Фактът, че при Франческо са открити следи от два различни вида маларийни паразити, съответства на предишни анализи на белгийски останки от същия исторически период, които също показват едновременно заразяване с повече от един вид малария. Според Очоа обаче са необходими още по-задълбочени генетични анализи, за да се потвърди, че подобно съвместно разпространение е било характерно и за Централна Италия през XVI век.
Щамът на P. falciparum, открит в останките на Джовани де Медичи, съдържа две уникални генетични мутации. Според авторите те вероятно са възникнали, докато паразитът се е разпространявал из Европа и популацията му е нараствала.
"Изследването на древна ДНК ни позволява не само да диагностицираме малария при хора, живели преди векове, но и да разберем как са еволюирали различните видове на паразита. Това помага да проследим по какъв начин причинителят се е приспособявал с течение на времето", обяснява Очоа.
Историческите архиви подробно описват симптомите на двамата братя и лечението, на което са били подложени. Кардинал Джовани се заразява с малария през 1562 г. по време на пътуване до тосканското крайбрежие заедно с майка си Елеонора Толедска и по-малкия си брат Гарция. По онова време крайбрежните блата били известни като място, където масово се размножавали комарите, пренасящи болестта.
И тримата развиват повтарящи се пристъпи на висока температура и умират в рамките на един месец. Джовани е едва на 19 години.
 |
| Бианка Капело - втората съпруга на Франческо I де Медичи. Портрет на Сципионе Пулцоне от 1584 г. Източник: Public domain via Wikimedia Commons |
През 1587 г. Франческо де Медичи и съпругата му Бианка Капело посещават семейната вила в Поджо, разположена сред блатисти оризища, където също изобилствали комари.
След пристъпи на периодична треска, характерни за маларията, двамата умират в два последователни дни. Именно бързината, с която настъпва смъртта им, поражда слуховете, че братът и политически съперник на Франческо - кардинал Фердинандо де Медичи, ги е отровил с арсен.
Докладите на придворните лекари от онова време описват симптомите като типични за маларията, известна сред жителите на Централна Италия като "терцианна треска". В документите са описани и използваните методи на лечение, включително кръвопускането - широко разпространена практика, която вероятно е причинявала повече вреда, отколкото полза.
Предишни имунологични изследвания на екипа от Университета в Пиза вече бяха показали, че и Джовани, и Франческо са били носители на Plasmodium falciparum. Досега обаче липсваше генетичен анализ на костните им останки, който окончателно да потвърди тези резултати.
"Още приживе и двамата са били диагностицирани въз основа на симптоми като периодичната треска, характерна за маларията", казва Валентина Джуфра, професор по история на медицината в Университета в Пиза и съавтор на изследването.
"Генетичният анализ потвърждава историческите сведения и резултатите от предишните ни проучвания. Вече можем с научна сигурност да заявим, че великият херцог Франческо де Медичи е починал от малария, а не вследствие на отравяне", заключава тя.
Маларията е била ендемично заболяване в Централна Италия още от Античността до XX век, когато мащабни кампании успяват да я изкоренят от региона. В много други части на света обаче болестта продължава да представлява сериозна заплаха за общественото здраве.
По данни на Световната здравна организация през 2024 г. в света са регистрирани около 282 милиона случая на малария, довели до приблизително 610 000 смъртни случая.
Откриването на този древен щам и неговите специфични мутации дава на учените рядка възможност да проследят как причинителят на маларията се е променял през вековете и как се е приспособявал в хода на своята еволюция.