 |
| Снимка: БТА/АП |
Източник: dnes.dir.bg
В продължение на десетилетия Германия живееше в ясни и разбираеми обществени рамки. Екстремистката идеология се заклеймяваше като маргинална и до 2017 г. нямаше своя представител в Бундестага.
В консервативните кръгове критиката към Вашингтон се възприемаше като антиамериканизъм, а предупрежденията за агресивните намерения на Русия предизвикваха у левите асоциации с опити за преразглеждане на резултатите от Втората световна война. На международната сцена ФРГ се намираше в геополитическата "сянка" на САЩ. Третата държава в света по номинален БВП по редица историко-обществени причини не желаеше да превърне икономическото си влияние в политическо. Цялата външнополитическа концепция на съвременната германска държава се основаваше на европейската солидарност, евроатлантизма, приоритета на дипломацията и миротворчеството. Но след две епохални събития - началото на широкомащабната агресия на Русия срещу Украйна и завръщането на Тръмп на президентския пост - политическата класа в Берлин трябваше спешно да преразгледа своите приоритети, пише изданието ipg-journal.Настоящото правителство, съставено от консерватори (ХДС/ХСС) и социалдемократи (ГСДП), неведнъж е правело остри външнополитически изявления за необходимостта от укрепване на Европейския съюз, противопоставяне на "тръмпизма" и дългосрочно сдържане на Русия.
По всяка вероятност Германия възнамерява да играе ключова роля в този процес, а изявленията се подкрепят с конкретни действия. Но амбициозните планове могат да бъдат ограничени от три предизвикателства, пред които Берлин е изправен днес.
Вътрешнополитическа нестабилност
В Германия парламентаризмът и федерализмът са основните фактори, които "свързват" цялата система на държавно управление. Залогът за успеха на "германската машина" е синхронизираната работа на всички нива и клонове на властта. Но в момента идеалният модел на германската държавност е получил забележима пукнатина.
Крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" (АзГ) не просто критикува всички останали политически сили в страната, а фактически предлага концепция за развитие, изпълнена с мигратофобия, етнонационализъм и преувеличен евроскептицизъм. Тя се противопоставя на основите на обществения договор, действал в Германия от момента на обединението на страната, и при това стабилно заема челни места в рейтингите, разполага с втората по брой фракция в Бундестага и значително представителство във всички ландтагове. Партията вече не е "източногермански феномен" и през последните пет години удвои популярността си в Западна Германия, както показаха неотдавнашните избори в провинция Баден-Вюртемберг.
АзГ постоянно е съпътствана от скандали, а нейните видни политици са обвинявани в сътрудничество с чуждестранни специални служби и в шуробаджанащина. Това обаче не води до забележимо понижение на рейтинга на партията. В такива условия демократичните сили прилагат стратегията на "брандмауер" - отказ от каквато и да е кооперация с АзГ, да не говорим за коалиция. Засега ангажиментите се спазват, но такава стратегия има и своята тъмна страна. Четири от шестте правителства през последните 20 години се състояха от ХДС/ХСС и СДПГ, докато през предходните петдесет години такъв формат беше прилаган само веднъж. Липсата на традиционна партия в опозицията - било то консерватори или левоцентристи - оказва негативно влияние върху баланса на силите в страната. На регионално ниво се създават правителства на малцинството, разчитайки на подкрепата на Лявата партия, а коалиционни партньори на демократите принудително стават дори левите радикали от "Съюза на Сара Вагенкнехт". След редица избори през 2026 г. броят на такива коалиции по принципа "срещу крайнодесните" най-вероятно ще се увеличи. На този фон се наблюдава спад в доверието на гражданите към държавните институции и медиите. Най-ярко това се проявява сред младежта.
Забележимо е спаднал и личният рейтинг на ключовите политици, започвайки от канцлера Фридрих Мерц, с изключение може би само на министъра на отбраната Борис Писториус. В обществото възниква феноменът на носталгията по времената на управлението на Ангела Меркел, асоциирани със стабилност и предсказуемост.
Икономическата уязвимост
За да реализира проекта си за лидерство, Германия се нуждае от огромни финансови средства. Само реформата на Бундесвера и прилагането на пакета от мерки за повишаване на сигурността на критичната инфраструктура ще струват на държавния бюджет стотици милиарди евро. Притокът на тези средства трябва да бъде осигурен от икономическия растеж и стабилните външни пазари.
По редица показатели ФРГ влиза в тройката на световните износители. Икономиката, ориентирана към износ, е едновременно сила и слабост. Предимствата се състоят в значителни бюджетни постъпления, световно признание на продукцията Made in Germany, развитие на технологиите и създаване на работни места. Недостатъкът се състои в уязвимостта на икономиката, нейната зависимост от ситуацията на външните пазари и от световната политика като цяло. При това кризите нанасят двоен удар: нарушаване на веригите на доставки и ръст на цените на енергийните ресурси, което се усеща особено остро от енергоемките производства - флагмани на германската индустрия, като химическата промишленост, производството на автомобили и машиностроенето.
Общите щети за Германия от пандемията на COVID-19 през 2020-2022 г., войната на Русия срещу Украйна и американските търговски мита, вече въведени от Доналд Тръмп от началото на 2025 г., възлизат на до 1 трилион евро. Новата война срещу Иран може да увеличи сметката на загубите с 40-80 млрд. евро.
Външен натиск
Във външната политика Германия е отборен играч. За Берлин е важно и обичайно да действа не самостоятелно, а в тясно сътрудничество с партньорите си в рамките на Европейския съюз, НАТО и цялата западна общност. Но всяка нова криза свидетелства за поредната пукнатина в "сградата" на западния свят. Залогът на "магията на Мерц" в контактите с Тръмп, надеждата, че двама "бизнесмени" ще успеят да създадат взаимноприемлив формат на американо-германските отношения, не се оправда. И от това се възползват противниците на европейското единство в самата Европа и извън нея.
Федералното правителство вече три пъти за по-малко от три месеца през тази година се наложи да прави труден избор: да се противопостави на Вашингтон или да търси компромиси. Така беше през януари, в разгара на заплахите срещу Гренландия и след атаката срещу Каракас, последвана от отвличането на тогавашния лидер на Венецуела Николас Мадуро, както и през март, след началото на американско-израелската операция срещу Иран. Намирайки се на кръстопът между противоположни позиции (между евроатлантиците, привържениците на буквалното спазване на международното право, пацифистите и правозащитниците), управляващата коалиция трябваше да взема решения, които неизбежно предизвикваха недоволство у част от обществото.
Руско-украинската война продължава - това е най-кървавият и мащабен въоръжен конфликт в Европа от края на Втората световна война насам. Берлин, който категорично осъди агресията на Москва и се превърна в основен съюзник на Киев, пое редица финансови и дипломатически ангажименти в условията на непредсказуемост от страна на администрацията на САЩ. Тези процеси са свързани със значителни разходи, при това не само финансови. Германия трябва да убеждава европейските си съюзници в необходимостта от продължаване и дори засилване на подкрепата за Украйна, както и в реалността на руските заплахи за Европа, независимо от географската отдалеченост на страните от източната граница на общността. Бундестагът прие безпрецедентно решение, като освободи бюджетните разходи за сигурност и помощ за Киев от действието на "дълговата спирачка". Вътре в страната е необходимо да се продължи да се обяснява на населението, че Украйна не може да бъде оставена в беда, дори и с оглед на националните икономически проблеми.
По същество Германия няма друг исторически избор, освен да заяви сериозно претенциите си за лидерство и в новия "свят без правила" да се превърне- в сътрудничество със своите съюзници - в онзи полюс на силата, който е готов да спазва правилата. Берлин вече предприе редица стъпки в тази посока, като стана инициатор на нов национален и общоевропейски курс. Германия успя да създаде до голяма степен уникален модел на сдържания и противовеси, на функциониращи държавни институции, осигуряващи политическа конкуренция, свободи и върховенство на закона. Развитата икономика и високата култура на производство създават надеждна финансова основа за политиката. Гражданското общество в страната, където всеки трети възрастен жител работи на доброволни начала, прави този модел устойчив. Основният проблем е дали германските политици ще имат достатъчно последователност и кураж, за да не се отклонят от избрания път.