Автор:Антон Тодоров
"Нашата
България" е едно добро име за проект на президента Румен Радев. Това
заявил пред БНТ бившият началник на кабинета на пРезидента - Иво
Христов.България не е "ваша",
негодници! От няколко поколения съсипвате и страната, и нацията, която
живее тук. Вашето капище е в Кремъл, в Московия. При въпросния Иво "ГРУ"
Христов червената звезда на кулата в Кремъл е пътеводна от поне три
поколения. Син на кадрови офицер от РУМНО (ГРУ) и внук на шумкари.
Каква е истината за този човек и неговия произход, който без съмнение ще бъде част от прокремълския проект на Радев?
Иво Христов Петков е роден на 8 октомври 1970 г. в Истанбул. Защо пък там се питат българчетата и чакат отговор. Ето Ви отговора – защото по това време бащата на Иво Христов е вицеконсул в Генералното консулство на НРБ в Истанбул, отговарящ по културните въпроси. Това обаче е неговата длъжност за прикритие. Истинското занимание на Христо Христов е военното разузнаване. Той е кадрови офицер от комунистическото военно разузнаване РУМНО.
Но нека започна поред. Бащата на Иво Христов, Христо Петков Христов е роден на 29 март 1932 г. в с. Кормянско, което се намира в днешната община Севлиево. Баща му Петко Христов Петков, дядото на Иво, става член на БКП през октомври 1944 г., т.е. веднага след болшевишкия преврат. Братът на дядо му, Симеон Христов Петков, е ятак на Габровско-Севлиевския шумкарски отряд. Води се и политзатворник. Сестра им, Велка Христова Сърцанова, е ятак на шумкарите-терористи от отряда „Чавдар“! От същия шумкарски сой е и майката на Иво Христов – Любка Христова, с която Христо Христов сключва брак през 1960 г. Баща й Иван Кафалиев през 1920 г. става член-основател на Българския комунистически младежки съюз в гимназията в Пирдоп. Взема участие в Септемврийския метеж през 1923 г. Активен шумкар през периода 1941/44 г. в I-ва софийска военно-оперативна зона.Признат е за активен борец против фашизма и капитализма. Майка й – също. В дома на родителите й на ул.„Малуша“ 12 са се провеждали заседания на нелегалния Софийски областен комитет на БРП (комунисти)и щаба на I-ва военно-оперативна зона. В дома им са се укривали членове на ЦК на нелегалното Политбюро - просъветските терористи Христо Михайлов, Методи Шатаров, Лиляна Дмитрова, касапинът Владо Тричков, Боян Българанов, неграмотният хитрец от Правец Тодор Живков, масовият килър след 9 септември Георги Чанков, както и Здравко Георгиев – тогава началник-щаб на Първа Софийска въстаническа оперативна зона, а след 9 септември 1944 г. - началник на военното разузнаване на ГЩ на БНА (1948-1951), заместник-министър на отбраната, а в периода 1970-1976 г. е заместник-министър на вътрешните работи. Любка Христова, майката на Иво Христов, е завършила през 1957 г. Държавния икономически институт в Москва (Институт "Бауман"). След завръщането си в България за кратко работи като икономист в Министерството на леката промишленост, след което постъпва на работа в Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина, където 10 г. работи като съветник в сектор „СССР“
След това се прехвърля в Държавно сдружение за българска книга и печат като гл. специалист в отдел „Международен“. Пълна болшевизация и съветизация, истински потрес дотук от профила на семейството на бъдещия, може би най-важен човек в партията на Румен Радев.
Да видим какво се случва с бащата на Иво Христов - там нещата тепърва започват да стават интересни. След 9 септември 1944 г. във всички части на армията се изграждат политотдели, които поддържат тесни връзки със съответните комитети на БКП. За тяхната подготовка в принципите и постулатите на сталинизма през 1950 г. е открито Народно военно-политическо училище „Й. В. Сталин“, а през 1951 г. - и Военно-политическа академия. Бащата на Иво Христов през 1951 г. завършва курс за политически офицери в същото училище, където е обучен да провежда сталинистката политика в армията. Веднага след завършването е назначен в БНА и 11 години служи на различни длъжности като партийно-политически работник. Достига да заместник-командир по политическата част (ЗКПЧ) на батальон. Член е на БКП от 1953 г., многократно е избиран за секретар на партийното бюро и член на партийните комитети в различни поделения. В качеството си на такъв дори е избиран и за член на Градския комитет на БКП в Михайловград (дн. Монтана). През 1962 г. се ражда сестрата на Иво Христов, Мариета. Година по-късно баща им завършва задочно Юридическия факултет на Софийския университет „Кл. Охридски“. Междувременно в периода 1962-1964 г. Христо Христов завършва курс по турски език в школата на МВР „Г. Димитров“ в София.
От 19 октомври 1964 г. е приет на работа като кадрови офицер във военното разузнаване РУМНО – най-мракобесната и просъветска структура в комунистическа България. До 1966 г. е на прикритие като съветник в Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина. През 1967 г. е прехвърлен на прикритие в Министерството на външните работи с ранг III-ти секретар, като от юни 1967 г. е на работа в Генералното консулство на НРБ в Истанбул като вицеконсул, отговарящ по културните въпроси. Там на 8 октомври 1970 г. се ражда Иво Христов. Една година по-късно баща му Христо Христов прави стремителна кариера – става секретар с II-ри ранг, а няколко месеца по-късно вече е секретар с I-ви ранг. В резидентурата на РУМНО в Истанбул Христо Христов се подвизава с псевдоним „Бояджиев“.
Една година е и партиен секретар на първичната партийна организация там. Семейството му остава в Истанбул до 1972 г., когато през май Христов получава разпореждане да се върне в България. Човекът очевидно ще расте в двете кариери – тази на дипломат (прикритието) и втората, по-важната – на комунистически военен разунавач. И наистина, в периода 1 септември 1973 - 24 юни 1974 г. Христо Петков Христов е изпратен на 10-месечно обучение във Военно-дипломатическата академия на ГРУ на Съветската армия в Москва! Три години по-късно, през 1977 г., Хр. Христов отново пристига във Военно-дипломатическата академия на ГРУ на Съветската армия. Този път на специален курс за ръководни кадри! През 1978 г. вече е с ранг „съветник“ в МВнР. През декември 1984 г. Христо Петков Христов е изпратен в Посолството на НРБ в Брюксел като съветник по политическите въпроси.
Това е прикритието му. А по-важната му дейност е на резидент на РУМНО в Брюксел! Вече е полковник и в резидентурата под прикритие (РП) на РУМНО в Брюксел се подвизава с псевдоним „Дилянов“. Работи здраво срещу НАТО и ЕИО в полза на общата антинатовска и антиамериканска политика на ГРУ и РУМНО. Вербува и ръководи агентура, провежда разузнавателни и активни мероприятия срещу НАТО. Мандатът му като резидент на комунистическото военно разузнаване продължава четири години – до август 1988 г . Уволнен е и зачислен в запаса със Заповед Р-03/21.03.1991 г.
И накрая - много моля, не досаждайте с глупавото и празно заявление, че той не можел да носи отговорност за баща си. Никой не говори, че той трябва да носи такава отговорност. Нещата са далеч по-сложни и (...) морални. Мислите ли, че е възможно син на хитлеристки полковник от Абвера да получи място в президентския екип в Германия например? Или изобщо да участва в германската политика? Не, нали?
Каква е истината за този човек и неговия произход, който без съмнение ще бъде част от прокремълския проект на Радев?
Иво Христов Петков е роден на 8 октомври 1970 г. в Истанбул. Защо пък там се питат българчетата и чакат отговор. Ето Ви отговора – защото по това време бащата на Иво Христов е вицеконсул в Генералното консулство на НРБ в Истанбул, отговарящ по културните въпроси. Това обаче е неговата длъжност за прикритие. Истинското занимание на Христо Христов е военното разузнаване. Той е кадрови офицер от комунистическото военно разузнаване РУМНО.
Но нека започна поред. Бащата на Иво Христов, Христо Петков Христов е роден на 29 март 1932 г. в с. Кормянско, което се намира в днешната община Севлиево. Баща му Петко Христов Петков, дядото на Иво, става член на БКП през октомври 1944 г., т.е. веднага след болшевишкия преврат. Братът на дядо му, Симеон Христов Петков, е ятак на Габровско-Севлиевския шумкарски отряд. Води се и политзатворник. Сестра им, Велка Христова Сърцанова, е ятак на шумкарите-терористи от отряда „Чавдар“! От същия шумкарски сой е и майката на Иво Христов – Любка Христова, с която Христо Христов сключва брак през 1960 г. Баща й Иван Кафалиев през 1920 г. става член-основател на Българския комунистически младежки съюз в гимназията в Пирдоп. Взема участие в Септемврийския метеж през 1923 г. Активен шумкар през периода 1941/44 г. в I-ва софийска военно-оперативна зона.Признат е за активен борец против фашизма и капитализма. Майка й – също. В дома на родителите й на ул.„Малуша“ 12 са се провеждали заседания на нелегалния Софийски областен комитет на БРП (комунисти)и щаба на I-ва военно-оперативна зона. В дома им са се укривали членове на ЦК на нелегалното Политбюро - просъветските терористи Христо Михайлов, Методи Шатаров, Лиляна Дмитрова, касапинът Владо Тричков, Боян Българанов, неграмотният хитрец от Правец Тодор Живков, масовият килър след 9 септември Георги Чанков, както и Здравко Георгиев – тогава началник-щаб на Първа Софийска въстаническа оперативна зона, а след 9 септември 1944 г. - началник на военното разузнаване на ГЩ на БНА (1948-1951), заместник-министър на отбраната, а в периода 1970-1976 г. е заместник-министър на вътрешните работи. Любка Христова, майката на Иво Христов, е завършила през 1957 г. Държавния икономически институт в Москва (Институт "Бауман"). След завръщането си в България за кратко работи като икономист в Министерството на леката промишленост, след което постъпва на работа в Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина, където 10 г. работи като съветник в сектор „СССР“
След това се прехвърля в Държавно сдружение за българска книга и печат като гл. специалист в отдел „Международен“. Пълна болшевизация и съветизация, истински потрес дотук от профила на семейството на бъдещия, може би най-важен човек в партията на Румен Радев.
Да видим какво се случва с бащата на Иво Христов - там нещата тепърва започват да стават интересни. След 9 септември 1944 г. във всички части на армията се изграждат политотдели, които поддържат тесни връзки със съответните комитети на БКП. За тяхната подготовка в принципите и постулатите на сталинизма през 1950 г. е открито Народно военно-политическо училище „Й. В. Сталин“, а през 1951 г. - и Военно-политическа академия. Бащата на Иво Христов през 1951 г. завършва курс за политически офицери в същото училище, където е обучен да провежда сталинистката политика в армията. Веднага след завършването е назначен в БНА и 11 години служи на различни длъжности като партийно-политически работник. Достига да заместник-командир по политическата част (ЗКПЧ) на батальон. Член е на БКП от 1953 г., многократно е избиран за секретар на партийното бюро и член на партийните комитети в различни поделения. В качеството си на такъв дори е избиран и за член на Градския комитет на БКП в Михайловград (дн. Монтана). През 1962 г. се ражда сестрата на Иво Христов, Мариета. Година по-късно баща им завършва задочно Юридическия факултет на Софийския университет „Кл. Охридски“. Междувременно в периода 1962-1964 г. Христо Христов завършва курс по турски език в школата на МВР „Г. Димитров“ в София.
От 19 октомври 1964 г. е приет на работа като кадрови офицер във военното разузнаване РУМНО – най-мракобесната и просъветска структура в комунистическа България. До 1966 г. е на прикритие като съветник в Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина. През 1967 г. е прехвърлен на прикритие в Министерството на външните работи с ранг III-ти секретар, като от юни 1967 г. е на работа в Генералното консулство на НРБ в Истанбул като вицеконсул, отговарящ по културните въпроси. Там на 8 октомври 1970 г. се ражда Иво Христов. Една година по-късно баща му Христо Христов прави стремителна кариера – става секретар с II-ри ранг, а няколко месеца по-късно вече е секретар с I-ви ранг. В резидентурата на РУМНО в Истанбул Христо Христов се подвизава с псевдоним „Бояджиев“.
Една година е и партиен секретар на първичната партийна организация там. Семейството му остава в Истанбул до 1972 г., когато през май Христов получава разпореждане да се върне в България. Човекът очевидно ще расте в двете кариери – тази на дипломат (прикритието) и втората, по-важната – на комунистически военен разунавач. И наистина, в периода 1 септември 1973 - 24 юни 1974 г. Христо Петков Христов е изпратен на 10-месечно обучение във Военно-дипломатическата академия на ГРУ на Съветската армия в Москва! Три години по-късно, през 1977 г., Хр. Христов отново пристига във Военно-дипломатическата академия на ГРУ на Съветската армия. Този път на специален курс за ръководни кадри! През 1978 г. вече е с ранг „съветник“ в МВнР. През декември 1984 г. Христо Петков Христов е изпратен в Посолството на НРБ в Брюксел като съветник по политическите въпроси.
Това е прикритието му. А по-важната му дейност е на резидент на РУМНО в Брюксел! Вече е полковник и в резидентурата под прикритие (РП) на РУМНО в Брюксел се подвизава с псевдоним „Дилянов“. Работи здраво срещу НАТО и ЕИО в полза на общата антинатовска и антиамериканска политика на ГРУ и РУМНО. Вербува и ръководи агентура, провежда разузнавателни и активни мероприятия срещу НАТО. Мандатът му като резидент на комунистическото военно разузнаване продължава четири години – до август 1988 г . Уволнен е и зачислен в запаса със Заповед Р-03/21.03.1991 г.
И накрая - много моля, не досаждайте с глупавото и празно заявление, че той не можел да носи отговорност за баща си. Никой не говори, че той трябва да носи такава отговорност. Нещата са далеч по-сложни и (...) морални. Мислите ли, че е възможно син на хитлеристки полковник от Абвера да получи място в президентския екип в Германия например? Или изобщо да участва в германската политика? Не, нали?
Когато Арнолд
Шварценегер се кандидатира за губернатор на Калифорния през 2003 г.
излезе информация от австрийските архиви, че неговият баща Густав
Шварценегер е бил член на национал-социалистическата партия от 1938 г.
После Асошиейтед прес доказа, че година по-късно бащата на актьора става
и щурмовак в СА, факт, който за малко да го препъне по пътя към
губернаторския пост. Но в САЩ никой не започна да мърмори, че някакви
много злобни хора, хейтъри, са вдигнали мерника на Арни.
Напротив,
изследването на произхода и миналото на кандидатите за публични постове
там се разбира като много важно и отговорно задължение на медиите. Писал
съм го, ще го напиша отново – идеята на проучването на биографиите на
публичните лица има една много значима цел. И тя е на базата на
събраната информация и анализа й със специфичните инструменти на
биографичното изследване да се открият потенциални неприемливи или
съмнителни „заложби“ за публичната функция, която иска да изпълнява
съответното лице.
Тук туземното население обикновено е възмутено от
подобен интерес. Защо тогава непрекъснато се оказва изненадано от
поведението и решенията на „любимците“ си, но винаги, след като е
гласувало безпаметно за тях? Колко е прав Джордж Бърнард Шоу, който беше
отбелязал някъде, че демокрацията е най-справедливата система – никога
не дава управление по-добро от това, което избирателите заслужават.