 |
| Снимка: БТА |
Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание прие на първо четене законопроекта за държавния бюджет на България за 2026 г. с 12 гласа "за" и 8 "против", без въздържали се. Проектът, представен от министъра на финансите Теменужка Петкова, идва на фона на прехода към еврото от 1 януари 2026 г. и след оттеглянето на предишния вариант през ноември.
Новата версия залага на икономически растеж от 2,7%, инфлация от 3,5% и дефицит от 3% от БВП, но предизвика остри реакции от опозицията, синдикатите и бизнеса. Паралелно бяха одобрени и бюджетите на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).Макроикономическите прогнози и фискални рамки
Според есенната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите, икономиката ще нарасне с 2,7% през 2026 г., докато инфлацията ще остане на ниво от 3,5%, подобно на 2025 г. Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) предвижда дефицит от 3% от БВП през 2026 г., намаляващ до 2,8% през 2027 г. и 2,4% през 2028 г. Държавният дълг се очаква да достигне 37,6 млрд. евро (31,3% от БВП) през 2026 г., нараствайки до 49 млрд. евро (36,6% от БВП) през 2028 г. Максималният нов дълг за 2026 г. е до 10 млрд. евро, включително 3,2 млрд. евро по линия на инструмента SAFE за европейската отбрана.
Фискалният резерв към края на 2026 г. е фиксиран на минимум 2,4 млрд. евро. Приходите по КФП са 50,402 млрд. евро, а разходите - 54,051 млрд. евро, което представлява 40,1% от БВП. С активираната клауза за дерогация по отношение на отбранителните разходи, те падат под 40%. Капиталовите разходи са 7,020 млрд. евро, от които 3,165 млрд. евро са национално финансиране и 3,855 млрд. евро - европейско, включително от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).
Министър Петкова подчерта, че приходите разчитат на мерки за подобряване на събираемостта, които вече са донесли 8,6 млрд. евро допълнително до октомври 2025 г.
Социални и данъчни промени: Заплати, пенсии и облекчения
Бюджетът залага увеличение на минималната работна заплата от 550,67 евро на 620,20 евро от 1 януари 2026 г. Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се е същият - 620,20 евро, а максималният за всички - 2300 евро. Пенсиите се осъвременяват от 1 юли 2026 г. по "швейцарското правило" с очаквано увеличение от 7-8%.
Сред ключовите разходни политики са:
- Увеличение на обезщетението за отглеждане на дете до 2 г. от 398,81 евро на 460,17 евро;
- Аналогично увеличение за отглеждането от бащата до 8 г.;
- Повишаване от 50% на 75% на обезщетенията при неизползване на отпуска за бременност и раждане;
- 10% увеличение на разходите за персонал в бюджетната сфера, без автоматични механизми;
- Запазване на политиката за педагогическите специалисти;
- 30 млн. евро за подкрепа на лекари-специализанти;
- Увеличение на средствата за общини до 5,077 млрд. евро (ръст от 11,3%).
Данъчните промени включват разширяване на стоките с висок фискален риск, облекчения за научноизследователска дейност, електронно проследяване на транспорт, поетапно увеличаване на акцизите върху тютюна и повишение на таксата за хазарт от 20% на 22%.
Реакциите от бизнеса и синдикатите
Румен Радев от Асоциацията на индустриалния капитал похвали отменянето на мерки като увеличение на данък дивидент и осигуровки, както и намаляването на щатните бройки. Добри Митрев от Българската стопанска камара нарече бюджета "по-добър от предишния", призовавайки за реформи през 2027 г. Боян Николаев от КРИБ подкрепи проекта заради еврозоната и овладяването на инфлацията.
Синдикатите бяха по-резервирани. Пламен Димитров от КНСБ отбеляза напрегнатата приходна част и риска от неизпълнение, но подчерта, че дефицитът е свързан с капиталови разходи, не със заплати. Ася Гонева от КНСБ подкрепи 10%-ното увеличение на възнагражденията в публичния сектор.
Общините изразиха притеснения. Силвия Георгиева от Националното сдружение на общините предупреди, че съкращаването на щатни бройки ограничава автономията им, особено за висококвалифицирани позиции. Борис Бонев от "Спаси София" поиска повече средства за градския транспорт - до 83 млн. евро. Ваня Григорова подчерта нуждата от инвестиции в инфраструктурата на столицата.
Опозиционни критики
Опозицията бе остра. Асен Василев от ПП-ДБ обвини в надценяване на приходите от ДДС с 1,5 млрд. евро, което може да доведе до дефицит над 3%. Той посочи отлагане на повишенията на данъци и осигуровки с година и намаляване на разходите за наука, образование и култура. Мартин Димитров предупреди за спад в индустрията и износа, цитирайки Фискалния съвет за надценени приходи и риск от дефицит над 5%. Цончо Ганев от "Възраждане" свърза еврозоната с данъчни повишения, а Красимир Манов от МЕЧ попита защо са премахнати средства за придобиване на "Лукойл". Мария Илиева от "Величие" нарече приходите "прекалено оптимистични", а Мехмед Салим от "Алианс за права и свободи" отказа подкрепа заради набързо направения проект.
Бюджетът на ДОО: Увеличения и дефицит
Бюджетът на ДОО за 2026 г., представен от управителя на НОИ Весела Караиванова, предвижда приходи от 8,427 млрд. евро (ръст от 2025 г.) и общи приходи с трансфери от 15,260 млрд. евро, включително 6,832 млрд. евро от централния бюджет. Осигурителните вноски за фонд "Пенсии" остават непроменени, а максималният осигурителен доход е 2300 евро - леко намален от предишния проект.
Ключови промени в проекта са увеличение на обезщетенията за деца, запазване на обезщетенията за безработица и осъвременяване на пенсиите с 7-8%. Караиванова подчерта ръста от политиките за заплати и доходи.
Богомил Манов от Фискалния съвет предупреди за по-бърз ръст на разходите от приходите, което може да доведе до повишения. Мария Минчева от БСК похвали отменянето на увеличенията на вноски, призовавайки за дългосрочна визия. Асен Василев от ПП-ДБ обвини в "отлагане на безобразията" и късане на връзката между принос и права. Министърът на труда Борислав Гуцанов защити бюджета като компромис, подчертавайки увеличенията и ниската минимална заплата в ЕС.
Бюджетът на НЗОК: Електронна карта и протести
Бюджетът на НЗОК за 2026 г. е 5,289 млрд. евро, т.е. ръст от 9,2% спрямо 2025 г. Приходите от вноски са 3,154 млрд. евро, а разходите за здравни плащания - 4,921 млрд. евро (ръст 8,5%). Вноската остава 8%. Управителят Петко Стефановски акцентира върху 40 млн. евро за електронна здравна карта - инструмент за идентификация, контрол и достъп до досиета.
Любослав Костов от КНСБ поиска средства за медицински специалисти чрез колективни договори. КРИБ и БСК подкрепиха проекта за оптимизация. Добрин Иванов от АИКБ критикува дисбаланса към болничната помощ, пренебрегвайки превенцията. Ваня Григорова попита как ще се реши дефицитът на кадри. ПП-ДБ обяви бюджета за "по-лош" - без правила за минимални заплати и контрол. Асен Василев го нарече "човеконенавистен", а Мартин Димитров предложи търгове за лекарства и уведомления за услуги.
Министърът на здравеопазването Силви Кирилов отхвърли критиките, подчертавайки предвидените 30 млн. евро за специализанти и 10% увеличение за сестрите, плюс възможности от болниците.