Политическа буря около енергийната сигурност на България и бъдещето на рафинерията в Бургас се разрази у нас след наложените от САЩ санкции върху руските петролни гиганти "Роснефт" и "Лукойл".
Докато някои политици и експерти предупреждават за потенциални проблеми с доставките и поскъпване на горивата, други настояват, че реален риск за страната няма.Санкциите, обявени от Министерството на финансите на САЩ (OFAC), замразяват активи в САЩ и забраняват на американски компании да извършват бизнес с "Роснефт" и "Лукойл". Мерките включват и заплаха за вторични санкции срещу чуждестранни банки и рафинерии, които улесняват търговията с руска петролна продукция.
За България - където "Лукойл Нефтохим Бургас" е ключов елемент от енергийната инфраструктура - това предизвика тревога за снабдяването с горива, стабилността на цените и националната сигурност.
Управляващите нащрек, но успокояват
Премиерът Росен Желязков увери от Брюксел, че санкциите няма да спрат снабдяването на "Лукойл Нефтохим". "Компанията отдавна не работи с руски петрол. Възможностите са свързани със скрининг, с назначаването на особен управител и всички опции, които нашето законодателство позволява", посочи той, като добави, че правителството трябва да има "много ясен отговор" по казуса до 21 ноември. От управляващото мнозинство звучат уверения, че действията са изпреварващи.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви: "Считам, че съм доста информиран човек. Изпреварихме събитията. Готови сме и с второ четене на проектозакона, имаме всички опции за евентуално действие, ако се наложи."
Той все пак предупреди, че "това е деликатен въпрос, свързан с енергетиката и финансовата стабилност. Можем да останем и без гориво в един момент." А президентът Румен Радев лаконично отбеляза: "Очаквам да вземем всички мерки, така че да няма криза на горивата в България - това е изключително важно!"
Към уверенията за стабилност се присъедини и председателят на парламентарната комисия по бюджет и финанси Делян Добрев, според когото не се очакват сътресения на пазара на горива.
"Българският парламент действа изпреварващо и знаете, че ние преди около три седмици приехме на първо четене законопроект, с който продажбата на "Лукойл" минава през санкция на държавата - първо на ДАНС, после през Министерски съвет. Тоест ние мерките сме ги взели дори изпреварващо", обясни Добрев.
Той подчерта, че няма основание за притеснение сред потребителите: "Не очаквам каквито и да е било сътресения на пазара на горива. Хората трябва да бъдат спокойни. Европейският пазар е голям, производителите на горива са много."
По думите му санкциите "не са от такъв характер, че да възпрепятстват нормалната работа на рафинерията", но призна, че е възможно те да повлияят на евентуална бъдеща продажба на активите на компанията в България: "Частен е собственикът, но е възможно да има ефект и в двете посоки."
"Можем да останем без гориво..."?
В противоположния лагер реакциите звучат далеч по-рязко.
Ивайло Мирчев от ПП-ДБ поиска спешно изслушване на ресорните министри и представител на БНБ в Енергийната комисия: "Рафинерията е част от стратегическата инфраструктура на страната. Изключително опасно е, ако рязко попадне под санкции и трябва да знаем какво трябва да се предприеме, за да няма криза на пазара на горива."
Рискът от прекъсване на доставките е реален и ситуацията изисква спешна готовност от страна на държавата, за да се предотвратят сериозни проблеми за крайните потребители, коментира лидерът на ПП Асен Василев.
"Ако "Лукойл" спре да работи, това ще доведе до прекъсване на подаването на горива към страната. Нямаме достатъчен капацитет за внос, така че няма как да се покрие цялата необходимост в страната", предупреди той и попита кабинетът има ли готов план за действие.
Василев припомни, че по време на кабинета Денков е бил изготвен такъв план в случай на подобна криза. "Имаше договори за чужди екипи, които да влязат в рафинерията, и при необходимост да се назначи специален управител, за да се гарантира, че няма да има прекъсване на производството и подаването към мрежата от бензиностанции в страната. Трябва да питате текущия кабинет къде им е планът, имат ли такъв и съответно дали и кога ще го задействат", обясни той.
Радостин Василев от партия МЕЧ също предупреди за възможно поскъпване на горивата и проблеми с доставките, като предложи парламентът да обсъди вариант за държавен контрол върху рафинерията. "Ще има огромен проблем с доставките, ако "Лукойл" продължи да бъде собственик на бургаската рафинерия", каза той, подчертавайки пряката връзка между собствеността на компанията и националната сигурност.
Санкциите на "Лукойл", наложени от САЩ, със сигурност ще повлияят на пазара на цените и те ще тръгнат нагоре, смята депутатът Мария Илиева от "Величие". Тя подчерта, че това е нейно мнение и не може да ангажира цялата партия "Величие" с него. Подобни санкции нарушават конкурентната среда, обясни Илиева. Според нея няма да има интерес от чужди инвеститори, ако тяхната инвестиция не е сигурна и може да им се наложи санкция.
От своя страна Костадин Костадинов от "Възраждане" минимизира опасностите. "Санкциите няма да имат ефект върху България, защото "Лукойл Нефтохим Бургас" работи с доставчици извън ЕС още от 2022 г. Единственият риск е политически - някои партии ще се опитат да използват ситуацията, за да откраднат този бизнес."
Експертите: Рискове, но и възможност за промяна
Бившият министър на икономиката Лидия Шулева предупреждава, че санкциите могат да блокират танкерите с руски петрол, макар и индиректно, което би наложило търсене на алтернативни доставчици от ЕС, Близкия изток или други региони.
Подобен преход би гарантирал непрекъсната работа на рафинерията, но вероятно при по-висока цена на суровината, което може да се отрази върху крайните цени на горивата", коментира тя.
Икономистът Петър Ганев вижда и по-дългосрочен ефект - ускоряване на дебата за бъдещето на рафинерията: дали държавата да поеме по-активен контрол или да се търси нов инвеститор. Въпреки това, подчертава той, "Лукойл" остава значим данъкоплатец чрез акцизи, ДДС и корпоративни данъци.
Перспективите
Санкциите вече предизвикаха скок в цените на петрола с почти 5% (Brent до 65,65 долара за барел). По груби, първоначални сметки, за България това може да означава поскъпване на горивата с 10-15%, особено ако се наложи преориентация към по-скъпи източници като Саудитска Арабия или Казахстан например.
Анализът на събитията показва двойнствената природа на ситуацията - между реални финансови рискове и възможности за дългосрочна независимост. Замразяването на транзакции може временно да блокира производството, но от друга страна, санкциите ускоряват нуждата от диверсификация и прозрачност.
България е изправена пред тест за енергийна устойчивост - и за политическа зрялост. За да избегне криза и да превърне този шок в шанс, страната ще трябва да действа бързо, последователно и надпартийно. На този фон енергийната комисия прие на второ четене предложението на управляващото мнозинство продажбата на активи на руската нефтодобивна компания "Лукойл" в България да става само след решение на Министерския съвет при налично положително становище на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС).
Съгласно измененията ДАНС ще извършва предварително проучване и ще предоставя писмено становище преди всяка разпоредителна сделка с дружествени дялове и акции от капитала на "Лукойл-България" ЕООД, "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, "Лукойл ейвиейшън България" ЕООД и "Състейнабъл енерджи съплай" ООД. Изискването се отнася и за сделки с дялове или акции в други юридически лица, включени в структурата на собствеността им, регистрирани на територията на България или в трети държави, когато са собственост на "Лукойл" ОАО (Русия) или свързани с него лица. Същото правило ще важи и при сделки с недвижимо имущество, движими вещи и съоръжения, предназначени за преработка, производство, съхранение и продажба на нефт и нефтопродукти.
Законът, който предвижда, че разпоредителни сделки без решение на Министерския съвет и без положително становище на ДАНС ще бъдат нищожни, влиза в сила веднага след обнародването му в Държавен вестник./business.dir.bg