 |
| Снимка: БТА |
Властта даде заден за размера на минималната работна заплата. Съветът за съвместно управление излезе с решение, според което от 1 януари 2026 г. минималната работна заплата (МРЗ) ще бъде 620 евро (1213 лева) - т.е. нивото, което представлява 50% от средната заплата за страната, както изисква Кодексът на труда.
От предварително изтеклите данни стана ясно, че в проектобюджета на НОИ е заложен по-нисък размер от 605 евро, който не отговаря на приетия механизъм за автоматично изчисляване. Надзорът на НОИ отделно също прие този размер на заседанието си вчера, заедно с намеренията за вдигане на пенсионните осигуровки с 2%. Синдикатите обаче предупредиха, че това е законово нарушение и организираха предупредителен протест, насрочен за утре пред сградата на Министерски съвет. След обявените решения на Съвета, КНСБ и КТ "Подкрепа" излязоха със съобщение, че отменят протеста.
Решението за връщането на по-големия размер на минималната работна заплата идва в момент, когато Европейската комисия напомня на България за необходимостта от прилагане на директивата за адекватни минимални заплати, която изисква те да бъдат "справедливи и устойчиви" и да гарантират достоен жизнен стандарт.
С предложените 620 евро България се приближава към средноевропейските нива (700-800 евро), но остава сред последните три държави в ЕС по минимално възнаграждение, заедно с Унгария и Латвия.
Освен за МРЗ конкретно, Съветът за съвместно управление днес е постигнал съгласие около основните параметри на трите бюджета за 2026 г. - държавния, на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Това обяви в парламента зам.-председателят на ПГ ГЕРБ-СДС Деница Сачева след извънредно заседание на ССУ.
Според нея предложеният пакет от мерки намира "изключително труден баланс между различните икономически виждания" на партньорите в управлението и между очакванията на бизнеса, синдикатите и гражданите.
Предложението за МРЗ "отразява действащото законодателство и реалните икономически възможности. Потърсен е баланс между социалните очаквания и фискалната стабилност", посочи Сачева.
В бюджета на НОИ за следващата година беше заложена прогнозна МРЗ от 1130 лева, но новата сума е с около 80 лева по-висока от тази предварителна оценка. Очаква се решението да засегне над 400 000 работещи, които получават минимално възнаграждение.
Днешните решения на Съвета потвърдиха прогнозата на бившия финансов министър и настоящ председател на Фискалния съвет Симеон Дянков, който е сред икономическите съветници на управляващата коалиция, че спорът за размера на минималната заплата ще бъде решен преди бюджетът да влезе в парламента и че през предварителното изтичане на информация властта е тествала нагласи. По думите му в преговорите се търси среден вариант между исканията на синдикатите за по-висок праг и притесненията на бизнеса за разходите по труд. "Бюджетът трябва да се представи от Министерския съвет, но той не е в състояние да решава по-голяма част от темите - всичко отива в коалиционния съвет. Поради тази причина сме вече в нарушение на Закона за публичните финанси", коментира още Дянков.
Втората голяма промяна , одобрена от Съвета е увеличението на майчинските обезщетения за втората година от отпуска - от 780 на 900 лева (460 евро) месечно, което представлява почти 15% ръст. Предвижда се още майките, които се върнат на работа през този период, да получават 75% от обезщетението, вместо сегашните 50%. Мярката има за цел да стимулира по-бързата реинтеграция на жените в пазара на труда и да подпомогне справянето с демографския спад.
Сачева съобщи още, че за капиталова и инвестиционна програма на общините са предвидени 980 милиона евро (около 1,92 млрд. лева). Средствата ще бъдат насочени към ремонти на пътища, училища и социална инфраструктура, като част от тях ще дойдат от европейски фондове.
"Това е сигнал за децентрализация и подкрепа на местните власти", каза Сачева и допълни, че целта е "по-справедливо разпределение на инвестициите между регионите".
Според Асоциацията на общините средствата могат да създадат хиляди работни места и да ускорят регионалното развитие, ако бъдат разпределени прозрачно.
След постигнатото съгласие, трите бюджета ще бъдат разгледани от Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), където ще участват правителството, синдикатите и работодателските организации.
"Повече параметри ще бъдат представени другата седмица, след като чуем и становищата на социалните партньори", уточни Сачева.
Това означава, че внасянето на бюджета в парламента най-вероятно ще се отложи за следващата седмица, след което ще започнат политическите дебати.
На брифинга присъстваха още Павела Митов от "Има такъв народ" и Йордан Цонев от ДПС - Ново начало, които подкрепиха постигнатия консенсус.