Безумието не се побира в ума ми. Възможно е умът ми да е прекалено малък, за подобно безумие.
Владимир Карамазов е в затвора и снима лишените от свобода. След това с портретите прави изложба. Ива се интересува от фотография и ми предложи да изгледаме предаването. Правим го.
Действието се развива в затвора. Жена интервюира Карамазов, а той и обяснява детайли от интересния си проект. Фотографът се е сприятелил с някои от моделите си. Това е напълно в реда на нещата. Прекарал е там не малко време. За него всичко е станало лично. Той изпитва чувства. Особено към един от лишените от свобода. И затворникът не е безразличен към него. Между тях е възникнала дружба.
Трима са в изложбената зала на затвора. Интервюиращата, Карамазов и моделът лишен от свобода. В пространството цари ведро настроение. Изпълнено е със закачки, смях и шеги. Фотографът се е заел с това да помогне всячески на затворника. Нещо напълно човешко и хуманно. Дори е присъствал на последното дело на модела си, за да помогне да се промени размера на присъдата му. Убеден е, че лишеният от свобода няма да повтори деянието си отново. Изрича го на глас. Той желае да му съдейства да се адаптира по-бързо към свободния живот, когато излезе на свобода. Ако излезе. Защо?
Току що разбирам, че затворникът е с доживотна присъда. От обща култура знам, че доживотна присъда се дава за убийство. Никой не е застрахован от това да убие. При конфликт, самозащита, невнимание. Бил съм се на улицата и сме се наранявали. Понякога тежко. Напълно възможно е било някой да умре. Подобна присъда обаче се дава за предумишлено убийство. Доживотна присъда се дава, когато убийството е извършено по особено жесток начин. При такава липсват смекчаващи вината обстоятелства, като неизбежна самоотбрана, небрежност или нещо подобно.
Защо тогава се смея и закачат?! Не е ли цинично и вулгарно?! Не е ли крайно неприлично?! Не е ли напълно възможно този жизнерадостен диалог в момента да го гледат роднини и приятели на жертвата?! Що за безумие е това?! Недоумявам!
Наострям вниманието си, за да разбера повече. Моментът идва. Интервюиращата пита модела, защо е осъден. Онзи шикалкави, но после се разбира. Карамазов непрекъснато го прекъсва и някак леконравно, на майтап и фриволно оневинява, оправдава и омаловажава престъплението. Минало е време и зверствата не са това, което бяха.
Затворникът е убил жена. Убил е възрастна жена на 72 години. Убил е майка си. Убил е жената, която го е осиновила. Скарали се за пари и той я умъртвил.
Фотографът подхвърля, че тя не се е държала добре с него и заслужава смърт. Последното не го изрича, но от логиката на предното се подразбира.
Има животински видове, които определено не харесвам. Те са от раздел мекотели. Например медузите и всякакви организми, които приличат на сополи.
Не сега, отдавна стигнах до извода, че хората с лека ръка минаваме през неща, които не са ни удряли по главата. Чуждото и непознатото нещастие или трагедия ни се струват бутафорни и преувеличени. Смехът и закачките с човек извършил предумишлено убийство и подадената ръка към син убил майка си заради спор, не е равно на нищо нормално, което би се побрало в ума ми.
Изпитах нужда да знам и се разрових. Бързо намерих нужната информация.
Моделът на Карамазов се нарича Стойчо Василев. Той е убил по изключително мъчителен начин 72 годишната си майка – осиновителка. Скарал се с нея и започнал побой, който продължил повече от час.
Освен с ръце и крака, той удрял възрастната жена и с лопата за въглища.
Накрая дори скачал върху нея. Травмите са били десетки, а жената е починала след нечовешки мъки с пречупен гръбнак.
Убийството е извършено при условията на опасен рецидив.
Така е. Стойчо не е виновен. Виновна е съдбата.
За мен проявата на подобна жестокост е нелечимо психическо заболяване. Каква е причината на подобни изверги да се дава публичност и право да се изказват в национален ефир? Модерно ли е? Или е доходоносно?
Предаването не завършва с това. Дават думата на следващия модел. Влязъл да краде там, където спяла кметицата. Тя се събудила от шума и го видяла. Той я наръгал. Не знам колко пъти. Не искал. Не отишъл там с тази цел.
Последния, който ни показаха се скарал с приятелката си и я застрелял. Не знам колко пъти, защото доживотната му присъда е без право на замяна. Той обаче обжалва. Събрал е хиляда и няколко подписа в своя защита. За хиляда и няколко човека не е проблем, че момиче е застреляно от приятеля си при спор.
И тримата мъже са убили жени.
Предаването твърди, че не искаме да сме на тяхното място. Не! Не искаме да сме на мястото на техните жертви.!
Погледнете действителността! Погледнете фотографията! Фотограф, президент, изверг. Това не е ли изкуство?
Не е ли смешно? Не е ли забавно? Не сме ли извратени, Карамазов?
Но всичко е наред щом президентът на републиката посети изложбата…
К. И. К.