Тревожно, но факт: Само една трета от пътищата у нас в добро състояние през 2024 г.
В разгара на летния сезон, когато се пътува по-интензивно из страната
за отдих, темата за качеството на пътищата у нас излиза на преден план,
особено на фона на множеството инциденти и рекордна за Европа смъртност
на пътя.
В поредицата си "265 истории за икономика" Институтът за пазарна
икономика представя данните за състоянието на републиканската пътна
мрежа у нас за 2024 г. Те са предоставени на ИПИ от Агенция "Пътна
инфраструктура" (АПИ) и класифицират републиканските пътища (в чиито
състав не влизат общинските пътища) у нас според състоянието на
настилката - добро (с повреди, обхващащи под 10% от пътя), средно
(повреди от 10% до 30%), лошо (повреди над 30%) и без
настилка.Индикаторът показва за кои пътища в страната АПИ е отделила
повече внимание и средства в поддръжката в последно време.
Към 2024 г. дължината на републиканската пътна мрежа възлиза на малко
под 20 хиляди километра. От тях 7064 км (36%) са с добро състояние на
настилката. Това е значително понижение спрямо предходните няколко
години, в които малко над 40% са в добро състояние - с други думи,
качеството на пътната инфраструктура в страната отчетливо деградира. От
друга страна, пътищата в лошо състояние са 5185 км или 26% -
приблизително колкото и в предходната година.
Намаляването на пътищата в добро състояние през 2024 г. се наблюдава в
17 от 28-те области у нас. Най-сериозно според измерванията на АПИ пада
качеството на пътната мрежа в области като Сливен (от 87,9% в добро
състояние през 2023 г. до 51,2% през 2024 г.), Стара Загора (от 63,1% на
31,6%) и Добрич (от 25,3% на 5,4%).
Макар и данните да не разкриват причината за тези резки спадове,
логично възможно обяснение е рязката граница от 10% повреди по пътя.
Например, ако на дадена територия голям дял от пътя е с около 9% повреди
и те нараснат до 11% в следващата година, това ще понижи значително
дела на пътищата в добро състояние.
Наблюдават се и значителни регионални различия в качеството на
републиканските пътища - докато в области като Перник, Добрич и Монтана
делът на пътищата в добро състояние е под 10%, на места като Пазарджик и
Благоевград той е около 60%.
На общинско ниво също са видими особено високи различия в състоянието
на пътищата. Общините със 100% добро състояние на настилката са 9,
докато тези с 0% са 35. С по-добро състояние на пътищата са общините в
Югоизточна България, което би могло да се обясни с терена - в
планинските райони има по-малко пътища, което прави и поддръжката
по-лесна. Именно общините с най-малко километри републикански пътища у
нас - например Челопеч, Сопот и Пирдоп, са сред тези със 100% в добро
състояние.
От друга страна, общините с най-висок дял на републиканските пътища в
лошо състояние са концентрирани в Северозападна и Югоизточна България. У
нас има и 46 общини в които има републикански пътища без каквато и да
било настилка, като в някои техният дял е особено висок, например
Бойница (34,9%) и Априлци (32,1%).
Влошаване в качеството на пътищата има и на общинско равнище. В цели
120 общини делът на пътищата в добро състояние е намалял, докато само в
55 се е увеличил. Същевременно в 95 общини делът на пътищата в лошо
състояние расте, докато в 90 други намалява.
Данните на АПИ очертават притеснително развитие в състоянието на
пътната мрежа през 2024 г. - понижението в дела на пътищата в добро
състояние е рязко и се наблюдава в цялата страна. Същевременно проблемът
не е непременно структурен и би могъл сравнително лесно да се коригира,
в зависимост от това дали АПИ се концентрира върху пътищата в най-лошо
състояние или върху тези, с малко над 10% повреди.
Качеството на инфраструктурата обаче има пряка и очевидна връзка с
честотата на пътните инциденти, и няма как да очакваме значителни
подобрения в тази насока ако не се инвестира активно в подобряване на
пътната мрежа; на този етап промените са почти изключително негативни.
***
* Авторът Теодор Недев е
младши изследовател в Института за пазарна икономика. Работата му се
фокусира върху теми като регионално развитие и глобални икономически
тенденции.
Статията е публикувана в седмичния бюлетин на ИПИ ТУК
