Американската армия отново се сдоби с наземно изстрелвана версия на крилатата ракета Tomahawk. Това става за пръв път от края на Студената война.
Договорът за ликвидиране на ядрените сили със среден обсег (INF), сключен между САЩ и СССР през 1987 година, забраняваше подобен тип оръжия.
Споразумението премахна ядрените и конвенционални наземни ракети със среден и малък обсег - от 500 до 5000 км. Причината е, че те са по-трудни за откриване и по-добри за осъществяването на изненадващи атаки.
Вашингтон официално напусна договора през 2019 година, с което той престана да съществува.
Корпусът на морската пехота на САЩ е първият клон на американската армия, който вече разполага с наземни версии на Tomahawk.
Вашингтон още експериментира с вида ракетоносци, които да изстрелват крилатата ракета. Някои от тях приличат на типичните тежки влекачи, други на камиони, а един от по-екзотичните варианти наподобява бъги.
Ракетите Tomahawk имат дължина между 5 и 6 метра и диаметър от 53 сантиметра. Те се задвижват от реактивен двигател и имат максимална скорост от 900 км/ч. Ракетите летят на около 30 метра от земната повърхност, което ги прави трудно забележими за противниковите радари.
Обсегът на Tomahawk е до 2500 километра. Те могат да носят конвенционална бойна глава с 450 килограма експлозив или ядрена - с мощност между 5 и 150 килотона.
До 1987 година САЩ имат ракетоносец за Tomahawk, който може да изстрелва 4 крилати ракети една след друга. Те са базирани в ЕВропа и обикновено въоръжени с ядрено оръжие.
Новата наземна версия за Морската пехота на САЩ ще е въоръжена с конвенционална бойна глава.