понеделник, 5 юни 2023 г.

В Брюксел решават бъдещето на Русия и нейната опозиция

  

По инициатива на литовския евродепутат Андрюс Кубилюс и други, тази седмица в Европейския парламент в Брюксел ще се проведе двудневна конференция с участието на над 200 представители на руски антивоенни и опозиционни групи, журналисти, видни културни дейци, както и европейски политици.

В дневния ред са включени само две теми за обсъждане: бъдещето на Русия и бъдещата стратегия на руската опозиция.

Предишният опит, както в Русия, така и другаде, отдавна е показал, че режимите, основани на личността - като този в Москва днес - често могат да се сринат без предупреждение, неспособни да издържат на напрежението, причинено от една неуспешна война. А в този критичен момент бъдещето на страната зависи до голяма степен от това кой и как ще поеме юздите на властта.

Интересно е, че сегашната ситуация в Русия се развива по такъв начин, че в момента Западът може да има значителен - макар и не окончателен - глас в този преход, тъй като големи части от руския елит имат интерес от отмяната на западните санкции, наложени в отговор на пълномащабната война на президента Владимир Путин срещу Украйна.

Тази среща в Брюксел обаче съвсем не е първото координирано действие на руската опозиция. Форумът "Свободна Русия", организиран от Гари Каспаров, провежда редовни срещи във Вилнюс от 2016 г. насам; Министерството на външните работи на Литва организира ежегодна конференция с руската опозиция; а наскоро се състоя и много продуктивна среща, включваща няколко от най-големите европейски парламентарни партии, между Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и руската опозиция.

Освен това, в рамките на подготовката на конференцията в Брюксел, около 70 антивоенни и опозиционни групи се срещнаха в Берлин през април, за да се споразумеят за обща декларация, която вече е подписана от 30 000 руснаци.

Тази обща позиция е, че войната е престъпна, че режимът, който я започна, е нелегитимен и трябва да бъде свален от власт, че суверенитетът на Украйна в границите ѝ от 1991 г. трябва да бъде възстановен и военнопрестъпниците да бъдат наказани, че жертвите на агресията трябва да бъдат обезщетени и че всички политически затворници и военнопленници трябва да бъдат освободени.

Също така вярваме, че бъдещото руско ръководство трябва да се откаже от империализма, както във вътрешен, така и във външен план.

Някои от дискусиите, по време на които се стигна до тази позиция, не бяха лесни. Например въпросът за възстановяването на суверенитета на Украйна над Крим е спорен за много руснаци. А въпросите за компенсациите и трибуналите ще изискват сериозна работа не само с пропутинската част от населението на Русия, но дори и с някои от противниците на войната.

За да не забравяме, че подписването на подобна декларация също се счита за престъпление от страна на Кремъл. А предвидените наказания за лишаване от свобода са жестоки и варират от 10 до 20 години.

Междувременно има част от правозащитната общност, която не е съгласна с насилствените методи на борба срещу режима. Докато други - и аз се причислявам към тях - смятат, че мирната смяна на режима в Русия е невъзможна.

Въпреки тези различия, по време на разговорите ние се съгласихме и с това, че не е необходимо обединение на опозицията под единно ръководство или събрана в единна партия. Това би било катастрофална грешка, тъй като би поставило основите на възстановяването на авторитаризма след падането на Путин.

Въпреки това съм убеден, че трябва да координираме действията си по ключови, широкообхватни въпроси, които засягат всички нас, и за тази цел вече са създадени цяла поредица от работни групи и мащабни съвместни проекти за оказване на помощ на Украйна и руските бежанци, които са оперативни. В същото време някои антивоенни групи обединиха усилията си за обучение на онези, които са готови и решени да се върнат в Русия при "първия полет обратно" след падането на режима.

По този начин вече придобиваме опит в работата като коалиция, който ще послужи като добра основа за изграждането на нов, демократичен модел за страната, с разделение на властите и система за контрол и баланс.

И днес всички ние сме съгласни, че съвместният ни фокус трябва да бъде върху три области: координиране на антивоенни инициативи и хуманитарна помощ за Украйна; медийна подкрепа за антивоенна дейност и контрапропаганда; и помощ за руските граждани, чиито интереси вече не се представляват от престъпния режим на Путин.

Аз например имам собствени идеи за това как трябва да изглежда бъдещата Русия и за предпочитаните пътища за преход - съкратената версия на моя манифест по този въпрос, озаглавена "Как да убием дракон", е преведена на няколко европейски езика. И лично за мен основната цел на предстоящата среща в Брюксел е да се споразумеем като коалиция как да представляваме интересите на тези, които са прекъснали връзките си с режима, и как най-добре да им помогнем на практика.

Освен това конференцията ще ни даде и важна възможност да напомним на европейските политици за нашата позиция:

За нас постигането на споразумение с Путин по средносрочни или дългосрочни въпроси е изключено. Само замяната на Путин с друг човек с друго име - без преход към парламентарен модел на управление със свободни и честни избори - няма да промени нищо. А коалиционният модел на преход предлага реална възможност за демократизация, докато преходът чрез една революционна партия гарантира авторитаризъм.

Нещо повече, ние вярваме, че разпадането на Русия би било опасно не само за руснаците, но и за Запада; че комуникацията с руското общество е не по-малко важна от санкциите; и че макар незаконното влияние на Кремъл върху политическите процеси в западните страни да е намаляло значително през последните 15 месеца, то остава значително - и може да се засили.

Като цяло е важно западните държави да признаят, че разширената руска опозиция е ключов съюзник в конфронтацията на Запада с режима на Путин - който бързо става все по-фашистки./Превод: Dir.bg

 

Новините от днес и със задна дата