България няма да получи исканото злато и сребро от Русия, защото срещу тях е получила стойността им в международна валута, пише руското списание "Аргументи и факти". Агенция "Фокус" представя отговора на изданието на въпроса "Какво злато иска България от Русия?" без редакторска намеса:
Правото на България да иска от Русия 22 тона злато и 50 тона сребро беше признато от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Той постанови, че Москва трябва да върне бившите български активи, които СССР изкупи за сметка на външния дълг, на бившия български цар Симеон II (Симеон Борисов Сакскобургготски), който заведе дело.
През 1960 г. Държавната банка на СССР удовлетворява искането на Българската народна банка и погасява западните заеми на тази страна, като купува злато и сребро. Те са платили за тях в конвертируема валута по пазарния курс. През 90-те години на миналия век българите отменят решението за продажба на златните резерви на Съветския съюз, а ЕСПЧ разпорежда българското правителство да приеме закон за реституция на царското имущество, според който благородните метали трябва да бъдат върнати на бившия монарх , който между другото е гражданин на САЩ. След 1956г. Симеон Сакскобургготски е имал испански и италиански лични документи, които се издават на чужденци, до връщането му в България.
,,Сделката между България и СССР беше в съответствие с международното право'', посочи Валери Абрамов, главен изследовател в Института за изследване на международните икономически отношения на Финансовия университет при правителството на Руската федерация.
Не нашата страна конфискува златото и среброто от царя, а България, и тя ги предава на СССР не просто така, а получавайки стойността им в чуждестранна валута. Искът на бившия цар е легитимен само по отношение на собствеността, която се намира на територията на България, но не и в Русия. Освен това ЕСПЧ няма право да разглежда такива спорове, това не е икономически арбитраж. И накрая, Руската федерация има приоритет на националното законодателство пред международното. Така че България няма да получи злато от нас, заключи Абрамов.
Пояснение на BurgasNovinite.BG:
Ето как стоят всъщност нещата със златния ни резерв. В началото на 60-тте години на миналия век, българския дълг на социалистическа България в конвертируема валута е основно към социалистическите банки функциониращи в западните страни и към централните банки към държавите от СИВ. Причината е, че управляващите кръгове тогава причиняват огромни проблеми с платежния баланс. Външния дълг бързо нараства на 199 милиона долара, като около 70 милиона са към съветски банки.
През 1962г. общата стойност на дълга става 880 милиона лева. През 1960г. банката за международни плащания в Базел предлага на БНБ да депозира част от златния си резерв, като залог за отпускане на външни кредити. Българската страна отказва под предлог, че законодателството ни не разрешава изнасянето на златни резерви, в действителност обаче още през 50-тте години под предлог, че БНБ няма хранилище, което би издържало на ядрен удар, златните запаси на България са изпратени в Госбанк в Москва и от последвала преписка се оказало, че България не може да се разпорежда свободно със собствения си златен резерв. Шефът на БНБ К. Несторов предлага на правителството да предложи на СССР Гостбанк да продаде 21 тона злато, като от продажбата са очаквали 24 милиона долара. В края на 1961г. комунистическото ни правителство определя и цена за финансовата операция, като изкупната цена е 1.32 лева за грам злато. Сделката е осъществена през януари 1962г. До края на годината от продажба на злато България получава 20 181 974.58 лева. За да стане възможна от юридическа гледна точка операцията е заявено, че БНБ разполага със запаси, които не се включват в златните резерви на държавата.
През 1963г. в съветска банка със седалище в Лондон Москоу народни банк са депозирани нови значителни количества българско злато, като отново се заобикаля законовото ограничение и е заявено, че това злато не е част от златните резерви на България. Срещу този депозит в Москоу народни банк отпуска кредит на България от 6 100 000 милиона долара. Прави впечатление, че сумата на осъществения заем не отговаря на стойността на предаденото злато. Златото е предоставено в кюлчета и чуждестранни и български монети и е на обща стойност 7 759 058 нови лева. Т.с. България получава кредит от съветската банка срещу депозираното злато. По твърдение на банкерите в Базел България е можела да получи кредит два пъти по - голям за заложеното злато, докато в случая кредита даден на българското правителство е значително по - малък от цената на златото.
След като е заявено, че златото само е депозирано в чужбина и продължава да бъде българска собственост комунистическа България продължава да се намира в сериозна ликвидна криза БНБ признава, че валутното положения на България е такова, че няма да може да погасява получения валутен кредит от съветската банка и да се освободи депозираното злато.
През 1964г. започват да обмислят то да бъде продадено и с получените финансови средства да бъдат посрещнати падежите по кредитите на външните дългове. БНБ предлага на Т. Живков българското злато да бъде продадено на Лондонската борса. От информация в секретните документи на БНБ става ясно, че след лично разрешение на Тодор Живков от страната са изнесени още 9 тона злато 5 от които са продадени на Лондонската борса. Въпреки това продажбата на златото се оказва недостатъчно за уреждане на външните ни дългове основно към две съветски банки в западни държави едната е Москоу народни банк в Лондон и Ойробанк в Париж. Правителството изнася 4/5 от златните резерви на БНБ. По разчети пак на БНБ на 31 декември 1964 година дългът към тези две банки възлиза на 45.3 млн. долара. Тогава България сключва търговски споразумения със СССР чрез които разсрочва плащанията си към банките.
BurgasNovinite.BG уточнява, че изнесените факти са от историческите секретни архиви на БНБ.