неделя, 26 септември 2021 г.

Как Станислав Петров спаси света от Трета световна война, но е наказан

Студената война между САЩ и СССР на няколко пъти се доближава до "затопляне". В периода от 1947 г. до 1991 г. сянката на Третата световна война е постоянно надвиснала, заплашвайки живота на милиони хора по цялата планета.

Мнозина са чували за Карибската криза, в която нервите на съветските и американските лидери са изпънати до край, но до натискането на "червения бутон" така и не се стига. Дипломацията побеждава, а войната е предотвратена. Малцина обаче знаят, че на 26 септември 1983 година светът е бил на секунди от ядреното унищожение, пише it.dir.bg.

Андропов срещу Рейгън

През 1983 година отношенията между Съветският съюз и САЩ достигат своя минимум.

В Кремъл на власт е хардлайнерът Юрий Андропов - дългогодишен шеф на КГБ. Лично отговарял за смачкването на Унгарското въстание от 1956 година, Андропов не допуска никакво отклоняване от партийната линия.

По време на ръководството му идеологическият контрол и репресиите стават по-строги. Още от 1982 г. Андропов решава да извърши цялостно прочистване на СССР, започвайки от Москва. Хиляди малки и големи шефове на магазини и предприятия, нечестни продавачи и снабдители поемат към затвора. Арестуван, осъден и екзекутиран е Юрий Соколов, директор на прочутия московски Гастроном № 1.

Бившият шеф на КГБ смята не само смята да затегне държавната бюрокрация у дома, но и да преследва твърди външнополитически позиции. Това води до влошаване на отношенията със Запада.

През 1983 година в Белия дом на власт е Роналд Рейгън. Убеден антикомунист и ястреб, той нарича СССР "Империя на злото" в една от първите си публични речи, изнесена пред Американската евангелска асоциация. Президентът смята за своя мисия унищожаването на Съветския съюз. Това плаши Москва.

Рейгън яростно преследва комунистически и леви движения в Латинска Америка, изпраща нови ракети с ядрено оръжие в Европа.

В Кремъл се плашат от крайните изказвания на Рейгън и усилват своите военни програми.

През 1982 година е проведено най-голямото военно учение в България, в което вземат участие стотици хиляди войници и техника от целия Източен блок. Тренирани са маневри, свързани с нанасянето на ядрен удар. На Запад учението "Щит-82" е наречено "Седем часа ядрена война" (Seven-hour Nuclear War). Половин година след него, на 23 март 1983 г. американският президентът Рейгън обявява Стратегическата отбранителна инициатива. САЩ започва да разработва противоракетна космическа отбрана. Тя би отнела възможността на СССР да нанесе ядрен удар по САЩ.

Москва обявява американския проект за заплашващ мира и баланса в Студената война. Плановиците на Кремъл смятат, че крайният антикомунист Рейгън се кани да превърне СССР в радиоактивна пустиня, тъй като американски ядрен удар би останал ненаказан, а Третата световна война би завършила за няколко минути в полза на САЩ.

Големият страх на Кремъл е да не се повтори изненадващият удар от 1941 година, който Хитлер предприема и който почти унищожава СССР.

26 септември 1983 година

Съветският команден и контролен пункт за ранно предупреждение за балистични ракети "Серпухов-15" се намира на юг от Москва. В него служат едни от най-елитните съветски офицери. В 00:00 часа на 26 септември 1983 година командването базата е поверено на подполковник Станислав Петров.

Очакванията са смяната да бъде спокойна. Въпреки нарасналото напрежение между САЩ и СССР никой не очаква Третата световна война да започне изненадващо и без предварителна подготовка.

Малко след полунощ целият бункер е озвучен от сирени. По екраните светят предупредителни светлини, а системите за ответен ядрен удар са поставени в готовност. 

Тихото дежурство е прекъснато от паническа информация - съветският сателит "Мълния" е засякъл ракетен старт, насочен към СССР. Анализът на компютрите в базата показва, че от територията на САЩ е изстреляна междуконтинентална балистична ракета. Секунди по-късно системата съобщава за втори ракетен пуск, направен от основният противник на СССР.

Докато персоналът е в паника, основната система за ранно предупреждение за балистични ракети показва, че до 30 минути 5 ракети, с по максимум 10 бойни глави всяка, ще нанесат съкрушителен ядрен удар по СССР.

От дежурните в Командния и контролен пункт за ранно предупреждение зависи дали Съветският съюз ще успее да отвърне на ядрената атака. Времето за действие е между 10 и 15 минути. Минута закъснение може да е фатална.

"Всички крещят. Електроните карти и конзолите непрекъснато мигат. Останалите офицери предполагат, че едно или две изстрелвания на ракети може и да са компютърна грешка, но не и поредица от пет ракети.Със сигурност това е истинският удар", споделя по-късно Станислав Петров в интервю за "Гласът на Русия".

От командира на базата се очаква да натисне мигащия в червено бутон и да задейства изстрелването на съветския ядрен арсенал.

"На правилното място в правилното време"

Докато паниката от започващата Трета световна война се разпростира в базата, командирът ѝ Станислав Петров запазва самообладание.

"Когато хората започват война, те не я започват само с пет ракети", казва той. "С пет ракети можеш да нанесеш само минимални щети".

Станислав Петров решава да не спази протоколът, в чието написване сам е участвал. Офицерът пренебрегва задължението си да натисне бутонът за ответен отговор. Той разчита единствено на своята интуиция и логика.

До смъртта си Станислав Петров живее в малък апартамент в панелен блок 

До смъртта си Станислав Петров живее в малък апартамент в панелен блок 

"Той трябвало да натисни бутона. Защото всички сигнали показвали недвусмислено, че САЩ атакуват СССР. Негов дълг било да натисне бутона. Но той не го натиска", пише Юрий Василиев пише в "Московски новини".

Ако Станислав Петров бе избрал да натисне бутона би последвал незабавен разговор с Генералния щаб и с Юрий Андропов. Офицерът е щял да сподели наблюденията на сателитите в орбита и анализа на компютрите, показващи изненадващ удар. Наземните станции още не са засекли нищо, но времето за реакция се е измервало в секунди. Нажежената атмосфера на Студената война в началото на 80-те би превърнала оторизацията за ответен удар в най-логичното решение.

"На Запад обичат да преувеличават. Аз просто бях на правилното място в правилното време. След това не спах цяла седмица", споделя Петров.

Спасената планета и наказаният офицер

Станислав Петров смята, че компютърът на базата греши и тревогата е фалшива. Оказва се, че сателитната система за ранно предупреждение на СССР е объркала слънчево отражение от облаци на висока надморска височина за ракетен пуск.

Офицерът спасява планетата от ядрена война. За това обаче той получава наказание. Офицерът е разжалван от позицията си и назначен на по-малко отговорна длъжност.

Решението Станислав Петров да бъде наказан е взето поради опасение, че награждаването му би означавало признание, че съветските системи са склонни да допускат грешки. Това би разклатило позициите на някои директори и висши военни, а добре окопаната съветска бюрокрация не била склонна да позволи това.

За подвига на Станислав Петров се разбира едва след края на Студената война. Москва обаче взема мерки да подобри системите си за ранно предупреждение. Наред с това Москва въвежда и системата "Периметър", която да гарантира, че заповедта за ответен удар ще бъде дадена към всички оцелели изненадваща ядрена атаката. Така СССР си гарантира възможността да отправи ответен удар, дори Москва и всички командни пунктове да са унищожени от атака, която не е доловена от персонала и сателитите в орбита.

През февруари 2013 г. Станислав Петров получава наградата за мир "Дрезден" и премия от 25 000 евро. До края на живота си през 2017 г. съветският офицер живее скромно в панелен блок, намиращ се в град Фрязино в близост до Москва.

 

Новините от днес и със задна дата