четвъртък, 25 март 2021 г.

Българин разказа за квартал в Истанбул, където туристи не стъпват

 Българин разказа за квартал в Истанбул, където туристи не стъпват 

Пътувайки буквално пет автобусни спирки от Султанахмет, аз се озовах в съвсем различен свят. Нямаше шумни продавачи на храна, никакви шумни търговски центрове, лутащи се  туристи, пише българин, пътувал до най-големия турски град.

След известно време започнах да усещам погледите на някои минувачи - ясно изпъквах сред тях. Вече беше здрач и разбрах, че преди да се стъмни, ще е по-добре да се махам оттук. 

Повечето от къщите, край които минавах, изглеждаха на пръв поглед изоставени, но това беше само на пръв поглед - хора живееха в тях. Живееха в огромна нужда и в крайна бедност, виждаше се, че изкарват много трудно оскъдното си препитание в този огромен град.


Какво забравих досега? Мегаполис не може да бъде разбран и почувстван, ако не видиш и най-бедните райони. С тях той започва своята история и завършва с тях. Просто избрах един от тях - Балат. 

Смята се, че Балат е най-старият еврейски квартал на Истанбул. Евреите, които говорят гръцки, са се заселили тук по време на Византийската империя, някъде през 15-ти век. Те масово избягали от Испания и намерили своето убежище на брега на залива Златния рог.

Кварталът  получава името си от гръцката дума palation ("дворец") в чест на византийския Влахернски дворец, който се намирал наблизо. Сега там има само руини под формата на фасадна стена.


През следващите 300 години Балат се превръща в убежище не само за евреите, но и за много имигранти от Армения и Гърция.

Рамо до рамо в Балат са построени синагоги, арменски и гръцки църкви. И целият този международен коктейл е заобиколен от всички страни от мюсюлмани.

Въпреки това в квартала обаче никога е нямало религиозни или национални конфликти.

Балат е известен с бижутерийните си работилници, пекарни.


И всичко било наред, докато земетресението, което се случило през 1894 г., превърнало Балат в овъглени руини.

Но изоставените къщи не бяха празни за дълго - през 70-те те бяха окупирани от кюрди, цигани и християни, които се преместили от Анадола.

Сега Балат едва ли може да се нарече гъсто населен район. Отивайки по-навътре в квартала, след няколко часа скитане, срещнах всичко около 10 минувачи. Централната улица на Балат е по-оживена с малки магазини, снек-барове и хранителни магазини.


Основното население на съвременния Балат днес са  гърците и циганите, които мигрират тук от съседния квартал Фенер. Границите между тях никога се са съществували - хората просто се заселват, незаконно заемат свободни жилища.

Къщите в Балат са построени през различни векове, затова тук няма единен архитектурен стил.

На мястото на рушащите се средновековни глинени жилища се строят нови тухлени къщи и кооперации.

Най-ярките забележителности са синагогата Ахрида Синагогу от 15 век, най-старата в града, и гръцкият лицей.


Според една от градските легенди синагогата е построена от евреи, които са избягали от Испания, като използват своите галери като строителен материал.

В купола на гръцкия лицей има стара, но още работеща обсерватория с телескоп. В лицея се преподава на гръцки и турски език.

Институцията винаги е била считана за престижна - по-голямата част от управляващия елит в Истанбул е получил образование в стените на този лицей. Сега тук учат не повече от сто студенти.

Тесните улички имат свое предимство си - може да се провеси въже между съседните къщи, ето и сушилня за вас.


Балат се счита за район с висока престъпност. Местните се опитват да го избягват, въпреки че тук е безопасно през деня, ако сами не попаднете в неприятности.

Полицейският хеликоптер, който обикаляше във въздуха, търсейки някого из тесните улички, също напомни за неприятностите в района.

Но да се открие от въздуха човек, който е израснал сред тези квартали, е нереалистично. Този, когото полицията търсила, просто се е слял с цялото това бавно умиращо великолепие на Средновековието и изчезнал.

Туристите не са чести гости тук. Разбира се, те не се возят  тук конкретно, а чужденците рядко излизат извън границите на лакирания Султанахмет.

С трудност ще намерите тук що годе прилично място да седнете за чаша кафе.

Но има такива места. Те са тихи, спокойни и уютни.

 Да стигнете до Балат не е трудно - вземете автобус № 93, който тръгва от крайната спирка на Еминьоню и отидете до спирка Балат. Излизайки от автобуса, влезте навътре в квартала, далеч от магистралата и се разтворете в паралелния свят на турския мегаполис./pochivka.blitz.bg 

Новините от днес и със задна дата