Занзибар се превърна в топ дестинация по време на ковид пандемията. Причината – никакви ограничителни мерки и без изискване за PCR тест при пристигане на острова. Репортерът на Bulgaria ON AIR Даяна Георгиева споделя от първо лице разказите на местните за острова и страхуват ли се те от Ковид-19.
Занзибар - слънце, плаж и никакъв коронавирус. Поне така казват местните.Президентът на Танзания Магуфули беше един от най-големите скептици по отношение на Ковид-19 и лично оспори първите положителни резултати в страната през март 2020 г. Малко по-късно призна ,че са победили коронавируса и спряха да предоставят данни за заразените и починалите пред Световната здравна организация.
Ограничителни мерки не се въведоха и така хиляди туристи от цял свят, в това число и българи, избраха да почиват на Занзибар."Имаме по 8 големи самолета на ден, които кацат тук. Във всеки самолет има по 300 души. Представете си колко хора идват в Занзибар. Ние сме щастливи от това", споделя екскурзоводът Николас.
Той упражнява професията на острова повече от 9 години. Казва, че туристите сами виждат - на Занзибар няма коронавирус и хората са спокойни.
"Коронавирусът е световно бедствие. Когато говорим за Занзибар, и за Танзания като цяло, ние не бяхме толкова засегнати като другите страни, не въведохме и локдаун, имахме много малко случаи. Бързо приключихме с този проблем и затова хората започнаха да идват тук", добави той.По думите му хората слушат и четат много за коронавируса, но когато отидат в Занзибар виждат, че всичко е наред.
"Някои носят маски, но не е задължително. Местните си работят както обикновено. Училищата са отворени, всичко е отворено. Щастливи сме. Нямаме никакви притеснения от коронавируса. Молим се, молим се и за другите нации тази пандемия да приключи", каза още Николас.
Патрик е от Танзания, но през туристическия сезон идва в Занзибар, за да продава сувенири.
"Няма коронавирус тук. Президентът не почина от него, той имаше болно сърце. Самите доктори в Дар ес Салам казаха, че не е болен от коронавирус. Почина от сърдечно заболяване", заяви Патрик.В Танзания е обявен 14-дневен траур заради смъртта на президента Магуфули. А източноафриканската държава се сдоби за първи път в историята с жена президент.
Под силното слънце и 200 години преди Ковид-19 обаче полуавтономната част на Танзания е била център за търговия с роби. Те са били затваряни в малки килии под земята, преди да бъдат продадени. Вериги прикрепени към каменни стени все още могат да се видят в старата част на Занзибар – Каменния град. Според учените 75 на сто от робите са умирали още преди да стигнат до пазара.
Освен роби, по местните пазари се срещали още две неща – слонова кост и подправки. Когато търговията с роби е прекратена през 1909 г., търговията с подправки продължава да процъфтява, което носи на Занзибар името – Островът на подправките. През 19 век 90% от карамфила в света е идвал от Занзибар. А плантациите на острова сега са и част от обиколките на туристите. В една от тях ни развежда Халфа.
"В Занзибар имаме силна куркума, силен джинджифил и силен пипер, които не могат да се сравнят с някои други по света", споделя той.
А кардамонът – принцът на подправките, както го наричат местните, освен че помага за храносмилането, подобрява и вкуса на ястията."Ако искате да усетите истинския вкус на храната или кафето сложете кардамон. Той подсилва вкуса", добави Халфа.
Халфа ни представя и друго интересно растение с местното название фу-фу. То стимулира секрецията на тялото и освен това се използва като отрова за плъхове.
То е кралят на дърветата. Семената му предизвикват огромна жажда. Когато плъховете го изядат умират от обезводняване. В случай , че намерят вода, умират от препиване", разказва още той.
Местните пък дъвчат листата от карамфил, за да избелят зъбите си.
Така наречения Затворнически остров, който е дом на 200-годишни
костенурки с тегло до 250 кг., е друга забележителност посещаван от
туристите. В резервата Йозани пък могат да се видят различни ендемични
видове маймуни и мангрови гори.
Ако сте готови да се влюбите в острова заради красивите плажове и
кристалната тюркоазена вода, трябва да бъдете готови да станете
свидетели и на другото лице на Занзибар, разкриваща бедността на
населението, мизерията, малки къщи с ламаринени покриви, обградени от
бананови дървета и кокосови палми. И деца, изминаващи километри пеша, за
да стигнат до училище без прозорци и врати. Хората все пак са
усмихнати. А всеки един от тях се надява да срещне турист, за да получи
мечтания долар. Всичко това показва истинската Африка, извън
туристическата обиколка.