Ботевото "На прощаване" е превърнато в македонска народна песен без автор. Това разказа пред БНТ проф. Ана Кочева от Института за български език на БАН.
"Това е само върхът на айсберга. Има чудовищно много такива примери", каза проф. Кочева.
Тя обясни, че в книгата, издадена от БАН за официалния език на Република Северна Македония, са описани много такива случаи.
"Това, че Ботев е "препет", (термин, който се използва в Р. Северна Македония - препеване), не е нещо, което ни изненадва, защото от мига, в който е създаден т. нар. македонски книжовен език, започва лавинообразна подмяна на фактите, като се мине през творчеството на всички възрожденски писатели, навсякъде, където те се декларират като българи, този етноним български просто се заличава, сборниците "Български народни песни" и на братя Миладинови, и на Марко Цепенков и на редица наши книжовници са наречени просто сборници или пък Народни песни, или направо Македонски песни. Граматиките, които са на български език, също ставата граматики на македонския език", каза езиковедът пред БНТ.
И така съвсем естествено според нея, достигаме до стихотворението на Ботев, което се открива в речник на македонската народна поезия. Тя даде за пример и песента за Райна Княгиня, която също се открива в сборник за македонски народни песни.
Книгата на БАН съвсем съзнателно е около 60 страници, за да може лесно да се възприема, бързо да се чете, включително от партньорите ни в Западна Европа, тя съществува и на английски език. На тези 60 страници в Република Северна Македония в много бърз и спешен порядък отговориха с 4 тома от по 700-800 страници. Това беше една много отчаяна реакция, коментира проф. Кочева.
И допълни, че "имаме всички доказателства и документи, че това е прекодифициран български книжовен език". Тя обясни, че не става дума за диалект, а за стилизиране и регионализиране на езика. При граматиката, която е гръбнакът на езика, цялата структура на македонската норма е българска, допълни Кочева.
От мига, в който е създаден македонският книжовен език, започва лавинообразна подмяна на фактите, обясни тя:
"Това, което се случва през 44-та година, когато се свиква първата езикова комисия, която трябва да изработи този нов език, е много показателно и ние сме го прочели в стенограмите, там всички много ясно си дават сметка, че този език не може да се създаде и да съществува по пътя на естествения развой."
По думите й, лексиката вече е сърбизирана, влезли са много чуждици и съвсем целенасочено се прави всичко възможно, за да може македонският да се раздалечи от българската книжовна норма. Обаче когато става дума за граматика, там цялата структура на македонската норма е българска по своя характер.
Според доц. Кочева сега всичко би могло да се очаква в контекста на
все по-голямата неотстъпчивост да се разговоря по историческите факти.
"След известно затишие, отново се връщаме много назад, за да разберем,
че Кирил и Методий и Св. Климент Охридски са създали древномакедонската
азбука", каза още доц. Кочева.