Въпросът на Георги Гьоков в случая е: „Какъв е Вашият анализ за влиянието на фактора на заразяване с коронавирус върху смъртността – по-висока ли е смъртността при коронавируса, в сравнение с изследваните в предишни години грипни епидемии? Можи ли „грипните епидемии“ да се разглеждат като потенциална причина за увеличаване на смъртността, в различните възрастови групи и като цяло?“.
Кирил Ананиев обаче дава лаконичен отговор: „Република България се намира в условия на усложнена епидемична обстановка, свързана с разпространението на коронавирусна инфекция на територията на страната и въведено извънредно положение в решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
В тази връзка, предстоящи са анализите относно влиянието на фактора на заразяване с коронавирус върху смъртността на населението, когато след приключване на епидемичната ситуация ще бъдат обработени съответните статистически данни и ще бъдат подготвени коректни сравнителни анализи. На този етап, по предоставени данни от НЦОЗА, умрелите по причини за смъртта от грип, предизвикан от идентифициран вирус на грипа и от неидентифициран вирус, съгласно МКБ – Х ревизия (Международна класификация на болестите – б.а.), през 2005 г. са били общо 33, а през 2018 г. са били 8, което е видно от приложената таблица: Таблицата дава статистиката по години - между 2005 и 2018 г. Георги Гьоков е попитал и при каква част от броя на починалите в периода 1 януари – 10 април, от 2005 г. насам, причина за смъртта са били респираторните заболявания.
Депутатът иска и възрастова разбивка. Ананиев отговаря, че Министерството на здравеопазването и в частност НЦОЗА не разполага с поисканите данни за смъртност по възраст и причини за времевия период от 1 януари 2005 г. до 10 април 2020 г., които съгласно Националната статистическа програма се произвеждали от Националния статистически институт. Същите щели да бъдат изискани и предоставени допълнително.
Здравният министър обаче изнася следните данни: „От публикуваните на електронната страница на Националния статистически институт „Умирания по причини за смъртта през 2018 година по пол и възрастови групи“ е видно, че по причини за смъртта, МКБ – Х ревизия „Болести на дихателната система (J00-J99)”, включващи всички заболявания на дихателната система, умиранията са общо 4866, от които 2878 са мъже и 1988 са жени. Съответно, при възрастовите групи умиранията по причини за смъртта от болести на дихателната система нарастват с възрастта и при мъжете и жените, като за възрастовите групи от 80 до 84 год. и над 85 г. смъртността е най-висока. За сравнение, през 2010 г. умиранията по причини за смъртта, МКБ – Х ревизия „Болести на дихателната система (J00-J99)” са общо 4069, от които 2558 са мъже и 1511 са жени, като при възрастовите групи умиранията нарастват с възрастта и при мъжете е водеща възрастовата група от 75 до 79 г., а при жените – над 85 год.“