вторник, 24 декември 2019 г.

Бъдникът е символ на раждащия се млад Бог

Снимка: ИЕФЕМ-АЕИМ
Денят преди най-големия и тържествен зимен празник Коледа българите наричат Малка Коледа, Суха Коледа, Бъдни или Каден вечер, Малото Коледо (в Софийско), Крачун (в Плевенско и крайдунавските селища), Неядка (в Дупнишко), Бъдник, Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич.

Във всеки дом започва подготовка за Бъдни вечер, когато всички ще се съберат около празничната трапеза в очакване на голямото събитие в християнския свят - раждането на Христос. За тракийските селища Бъдни вечер е втората кадена вечеря, а за останалите български краища - първа кадилка, откъдето е и названието Каден вечер, разказва етнологът доц. д-р Валентина Шарланова от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН.
Стопанките отделят особено внимание и умение на приготвянето на бъднивечерските и коледните хлябове. Те са три вида, според предназначението им в обичаите. Едните са посветени на Коледа - големи кръгли пити, наричани боговица, богова пита, божичник, светец. Върху тях има пластична украса от тесто, като най-често се изобразява кръст и цветя. В Западна България стопанките омесват и пита със сребърна пара или с други белези в нея - сламка, мънисто и по тях гадаят за бъдещето.
Вторият вид хлябове са посветени на селския поминък - земеделие, скотовъдство, и на къщата. От тесто се моделират предмети, свързани със селскостопанската дейност в съответния район и оттам хлябовете се наричат гумно, харман, рало, орач, кошара, бъчва. Момите приготвят обредни хлябове, наричани вит-превит кравай, за избраниците си - коледарите, като сплитат пръчки тесто като плитка и ги обграждат с обръч. За малките коледарчета се омесват коледни кравайчета, колачета, пупки.
Из селото тръгват коледарчета - момченца на възраст от 6-7 до 10-12 години, заради което празникът е познат и като Детешка Коледа. Те са разделени на групи и с преметнати през рамо шарени торбички и дрянови тояжки в ръце, наричани кофръжалка или коледница, влизат от къща в къща, изричат благословии и пеят песни, с които пожелават плодородна година. Стопаните ги посрещат със сито, пълно с жито, с което посипват коледарчетата. Още при прекрачването на прага на къщата те казват: Бог се роди, Коледо! и питат домакините:
Славите ли млада Бога?, а те им отговарят: Славиме!
Стопаните даряват коледарчетата със сланина, сушени плодове, орехи, с дребни монети, със специално приготвените кравайчета, които децата нанизват на дряновите си тояжки.
Важен момент от бъднивечерската обредност е приготвянето, запалването и обичаите около празничния огън. Момък отсича здраво буково или дъбово дърво, което миросват при огнището - мажат го с осветено в черквата масло, пробиват дупка в дебелия му край и в нея наливат масло, вино, слагат тамян и я запушват с дървен клин. Така дървото става бъдник, коладник и е символ на раждащия се през тази нощ млад Бог. После го увиват в бяло ленено или конопено платно и го оставят край огнището.
Вечерта стопанинът тържествено запалва бъдника в огнището и там той гори през цялата нощ на Бъдни вечер, а и през останалите коледни нощи. Ако огънят загасне, това се приема за много лоша поличба.
На бъднивечерската трапеза се слагат нечетен брой постни ястия - варено жито, варен фасул, сарми с ориз или булгур, пълнени чушки с фасул, ошав, орехови ядки. Според народната вяра на трапезата трябва да има от всичко, което е произведено през годината.
Бъднивечерската трапеза се нарежда на земята, като под нея разстилат слама, защото у слама се е намерил, т.е. родил Младенецът. Върху нея се слага кълчищен чувал за жито, а отгоре постилат шарен месал, трапезник - домашно тъкана покривка. До трапезата поставят палешника и ремъка от ралото, ръкавица, пълна с жито, кесия с пари.
Бъдни вечер преминава в тесен семеен кръг и не може да започне, ако всички не се съберат около трапезата, като оставят място и за покойните роднини. Следва задължителното прекадяване на ястията, на помещенията в къщата и на стопанските постройки в двора, което прави най-възрастният мъж в семейството. Той кади с палешника от ралото или с керемида, в които са сложени няколко въглена и тамян. Прекадяването се прави три пъти и е съпроводено от благословии.
В Западна България на Бъдни вечер изнасят на двора трапезата и викат:
Джермане, Джермане, облаче! Дойди да вечерамо. Сега да дойдеш, а летоска очи да ти не видимо, ни на нива, ни на ливада!
Тази покана е отправена към Джерман, който според народната вяра е един от градушкарите.
Стопанинът и стопанката на къщата издигат високо над главите си обредния хляб - боговицата и пожелават:
Толково да е житото, да се ражда гроздето, ечемикът и царевицата! Да се плодят агнетата, козите и кравите!
После разчупват питата и дават на всички по едно парче. Първото парче винаги оставят за Света Богородица или го слагат под домашната икона. На когото се падне сребърната пара от питата - той ще бъде здрав и честит. На трапезата се спазват забрани и се изпълняват обредни действия, които имат за цел да осигурят плодородна година. Никой не трябва да става по време на вечерята, за да не стават и квачките от яйцата, докато ги мътят. Само на стопанина е позволено да става, но трябва да ходи приведен, за да се превиват и житата от зърно.
Гадаене за берекет и здраве
На Бъдни вечер се гадае за това какво ще бъде времето през различните месеци на годината. Взимат се 12 люспи от лук, във всяка от която поставят сол и я наричат на съответния месец. Ако люспата остане суха, то и нареченият на нея месец също ще е сух и топъл. Месецът, чиято люспа се навлажни, ще бъде дъждовен. Гадае се и за здраве. Разчупват орех и гледат какъв е отвътре: ако ядката му е здрава - и човекът ще се радва на здраве, но ако е изгнила - лоша болест го чака. Всеки хвърля в горящия огън дрянова пъпка или зърна жито и ако те пукнат и подскочат - това означава, че човекът ще бъде здрав. На Бъдни вечер се правят и момински гадания за предстоящо задомяване. Девойките слагат първата хапка от трапезата под възглавницата си и вярват, че ще сънуват кой ще е бъдещият им жених.
Преди всички да се наредят около трапезата или преди изгрев слънце на Коледа заплашват, засичат дръвчетата, които не дават плод. Някой от семейството заплашва с брадва, че ще отсече фиданката, а друг го възпира с обещание, че през другата година дръвчето ще роди богато. На някои места се среща заплашване на нераждали жени, на домашен добитък и на малки деца, които не са проходили навреме.
След демократичните промени у нас през 1989 г. се възобнови официалното честване на Бъдни вечер и Коледа. Днес това са едни от най-почитаните семейни празници, на които се събират роднини, някои от които задължително пристигат и от чужбина, където живеят, за да бъдат с най-близките си хора на тези големи християнски празници. Изпълняват се и повечето от традиционните обичаи, характерни за Бъдни вечер.
Снимка: БТА

Новините от днес и със задна дата