 |
| Снимка: Getty Images |
Твърди се, че повечето любовни истории започват с поглед. Други пък с писмо. А трети през 1948 г., когато една от най-големите звезди на Холивуд пише до италиански режисьор, когото никога не е срещала.
"Скъпи господин Роселини", започва тя. Гледала е филмите му и е останала дълбоко впечатлена. След това идва изречение, което днес звучи почти като реплика от роман: "Ако имате нужда от шведска актриса, която говори много добре английски... и на италиански знае само "ti amo", готова съм да дойда и да направя филм с вас."
Тя е Ингрид Бергман. Той е Роберто Роселини. И никой от двамата вероятно не предполага, че това невинно на пръв поглед писмо ще постави началото на една от най-скандалните любовни истории в историята на киното. История, която ще разтърси Холивуд. Ще стигне до американския Сенат. Ще раздели Бергман със съпруга и дъщеря й. Ще роди три деца. И ще остави след себе си пет филма.
Когато всичко започва с едно "ti amo"
В края на 40-те години Ингрид Бергман вече е звезда от най-висок ранг. Тя е жената от Казабланка, лицето на елегантността, красотата и онази особена, почти недостижима чистота, която Холивуд обича да превръща в мит. Тя вече е играла Жана д'Арк и е спечелила "Оскар". Публиката я познава като светица, романтична героиня и жена с безупречен образ. Но самата Бергман не се интересува особено от собствената си холивудска легенда. Тя е запленена от киното на Роберто Роселини.
Италианският режисьор е една от водещите фигури на италианския неореализъм, който е суров, почти документален, изпълнен с истински лица, улици и човешки истории. И тя иска да работи с него. Затова му пише. Макар че писмото й е замислено като професионално предложение, в него има нещо закачливо. Именно споменаването на "ti amo", което означава "обичам те", по-късно ще изглежда почти пророческо.
Любопитното е, че всъщност Роселини ѝ отговаря. И така започва историята.
Филмът, който двамата правят заедно, е "Стромболи" (1950). Снимките се провеждат на едноименния вулканичен остров край Сицилия. Бергман играе жена, попаднала в изолирана среда, която постепенно се чувства като в капан. Снимките са тежки. Екипът работи в близост до вулкана, сред горещ черен пясък и серни изпарения. Бергман многократно изкачва вулканичния склон за една от сцените, а условията са толкова сурови, че дори членове на екипа страдат физически.
Но истинската буря не е на вулкана. Тя е между двамата. Роселини и Бергман се влюбват. И това е моментът, в който една от най-уважаваните актриси на Америка се превръща в центъра на международен скандал. Защото и двамата са обвързани с други хора. Бергман е омъжена за шведския неврохирург Петер Линдстрьом и има малка дъщеря, Пиа. Роселини също е женен.
Но когато Бергман забременява от Роселини, историята вече не може да бъде скрита. През 1950 г. тя ражда син. Новината предизвиква истинска медийна буря.
Днес знаменитостите ежедневно преживяват любовни скандали публично. Но в началото на 50-те години една жена със статута на Ингрид да напусне съпруга си заради друг мъж и да роди дете от него, докато все още е омъжена, се възприема като нещо много повече от личен избор. За американската публика това е предателство. И то особено болезнено, защото Бергман е изграждала точно обратния образ. Все пак тя е жената, която е била символ на морална чистота. Жената, която публиката е обичала именно защото изглежда недокосната от скандалите на Холивуд.
Сега същата тази жена е обвинена, че е разрушила семейство. И обществото не й прощава. Напротив, скандалът стига до невероятни размери. През 1950 г. американският сенатор Едуин Джонсън излиза на трибуната на Сената, за да осъди Бергман. Той я нарича "апостол на деградацията" и "влиятелна сила за зло", а аферата ѝ превръща личния живот на актрисата в обществен въпрос.
Предлага се дори идея за законодателни мерки, според които моралът на актьорите би могъл да бъде фактор при лицензирането на филми. Всичко това звучи почти невероятно днес. Но Бергман плаща висока цена. Тя е отхвърлена от Холивуд. Кариерата ѝ в Америка на практика е прекъсната за години.
Има и още по-болезнена последица - отношенията ѝ с първата ѝ дъщеря Пиа са сериозно усложнени от развода и последвалата битка за попечителство. Така голямата любов, която започва с желание да направиш филм, постепенно се превръща в история за избори, които имат цена.
И тук историята става още по-кинематографична.
Преди Бергман да се появи, Роселини е планирал "Стромболи" с друга голяма актриса - Ана Маняни. Маняни е негова любовница по това време. След появата на Бергман обаче плановете се променят. Роселини избира шведската звезда. Но Маняни също получава свой филм - "Вулкан", сниман на остров в същия район.
Така две жени, свързани с един и същ мъж, се оказват почти като героини в два паралелни филма, снимани на няколко километра една от друга. Историята е толкова невероятна, че изглежда написана от сценарист. Само че е истинска.
Въпреки скандала Бергман и Роселини продължават заедно. Те се женят през 1950 г. И започват да правят филми. "Стромболи" е само началото. Двамата създават общо пет филма. Днес някои от тях са смятани за важни произведения на киното, а един от тях, "Пътуване в Италия" (1954), постепенно се превръща в един от най-ценените филми на Роселини.
Има нещо почти иронично в това. Докато публиката обсъжда любовта им, двамата създават кино за самотата, брака, отчуждението и кризите на човешките отношения. Животът им сякаш се превръща в продължение на филмите им. А филмите им в отражение на живота.
По-късно Бергман и Роселини имат още две деца - близначките Изабела и Изота. Едната от тях, разбира се, по-късно ще стане световноизвестна. Изабела Роселини. Момичето, което ще наследи красотата на майка си, артистичността на баща си и ще изгради собствена легенда.
Но семейният живот на Ингрид и Роберто не е приказка. Роселини е човек със силен характер и нестандартен начин на живот. Той има свои представи за киното, кариерата и свободата. Бергман, от своя страна, постепенно започва да усеща, че професионалният й живот е ограничен. По-късно тя ще се ядосва, че съпругът ѝ не я насърчава достатъчно да работи с други режисьори.
Освен това филмите им са посрещани хладно или направо отхвърляни. Роселини се разочарова от киноиндустрията. Бергман започва да търси път обратно към собствената си кариера. И тогава идва още една раздяла.
През 1956 г. Роселини заминава за Индия. А Бергман получава ролята, която ще промени всичко. Тя се появява отново на големия екран в голяма международна продукция. И печели "Оскар" за "Анастасия" (1956). Това е нейното триумфално завръщане. Америка, която някога я е отхвърлила, отново отваря вратите си.
Това е история за двама души, които се срещат в момент, когато светът очаква от тях да бъдат нещо друго. От Бергман се очаква да бъде безупречната холивудска звезда. От Роселини - великият италиански режисьор. Вместо това двамата избират да бъдат просто мъж и жена, които са се влюбили. Само че когато си една от най-известните жени на планетата, любовта ти никога не остава само твоя. Тя се превръща в новина. В скандал. В политически въпрос. В публичен съд. И накрая - в история.
Днес Бергман и Роселини са останали в историята на киното не само като една от най-скандалните двойки на своето време, но и като творчески тандем, оставил след себе си пет филма и три деца. А най-голямата ирония може би е, че любовта, която едва не унищожава репутацията на Бергман, в крайна сметка не успява да унищожи нито нея, нито наследството й. Тя се връща в Холивуд, печели още един "Оскар" и до края на живота си остава една от най-големите актриси на 20. в.
А любовта с Роселини? Тя остава там, където са най-големите любовни истории.
