 |
| Снимка: Булфото |
Софийският апелативен съд (САС) реши, че мъж, осъден на доживотен затвор за това, че пребил майка си до смърт в условията на домашно насилие, може да се поправи и с наказание от 20 години затвор, съобщи "Лекс".
Става дума за 40-годишен столичанин, който преди две години преби жестоко майка си в общото им жилище в кв. "Красна поляна". Трагичният случай е от 4 януари 2024 г., когато мъжът, който системно биел възрастната жена, започнал поредния побой над нея с нанасяне на множество удари по главата и тялото с твърд предмет. В един момент жената успяла да се обади по телефона на своя приятелка, но дори тогава опитвала да защити сина си като помолила за психиатрична помощ за него, тъй като я пребил "до кръв". Приятелката позвънила на дъщеря си и двете се обадили в полицията и отишли с униформени на адреса.
Там полицаите опитали да влязат в апартамента, но металната врата била заключена и насилникът не отварял. На адреса дошли и пожарникари, които започнали да режат металните панти и тогава синът отворил вратата, като казал, че майка му не е там, а в друг апартамент в кв. "Младост". Полиците поискали да влязат в апартамента, тъй като жената преди това заявила по телефона, че е в кухнята на този апартамент, но не може да стане и да им отвори. Синът пък категорично отказвал да пусне служителите вътре, след като все пак отворил вратата, но те вече чули стоновете на жената и го арестували.
Униформените открили жената в изключително тежко състояние - била цялата в кръв, а синът опитвал да чисти кървавите петна из апартамента, като самият той бил също в кръв.
Пострадалата била откарана в болница, където изпаднала в безсъзнание и била поставена в изкуствена кома. Лекарите установили счупена теменна кост на главата, хематоми и кръвонасядания, мозъчен оток и исхемия на мозъка. Близо три месеца продължили опитите на лекарите да възстановят жената, но на 30 март тя починала.
В хода на делото експертиза е установила, че подсъдимият е с нормален интелект, няма умствена изостаналост или придобито слабоумие, не страда от психично заболяване, като са констатирани само дезадаптивни личностови характеристики. Според вещите лица той разбирал свойството и значението на извършеното, а "употребата на алкохол и марихуана в значителна степен го е улеснила по време на деянието поради лошия контрол върху импулсите и ниския праг на раздразнение като базова характеристика".
При тези събрани доказателства в началото на тази година Софийският градски съд осъди мъжа на доживотен затвор при първоначален специален режим на изтърпяване.
Той обаче обжалва присъдата и заявява пред апелативния съд, че съжалява, че не може да върне времето назад и да предотврати фаталния изход и моли съда "да му бъде дадена възможност да не прекарва остатъка от живота си в затвора". Защитникът му пък изтъква пред съда, че дори майката на подсъдимия приживе не го е уличила като извършител на нападението, а искала само психиатрична помощ за него.
По делото обаче е установено, че системният побой на сина над майката започнал още през 2023 г., като той дори я изгонил от дома ѝ и тя нощувала при съседи, но след това се върнала в дома си с надеждата, че синът ѝ ще си намери работа и отношенията им ще се подобрят.
Втората инстанция се съгласява с всички изводи на градския съд с изключение за размера на наказанието.
САС споделя, че става дума за убийство, извършено с особена жестокост в условията на домашно насилие, с нанасяне на множество тежки удари в главата на беззащитната жена. И двете инстанции са приели, че в случая подсъдимият не е бил в състояние на силно раздразнение, нито е бил предизвикан от майка си с тежка обида, клевета или друго.
Първата инстанция обаче е отчела като смекчаващи вината на мъжа обстоятелства само чистото съдебно минало и сравнително младата му възраст, тъй като не бил навършил 40 г., когато е убил майка си. СГС е приел обаче, че изказаното от мъжа съжаление е само декларативно, докато апелативният съд го намира за искрено.
"Пред настоящата инстанция подсъдимият заяви, че съжалява за стореното, без да посочва, че причина за съжалението му е фактът на водено срещу него наказателно производство. Напротив, подсъдимият посочи, че причина за така изказаното съжаление е невъзможността да "върне назад" събитията, така че да не се стига до смъртта на майка му", се казва в решението на втората инстанция. Според САС неправилно градският съд не е отчел като смекчаващо обстоятелство и дезадаптивните личностови характеристики на подсъдимия. Според втората инстанция тези особености са способствали за социалното отчуждение на подсъдимия.
Апелативният съд не приема за отегчаващо обстоятелство отказа на подсъдимия да пусне полицаите в апартамента с агонизиращата му майка, като посочва, че липсата на признание от подсъдимия не може да се приема за отегчаващо обстоятелство. САС подчертава също, че общата предпоставка за налагане на най-тежкото наказание - доживотен затвор, е изключителната тежест на извършеното престъпление, но това не означава, че всеки път, когато бъде констатирана, съдът автоматично трябва да налага доживотен затвор, без да съобразява в конкретния случай как могат да бъдат изпълнени целите на наказанието.
Съдът напомня, че доживотният затвор представлява принудително изолиране на осъдения до края на живота му, което се отличава значително от изолиране за конкретно определен максимален срок.
"В този смисъл и настоящият въззивен състав счита, че макар и престъплението да се отличава с изключително висока степен на обществена опасност, предвид отчетените много на брой и значителни по съдържание отегчаващи обстоятелства, особеността на наличните смекчаващи обстоятелства, като чистото съдебно минало на подсъдимия и липса на данни за негова криминална проявеност, обуславят извод, че целите на наказанието и особено превъзпитанието и поправянето на подсъдимия могат да бъдат постигнати и чрез налагане на наказание лишаване от свобода в неговия максимално предвиден в закона размер от двадесет години", се казва в решението.
То обаче също не е окончателно и може да бъде атакувано пред Върховния касационен съд.
