Все повече преподаватели във висшите училища в САЩ алармират за сериозен проблем - част от студентите от поколението Z пристигат в университетите с изключително слаби умения за четене и разбиране на текст. По думите на някои от тях ситуацията вече не опира до критично мислене, а до елементарна неспособност за възприемане на писмен език.
"Не става дума за липса на умения за анализ. Става дума за неспособност да се четат цели изречения", казва Джесика Хутън Уилсън, преподавател по литература в Pepperdine University, в интервю за Fortune. Тя е сред академиците, които признават, че са били принудени да занижат изискванията си, за да могат изобщо да работят със студентите.
Вместо традиционното възлагане на текстове за самостоятелно четене, Уилсън все по-често чете заедно със студентите в час, ред по ред, обсъждайки съдържанието на момента.
Дори това обаче се оказва предизвикателство. "Чувствам се сякаш трябва да жонглирам и да чета на глас, защото няма шанс някой да е прочел текста предварително", признава тя. По думите ѝ дори при четене в аудиторията много студенти не успяват да осмислят самите думи на страницата.
Експертите отбелязват, че вината не може да бъде хвърлена изцяло върху младите хора. Образователната система в САЩ е под сериозен натиск от години, обучението на това поколение беше сериозно нарушено от пандемията от COVID-19, а дигиталната среда все повече измества писмения текст в полза на кратки видео или аудио формати.
Въпреки това последиците вече са осезаеми.
Тимъти О'Мали, преподавател по теология в Университета на Нотр Дам, също споделя пред Fortune, че макар неподготвени студенти да е имало и преди, днес мащабът е различен. Ако в миналото е било нормално за един курс да се задават между 25 и 40 страници четене, днес подобно изискване е практически немислимо.
"Ако сега зададеш такъв обем, много от студентите просто не знаят какво да правят", казва О'Мали. По думите му голяма част от тях разчитат на резюмета, генерирани от изкуствен интелект, вместо да четат оригиналните текстове. "Те са формирани в култура на сканиране, а не на задълбочено четене."
Проблемът с грамотността обаче далеч не засяга само поколението Z. Данните показват, че за последните 20 години броят на американците, които четат за удоволствие, е спаднал с около 40%. Проучване на Програмата за международна оценка на компетенциите на възрастните (PIAAC) сочи, че близо 59 милиона американци четат на най-ниското или под най-ниското ниво по петстепенната скала на организацията.
Тези тенденции подсказват, че спадът в четивната култура е системен проблем, а не временен феномен. Без сериозни структурни промени в образованието и начина, по който младите хора взаимодействат с информацията, експертите предупреждават, че поколението Z може да не е последното, което ще влезе в зрелия живот с по-ниско ниво на грамотност от предходното. Ако не бъдат взети мерки, функционалната неграмотност ще продължава да расте.